Роден е на 6 май1904 г. в Йемсхьог, Швеция. Осиротява рано. На 16 години става моряк и шест години обикаля света по вода, стига до Индия и Бразилия. Заради белодробни проблеми се връща на сушата и известно време живее без дом, а в Малмьо е арестуван за скитничество.
През 1929 г. дебютира като поет. С романа си „Цъфтежът на копривата“ (1935) се прочува из родината си и из цял свят (преведен е на над 30 езика).
Едно от най-известните му произведения е стихотворният цикъл „Аниара“ (1956), епична творба за космическо пътешествие, която през 1959 г. е превърнат в опера от Карл-Биргер Бломдал.
Приема много тежко критиките, отправени към награждаването му с Нобел. През 1978 г. се самоубива в една стокхолмска болница.
Библиография
Гробът на Едмунд Мартинсон.
Романи
Kap Farväl 1933
Nässlorna blomma 1935
Vägen ut 1936
Den förlorade jaguaren 1941
Vägen till Klockrike 1948
Есеистика
Resor utan mål 1932
Svärmare och harkrank 1937
Midsommardalen 1938
Det enkla och det svåra 1938
Verklighet till döds 1940
Utsikt från en grästuva 1963
Стихосбирки
Spökskepp 1929
Nomad 1931. Илюстровано издание от 1943 с нови стихотворения и рисунки от Торстен Билман
