Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич Святлана Аляксандраўна Алексіевіч
Светлана Алексиевич, 2013 г.
Родена	31 май 1948 г. (76 г.) Станислав, УССР
Националност	Беларус
Жанр	репортаж, очерк, повест
Награди	Хердерова награда (1999) Нобелова награда за литература (2015)
Подпис
Уебсайт	alexievich.info Страница в IMDb
Светлана Алексиевич в Общомедия

Светлана Александровна Алексиевич (на руски: Светлана Александровна Алексиевич; на беларуски: Святлана Аляксандраўна Алексіевіч) е беларуска писателка и разследваща журналистка.

През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.^[1][2]

Биография

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав (от 1962: Ивано-Франкивск) в семейство на баща беларусин и майка украинка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в Минск.^[3]

Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко,^[4] тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.^[5][6]

Книгите на Алексиевич са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.^[7]

Библиография

• У войны не женское лицо, Минск: Мастацкая литература, 1985.
• Последние свидетели: сто недетских колыбельных, Москва: Молодая гвардия, 1985.
• Цинковые мальчики, Москва: Молодая гвардия, 1991.
• Зачарованные смертью (Беларус: 1993, Русия: 1994)
• Чернобыльская молитва, Москва: Остожье, 1997. ISBN 5-86095-088-8
• Время секонд хэнд, Москва: Время, 2013. ISBN 978-5-9691-1129-5

Признание и награди

• 2020 – Почетен доктор на Университета „Витовт Велики“ в Каунас (Литва)
• 2020 – Награда за свобода на мисълта „Сахаров“ (заедно с други личности^[8])
• 2019 – Медал „100 лет БНР“ (Рада на Беларуската народна република) – „за особени заслуги в белоруската литература“^[9][10]
• 2018 – Награда „Анна Политковская“ – „за смелые выступления против несправедливости, насилия и экстремизма в ситуации продолжающихся в регионах „забытых“ вооруженных конфликтов“^[11]
• 2015 – Нобелова награда за литература^[12]
• 2014 – Офицерски кръст на ордена на изкуствата и литературата (Франция)
• 2014 – Награда на читателските симпатии според резултатите от читателското гласуване за наградата „Большая книга“ (Русия) за книгата „Время секонд хэнд“^[13]
• 2013 – Награда „Медиси“ за есеистика (Франция) за книгата „Время секонд хэнд“^[14]
• 2013 – Награда за мир на немските книгоразпространители^[15]
• 2011 – Награда „Ришард Капушчински“ за литературен репортаж (Полша) за книгите „У войны не женское лицо“ и „Время секонд хэнд“^[16][17]
• 2011 – Angelus Central European Literary Award (Полша) за книгата „У войны не женское лицо“
• 2007 – Oxfam Novib/PEN Award for Freedom of Expression
• 2005 – National Book Critics Circle Award (САЩ)
• 2002 – Награда „Сандро Онофри“ за репортаж (Италия)
• 2001 – Награда „Ерих Мария Ремарк“ за мир^[18]
• 2000 – Награда „Роберт Гайзендорф“ за радиопиеса
• 1999 – Хердерова награда на фондация „Алфред Тьопфер“ (Австрия)
• 1999 – Награда „Temoin du monde“ (Франция)
• 1998 – Награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство
• 1998 – Награда на фондация „Фридрих Еберт“ за политическа книга
• 1997 – Награда „Андрей Синявски“ на редакцията на вестник „Новая газета“ (Русия) – „За творческо поведение и благородство в литературата“
• 1997 – Награда „Триумф“ (Русия)
• 1997 – Награда на списание „Дружба народов“ (Русия)
• 1996 – Награда „Курт Тухолски“ на шведския ПЕН клуб – „За мъжество и достойнство в литературата“
• 1987 – Награда на вестник „Литературная газета“ (СССР)^[19]
• 1986 – Държавна награда на Ленинския Комсомол (СССР) за книгата „У войны не женское лицо“^[19]
• 1985 – Литературна награда „Константин Федин“ на Съюза на писателите на СССР^[19]
• 1984 – Награда на списание „Октябрь“ (СССР)^[19]
• 1984 – Литературна награда „Николай Островски“ на Съюза на писателите на СССР^[19]

Източници

1. Blissett, Chelly. Author Svetlana Aleksievich nominated for 2014 Nobel Prize Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine.. Yekaterinburg News. 28 януари 2014. Посетен на 28 януари 2014. ((en))
2. Treijs, Erica. Nobelpriset i litteratur till Svetlana Aleksijevitj // www.svd.se. Svenska Dagbladet, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015. ((sk))
   Svetlana Alexievich wins Nobel Literature prize, BBC News, 8 октомври 2015. ((en))
3. Кратка биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2014-09-18 в Wayback Machine., от Кто есть кто в Республике Беларусь. ((ru))
4. Биография на Светлана Алексиевич на сайта на фондация „Ланан“. ((en))
5. Биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine. на сайта на ПЕН център Германия. ((en))
6. Обширна биография на Светлана Алексиевич Архив на оригинала от 2015-10-13 в Wayback Machine. на сайта на Наградата за мир на немските книгопродавци. ((en))
7. Светлана Алексиевич, razkazite.eu
8. „На их стороне правда“. Премию Сахарова за 2020 год получила белорусская оппозиция
9. Премии – Светлана Алексиевич // Посетен на 2019-10-19. (на руски)
10. Фотофакт: Светлана Алексиевич с медалью БНР-100 // charter97.org, 2019-06-28. Посетен на 2019-10-19. (на руски)
11. Елена Дьякова. „Мы все заложники культуры войны“. Лауреатами премии Анны Политковской 2018 года стали Биналакшми Непрам и Светлана Алексиевич // Новая газета - Novayagazeta.ru, 2018-10-05. Посетен на 6 март 2021. (на руски)
12. Пресрилийз на Нобеловата награда за литература за 2015 г., Nobelprize.org, 8 октомври 2015.
13. Говорит и показывает Дом Пашкова // Независимая газета, 2014-11-27. Посетен на 2014-11-30.
14. 2013 / Lauréats, блог на наградата „Медиси“.
15. Алена Солнцева, Голос красного человека, stengazeta.net, 21.10.2013.
16. Nagroda im. Kapuścińskiego 2015: po raz pierwszy podwójna. Laureatami Swietłana Aleksijewicz i Michał Olszewski, Wyborcza.pl, 14 maja 2015.
17. Czasy secondhand. Koniec czerwonego człowieka — Nagroda im. Ryszarda Kapuścińskiego — Ryszard Kapuściński Архив на оригинала от 2020-11-17 в Wayback Machine., Kulturalna Warszawa.
18. Анастасия Рахманова. 26.06.2001 „Время жить“ Присуждение премии мира имени Эриха Марии Ремарка в Оснабрюке // Deutsche Welle, 30 ноември 2001. Посетен на 6 март 2021. (на руски)^{[неработеща препратка]}
19. Сергей Чупринин: Русская литература сегодня: Зарубежье. М.: Время, 2008 г. ISBN 978-5-9691-0292-7

Външни препратки

• Интервю на Диана Иванова със Светлана Алексиевич в Бон, 8 април 2014 г., в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015
• „Археоложката на комунизма“, Дойче веле, 14.10.2013 г.
• „Светлана Алексиевич и „краят на червения човек“ (Откъс от книгата „Време секънд хенд: Краят на червения човек“, подготвена за печат от издателство „Парадокс“), превод Живка Иванова, „Капитал“, 8 октомври 2015 г.
• „Самотният човешки глас“ (Откъс от книгата „Чернобилска молитва“) Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine., превод Лилия Петрова, razkazite.eu
• „Чернобил – знакът, който не разбираме“ (интервю за вестник „Зюддойче Цайтунг“), Либерален преглед, 26 април 2010 г.
• „Литературният Нобел 2015“, блок във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.:
  • Диана Иванова, „Революцията и смисълът“
  • Мария Ширяева, „Нобелова проба на антинационалност“
  • Нева Мичева, „Светлана Алексиевич: пулсът в преломната точка“
• Васил Димитров, „Чернобилска молитва“: Книга на месец май 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
• Пълният текст на книги на Светлана Алексиевич в pdf на личния ѝ сайт:
  • „У войны не женское лицо“ Архив на оригинала от 2015-10-15 в Wayback Machine. ((ru))
  • „Последние свидетели (сто недетских рассказов)“ Архив на оригинала от 2015-11-29 в Wayback Machine. ((ru))
  • „Цинковые мальчики“ Архив на оригинала от 2015-11-06 в Wayback Machine. ((ru))
  • „Чернобыльская молитва (хроника будущего)“ Архив на оригинала от 2015-11-06 в Wayback Machine. ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Svetlana Alexievich в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​