„Франкенщайн или новият Прометей“ (на английски: Frankenstein: or, The Modern Prometheus) е роман на Мери Шели, който през 1818 г. първоначално е публикуван анонимно. Той разказва историята на младия швейцарец Виктор Франкенщайн, който изкуствено създава човешко същество в известния тогава университет Инголщат.
Действието е предадено под формата на комбинация от епистоларен роман и класически разказ от първо лице. Виктор Франкенщайн разказва своята история на един ръководител на изследователската експедиция, същевременно и собственик на кораба, който го спасява в Арктика. Франкенщайн дава ясно да се разбере, че неговата история трябва да бъде предупреждение към публиката и читателят, затова романът е приет като учебна материя: Той предупреждава за един безграничен човешки разум, който приема самия себе си за Бог и си присвоява правото да създаде сам жива материя. Фигурата на Виктор Франкенщайн наподобява както Фауст на Гьоте, така и Прометей от гръцката митология.
Илюстрация на романа от 1823 г.
Съдържание
Историята започва с писмата на Робърт Уалтън до сестра му. Той пътува с кораб на път да открие проход до Северния полюс, но заедно с екипажа му са сковани от арктическия лед. Докато чакат, те наблюдават как един огромен човек в шейна с кучешки впряг бърза на север. На следващата сутрин те качват човека на борда. Той се оказва сериозно болен и на ръба на силите си. Това е Виктор Франкенщайн, който благодарение на грижите на капитана, след няколко дни е излекуван. Докато бавно се възстановява, той разпознава опасната амбиция в очите на своя спасител, поради което започва да му разказва житейската си история.
Още от ранна възраст, докато е живял в Женева (Швейцария), Виктор е бил много интелигентен и подтикван от неутолима жажда за знания. Отдавна се е запознал с творбите на алхимика Корнелий Агрипа и съмишлениците му Алберт Велики и Парацелз. Но скоро той разбира, че тяхното знание е много остаряло и заблуждаващо. На 17 години той пътува до Инголщад (Германия), за да учи природни науки в тамошния университет. В процеса на работата си той открива старите си ментори, а накрая разбулва тайната за това как да вдъхне живот на мъртва материя.
Крайно развълнуван от това свое откритие, той решава да създаде човешко същество. В продължение на месеци събира неуморно необходимите материали и оборудване и се посвещава изцяло на задачата си. Творението му трябва да бъде голямо и силно, но Виктор подхожда небрежно при сглобяването му, вследствие на което бива отвратен от своето творение още в първите моменти на съществуването му – толкова грозно и страховито е то. Ужасен, той побягва от лабораторията си и се натъква на стария си приятел Хенри Клервал. Той го е последвал, за да могат да учат заедно и защото се е разтревожил от липсата на новини от Виктор. Виктор се страхува да разкрие истината на своя приятел, а когато пристигат в жилището и лаборатория на Виктор, съществото е изчезнало.
Виктор се разболява от тиф, заради шока и преумората, продължила месеци наред, и успява да оцелее само благодарение на грижите на Хенри. След като се възстановява, той и приятелят му се посвещават на проучванията и потискат всички мисли за създанието си. Точно преди да отиде да посети семейството си на следващото лято, пристига писмо от баща му с новината, че по-малкият му брат Уилям е бил убит. Още в нощта на пристигането си той забелязва огромна фигура на мъж и веднага разбира, че извършителят е неговото творение. Но за убийството е обвинена Жюстин, прислужница и подчинена на Франкенщайн, тъй като медальонът, който е носел Уилям преди да е убит, е намерен в нея. Въпреки настойчивото застъпничеството на Виктор и осиновената му сестра Елизабет, Жюстин е призната за виновна и е екзекутирана.
Виктор, който познава истинския виновник, прекарва следващите няколко дни главно в самосъжаление и самообвинения, но не посмява да разкрие истината. Вместо това, той предприема дълги излети в околността, за да се разсее. Там той среща своето творение. То му разказва, как се е научило да говори и чете, докато е наблюдавало тайно едно селско семейство. Но въпреки че тайно е помагал на семейството през зимата с цепенето на дърва за огрев и риненето на сняг, те изпаднали в ужас, когато най-накрая се е разкрил пред тях. Нападнали го, след което побягнали. Ядосан и разочарован от случилото се, Франкенщайн тръгнал да търси своя Създател, чиято житейска история и адрес е научило от дневника на Виктор, който случайно е взел при своето бягство от лабораторията. Чудовището признава, че е удушил Уилям, но човек може да го счете за нещастен случай, защото то е искало само да заглуши виковете на момчето; не могъл обаче да сдържи силата си. Ф. също така вижда в себе като жертва на неблагоприятни обстоятелства, и само отхвърлянето от хората разпалва злото в него. Затова моли Виктор да създаде второ създание като него, жена. Той се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Заедно те ще могат да прекарат остатъка от живота си далеч от каквато и да е човешка цивилизация. Трогнат от думите на своето творение и за да се избави от чувството за вина към него, Виктор се съгласява. Измисля си претекст и заминава заедно с Хенри за Англия, а след това и за Шотландия, за да завърши своята работа на един малък остров на Оркней. Но има съмнения и опасения, че второто същество би било също толкова лошо и зло, както и първото; подозира също така, че двете същества биха могли да имат деца, които след време биха могли да се превърнат в заплаха за хората. Затова, той унищожава почти готовата си работа пред очите на чудовището, което го било последвало тайно. Обезумял в яростта си Ф. удушава Хенри, за да си отмъсти и се опитва да набеди Виктор за убийство, но не успява. Тогава Виктор се завръща в Женева и се жени за любимата си Елизабет. Но чудовището, възмутено от опита на Виктор да намери повторно утеха и любов, докато то самото ще бъде само и отблъсквано през останалия му живот, убива невестата още през първата им брачна нощ. Когато няколко дни по-късно бащата на Виктор, умира от разбито сърце, разяреният Виктор продължава да преследва творението, за да го залови. Той решително следва следата, която чудовището му оставя, чак до обширните ледени пустини на Арктика. Измършавял и тежко болен Виктор накрая се оказва на кораба Уолтън.
Оттам нататък историята се разказва в писмата на Уолтън, защото Виктор Франкенщайн умира скоро след срещата им на кораба. Уолтън, който най-накрая осъзнава докъде може да доведе измамната амбиция и слепият ентусиазъм, прекратява безнадеждната експедиция и веднага след като ледът около кораба му се разтапя отплава към дома. На следващата нощ Франкенщайн идва на борда и намира своя създател мъртъв. Изпада в дълбоко угризение за своите лоши дела и себеомраза, след което се връща на леда, и намира смъртта си в огъня на една клада.
Герои
Виктор Франкенщайн
Виктор (в оригинал на английски Victor) Виктор, първородно дете на Алфонс и Каролин Франкенщайн, е роден в Неапол и отраства след това в Женева. Още в ранна възраст е много интелигентен и изпълнен от неутолима жажда за знания. Именно тя го подтиква да учи в университета Инголщат, където в своето необмислено усърдие сътворява чудовището. Когато осъзнава катастрофалния размера на хюбристичното си деянието, възторгът му се превръща в отвращение, потрес и започва да упреква себе си. Чрез опита да избяга от отговорност за действията си, той става виновен.
Чудовището на Франкенщайн
Чудовището (в оригинал на английски creature или daemon) Какви материали използва Виктор Франкенщайн за сътворението на съществото и по какъв начин му вдъхва живот, не се описва подробно. В самото начало Виктор иска да направи съществото красиво и добре сложено, но впоследствие концентрира своето усилие твърде много върху своята истинска цел (да вдъхне живот), така че занемарява първоначалното си намерение.
Външен вид
„Жълтата му кожа плътно обтягаше мускулите и артериите, косата му се вееше, черна и лъскава, зъбите му бяха бели като бисери, но всичко това контрастираше още по-зловещо с воднистите очи, които почти не се отличаваха по цвят от очните кухини, сухата кожа и черната цепка на устата.“ [1]
Освен това е около 8 фута (2,44 м) висок и притежава нечовешка сила. Понася студът и жегата много по леко от нормалния човек и се нуждае от много по-малко храна.
Характер
Мъжкото чудовище първоначално не е нито лошо, нито добро, а по-скоро наивно. Едва след време се научава да възприема света и събира опит, който довежда до изграждането на неговата индивидуалност. Въпреки доброжелателните и приятелските си опити за сближаване с хората, той не сполучва и се натъква многократно на враждебното им отношение. Разочарованието, тъгата и самосъжалението не намират почва и се превръщат в омраза и ярост към сътворителя (Виктор Франкенщайн). То разбира, че най-големият проблем на съществуването му, без всякакви напътствия, е самотата. Затова започва да търси сътворителя си, за да може той да направи второ същество, една жена. То се надява, че от също толкова грозно същество като него, може да получи любов и привързаност. Но като тази надежда не сполучва, везните накланят в полза на злото: Чудовището решава да си отмъсти на създателя си, но все пак не иска да го убие, а да му причини толкова много болка, колкото то самото е преживяло. Това, че убива други хора, които са в обкръжението на Виктор е просто средството за изпълнението на целта му.
Ключов момент във „Франкенщайн“ е срещата на чудовището със създателя си в Алпите. От нея читателят може да научи много за същността на характера на съществото. Кризата на личността, в която се намира то, основаваща се на неизяснеността на произхода му и контрастиращите различия с другите хора, играе водеща роля. През целия роман съществото така и не получава собствено име. Също така и проблемите с интегрирането на „чудовището“ в обществото трябва да бъдат разбрани като един вид напомняне, за това, че това така наречено чудовище не е толкова същество, всяващо страх, колкото едно безпомощно и отчаяно създание, което не отговаря на нормите на обществото и затова не бива прието. На практика Мери Шели не упреква директно Виктор в оригинала, понеже той е „сътворил“ съществото. Тя му преписва много по-често, че е „лош баща“, който оставя „детето“ си да падне, защото го намира за твърде грозно.
Робърт Уалтън
Той е амбициозен млад мъж с непознаващ граници устрем да постигне величини. Затова той организира експедиция, за да достигне Северния полюс. Докато корабът му е обграден от ледени късове, той среща смъртно болния Виктор Франкенщайн, за когото се грижи и който му разказва историята си. Писмата на Уалтън до сестра му оформят самата история.
Елизабет Лавенца
Като дъщеря на благородник от Милано и германка, която вече е починала, тя е отраснала при приемни родители в бедни условия. На 5 години бива осиновена от семейство Франкенщайн и отгледана като братовчедка на Виктор. Тя е кротка и се занимава с произведенията на поети. С Виктор, който има сходни интереси, тя изгражда много силна връзка, която накрая завършва със сватба. В първата брачна нощ тя е убита от чудовището за отмъщение.
Алфонс Франкенщайн
Алфонс Франкенщайн е бащата на Виктор и братята му. Преди това е бил член на градския съвет, но вече е стар и болнав. Многото нещастни случаи се отразяват зле на здравето му и той умира само няколко дена след убийството на Елизабет от разбито сърце.
Уилям Франкенщайн
Уилям (William) е най-малкият брат на Виктор. Когато при една игра на криеница той среща чудовището, то го удушава. Не става напълно ясно дали е умишлено убийство или нещастен случай, защото съществото все още не познава силите си. Така или иначе Уилям е първата му жертва и така то разбира, че може да бъде причинителя на тъга и нещастие, не само потърпевшия.
Жюстин Мориц
Жюстин Мориц е наета от Каролин Франкенщайн, когато е била на 12 години да помага в домакинството и оттогава е прислужница и подчинена. Тя е изцяло отдадена и вярна на семейството и веднага се отправя да търси Уилям. Когато тя заспива от изтощение в плевнята, чудовището я набеждава за убийството като и слага медальона в дрехите. Така Жюстин е обвинена за убийството на момчето и е екзекутирана. Първото и име е един вид заигравка с английската дума justice (справедливост).
Хенри Клервал
Хенри (в оригинал на английски: Henry) Той е син на един женевски търговец. За разлика от Виктор, той се интересува по-скоро от големите теми на обществения живот – приключения, морал, етика, политика. Въпреки това двамата са много добри приятели от училище. Той следва Виктор в университета Инглощат и после го съпровожда до Англия и Шотландия, за да се дообразова там. Той не подозира неговите тайни дейности. Когато Виктор унищожава своето второ творение точно преди завършването му, чудовището удушава Хенри от сляпа ненавист. Опитът му да натопи Виктор за убийството не сполучва.
Ернест Франкенщайн
Ернест Франкенщайн е със 7 години по-млад от Виктор и е средният брат. Той не заема главна роля в историята, но накрая е единственият от семейство Франкенщайн, който преживява трагедия.
Написване на романа
Мери Шели пише своя роман във вила Диодати в близост до Женевското езеро. Тя прекарва лятото на 1816 г. заедно със своята доведена сестра Клеър Клеърмонт и своя тогавашен съпруг Пърси Биш Шели при лорд Байрън и неговия придворен лекар Джон Полиодри. Тази година се помни от историята като годината без лято, причинено от изригването на вулканът Тамбора една година преди това. Заради лошото време присъстващите не можели често да излизат от къщата. Така те решават всеки да напише една страшна история и да я представи на останалите. Мери Шели пише историята Франкенщайн, а Джон Уилям Полидори – Вампирът – история за вампири, предхождаща написването на Дракула от Брам Стокър.
Фактори за написване на романа
Съпругът на Мери Шели Пърси е бил като дете често при шотландския доктор Джеймс Линд, който заедно с Луиджи Гавани както и с много други се е занимавал с експерименти с жаби в началото на 19 в. Точно е била изобретена през 1800 г. първата електрическа батерия. Със създаването на волтовия стълб, наименуван на италианския физик Алесандро Волта, епохата на електричеството започна. Чрез апаратурата на Волта, която е почти половин метър висока, е можело да се създава напрежение до 100 волта, което е било напълно достатъчно за да се предизвика движение в мускулите на мъртви тела на животни и хора. Също и племенникът на Галвани Джовани Алдини е бил галванист и е провеждал необичайни експерименти.
С това основната цел на 1818 г. е едно зряло пренаписване на литературната история по тази тема. За целта авторка би трябвало да е имала личен достъп до материали, и то дори поне 5 години преди анонимното публикуване на историята и. Чрез своя съпруг Пърси Шели, с когото тя се запознава, когато е на 16 г. и през 1816 г. се омъжва за него, тя има достъп до материята, защото той е най-благонадеждният източник в близкото и обкръжение, който разговаря с нея за експериментите на Галвани. Електричеството играе главна роля в романа (от гледна точка на изобретяването му в началото на 19 в.) тъй като е използвано като средството за съживяване. Други източници на вдъхновение за Шели са експериментите на Андрю Уре както и на доктор Еразмус Дарвин, дядо на Чарлс Дарвин.
Някой интерпретации тълкуват образа на чудовището на Франкенщайн като символ на якобински терор, при който идеалите на Френската революция са изопачени и изменени само защото отговорните от народа никога не са водили достоен човешки живот.
В онази глава от книгата, в която чудовището на Франкенщайн моли за създаването на негова спътница в живота, това което би било, ако осъществи своята утопична визия, се критикува от социалното вегетарианство, на което са били привърженици както Мери, така и Пърси Шели, а и лорд Байрън. Чудовището казва на Франкенщайн: „Храната ми не е като вашата – няма да убия нито агне, нито козле, за
да заситя апетита си, стигат ми жълъдите и дивите плодове. Моята другарка ще бъде като мен и ще се задоволява със същото. За легло ще ни служат сухите листа, слънцето ще ни свети, както свети за всички хора, и лъчите му ще карат храната ни да зрее. Картината, която ти рисувам, е мирна и човечна и ти не може да не почувствуваш, че да я отхвърлиш, значи да проявиш излишно властолюбие и жестокост.“ [1]
В едно писмо от 1968 г. от Дейвид т. Ръсел до списание Лайф той предполага, че написването на романа Франкенщайн е вдъхновено от замъка Франкенщайн в Дармщат. При това твърдение той ясно се позовава на повърхностна и неточна интерпретация на много отдавна разказана легенда за рицаря Георг фон Франкенщайн.
Историкът Раду Флореску установява връзка през 1975 г. с алхимика Джон Конрад, който е роден в замъка. Оттогава Шели посещава замъка и разбира за легенди за алхимици, които всъхновяват написването на романа и.
Журналистът Уалтър Шеле, който работи като екскурзовод на туристи в замъка, допълва тезата на Флореску, че е съществувало писмо, което е посветено от Якоб Грим на доведената майка на Шели, и че в него разказва една страшна история за магьосник, който живее в замъка Франкенщайн и сътворява ново същество от откраднати части на човешки тела.
Нови проучвания показват, че заключенията на Флореску и Шеле се основават на погрешни премиси.
Други произведения свързани с книгата
Плакат за филма „Франкенщайн“ от 1931 г.
Независимо от историческите факти, статута на Дипелс като прототип на Франкенщайн намира почва в народната култура – подобно на недоказаното идентифициране на Граф Дракула с историческата фигура на Влад III Дракула. Заедно със спекулативната творба на Флореску оприличаването на Дипел на Франкенщайн са обекти на много фантастични просизведения:
Комедийния сериал на Топс „Mary Shelley's Franckenstein“, състоящ се от 4 части, изобразява Дипел като голямо вдъхновение за героя на Шели.
Комиксът на Warren Elli „Frankenstein's Womb“ предлага хипотезата, че всъщност Шели е посещавала замъкът Франкенщайн и е разбрала за Дипел преди да започне писането на романа си.
Романът дебют на Christopher Farnsworth „Blutiger Schwur“ описва как един вампир се опитва да спре безсмъртния Дипел при сътворяването на армия от създания, подобни на Франкенщайн.
Романът „Dippel's Oil“ на G.M.S. Altman ни представя един добросърдечен Дипел в модерните времена, объркан от своето влияние върху мита за Франкенщайн.
Различните книги, даващи информация за живота на Мери Шели назовават Дипел като възможна отправна точка за създаването на Франкенщайн. Литературоведът Миранда Сиймор твърди, че Мерси Шели е водела бележки в дневника си за „gods (making entirely) new men“ малко след края на пътуванията си в областта на замъка Франкенщайн. Тя смята връзката за повече от просто съвпадение. Фактически Шели се натъква на това изказване много дни преди да се доближи до замъка.
Психологическо тълкуване
В книгата „Франкенщайн“ и „Belle de Jour“ на Стефан Дьоринг и Хайди Мюлер фигурата на Виктор Франкенщайн се анализира с помощта на модерни психотерапевтични знания и е удостоверено, че той страда от шизотипно разстройство на личността или шизофрения. Франкенщайн проявява някои от симптомите (поведения), характерни за болестта МКБ-10: F21 – престъпност, оттегляне от социални контакти и изолация. Неговият мисловен свят е доминиран от псевдонауките и магическото мислене, той е склонен към параноични идеи, халюцинации и временно е очевидно депресиран и също така е склонен към латентно самоубийство. Според авторите неговото „чудовище“ е част от собствената му личност, която Франкенщайн сам е разделил от себе си. До подобно тълкуване е стигнал вече и Мартин Троп през 1976 г. в произведението си Mary Shelley´s Monster:the story of Frankenstein, който е видял нарцистичен шизофреник или парафреник в образа на Франкенщайн. По този начин чудовището би било вид на раздвояване на въображението.
Екранизации
Книгата се екранизира още през 1910 от Edison Studios. Чудовището има по-скоро демоничен външен вид, с животински нокти и гротесково телосложение. Не се екранизират моментите с частите от човешките трупове, а е представено като алхимичен процес, който е заснет в сцените чрез тогавашните технически трикове.
Тогава през 1931 г. Джеймс Уейл преработва филма Франкенщайн за Universal Pictures като съблюдава филмовата експресионистична естетика и практики, а в главната роля е Борис Карлоф. Легендарния специалист по изграждането на маски Джак Пиърс дава визията на съществото, такова каквото го познаваме в съвремието. През 1935 излиза продължението – „Булката на Франкенщайн“, който набляга на най-пренебрегваните в предишния филм аспекти на литературно произведение и безпроблемно се свързва към събитията от първия филм. В следващия филм „Синът на Франкенщайн“ Борис Карлоф за последен път излиза на големия екран като чудовище на Франкенщайн.
В някои следващи филми на Universal през 30-те и 40-те години, идеята за Франкенщайн се комерсиализира и се използва частично само във второкласни продукции. Едва през 1958 г. британското Hammer-Studios успяват да популяризират филма „Проклятието на Франкенщайн“ (оригинално име на английски: The Curse of Frankenstein), като този път използват класическия метод на филма на Universal. Филмът заема ключова позиция: Той е не само началото на безкрайна поредица от филми на ужасите и продължения, за които името на продуцентската компания, въпреки многобройните смесвания с други жанрове, е синоним, той също е в основата на тясно свързаните кариери на Питър Кушинг и Кристофър Лий. Освен това първоначалното използване на тъмночервена кръв пред камерата в този филм се счита от съвременните специалисти за поставянето на началото на Splatterfilms като жанр в киното. Огромния финансов успех на филма е последван от други продължения, в които историята е разказана на части, който са изключително разнообразни.
През 70-те години, сериала, както и класическия филм на ужасите по себе си, под натиска на растящата сила на Splatterfilms и съвсем различния жанр Eastern не намира вече толкова почитатели. Лентата изглежда застаряла и използваема само във второкласни телевизионни филми. По това време обаче излиза успешната пародия на Мел Брукс „Младият Франкенщайн“ (1974).
През 1994 г. най-накрая излиза филма „Mary Shelley's Frankenstein“ с Робърт Де Ниро като съществото от кината, затова се ползва с легитимност, че разказва историята както е в литературния оригинал. Въпреки някои очевидни несъответствия, филмът може да издържи оценяването на Запада. Режисьор е Кенет Брана, който също така е и в ролята на Виктор Франкенщайн. Въз основа на Франкенщайн от Шели през 2004 г. излиза друга адаптация, телевизионен сериал, с времетраене от 204 минути с германското име „Създанието - мразен и преследван“ (оригинал на немски език: Die Kreatur – Gehasst und gejagt) от Кевин Конър.
През 2004 г. излиза филмът „Ван Хелзинк“, в който Франкенщайн и чудовището са важни второстепенни герои.
Също така анимационният филм „Игор“, 2008 г., от режисьора Тони Леондис обхваща темата, свързана с Франкенщайн. В него гърбавият Игор сътворява женско чудовище, което се оказва мило и обичливо.
Royal National Theatre в Лондон представя една театрална версия, която се е изпълнявала на сцена до 2 май 2011 г. Пиесата е написана от Ник Диър, режисирана е от Дани Бойл. Джони Лий Милър и Бенедикт Къмбърбач са в ролите на Виктор Франкенщайн и Създанието, както се редуват всеки ден кой коя роля да играе. От 17 и 24 март пиесата се играе на живо и в кинозали.
Франкенщайн в България
От 2012 г. зрителите могат да гледат постановката „Франкенщайн“ и в българските театри. Текст: Ани Васева и Боян Манчев, художникът е Аглика Терзиева и Майтия Цибулка, графично оформление Георги Шаров, драматург: Боян Манчев, участват Леонид Йовчев, Петър Генков, Екатерина Стоянова. [2] „Франкенщайн“ е спектакъл замръзнал в пресечната точка на началото, когато още нищо не се е случило и края, когато всичко вече е било. Франкенщайн е поглед от високо, поглед назад. Франкенщайн е първото и последното ни голямо действие. Нашата техника за живот и за смърт, нашето изтриване на тлеенето помежду. Ние сме Франкенщайн и не отстъпваме нито крачка от думата и камъка си. Ние сме Франкенщайн. [3]
През 2013 г. излиза книгата „Великденско вино и Франкенщайн“ от Константин Илиев. Той нарича събраните в тази книга текстове „субстанции с различна клетъчна структура“. Основният от тях е на тема взаимоотношението между литература и история. В него се проследяват перипетии от сценичния живот на пиесата „Великденско вино“ във връзка с продължаващите вече 140 години спорове за обстоятелствата около гибелта на Васил Левски. Останалите текстове са: статия, посветена на една от станциите по последния път на Апостола, публикувано интервю, както и пиесата „Великденско вино“. [4]
„Този Франкенщайн е различен. Тук чудовището получава глас, за да разказва, за да поставя въпроси за себе си и човечеството. Създаден и захвърлен, но надарен с интелект и съдбата да учи бързо, за да се сблъска със злобата към различното, но и с красотата на всичко което ни заобикаля. Създанието тук е чудовищно, но и много човешко.“ [7]
На 15 януари 2014 г. и 16 януари 2014 г. бяха излъчени „Франкенщайн І“ и „Франкенщайн ІІ“ в кината Cinema City, а на живо е излъчен на 8-и и 18 юни. Прожекции през лятото имаше и във Варна (по време на Международния театрален фестивал „Варненско лято“), в Пловдив, Бургас, Русе и Стара Загора. Представлението има субтитри на български и английски език и не е подходящо за лица под 15 години.
Противно на предубежденията, живото представление е заснето, без да страда театралността. Зрителят вижда онова, което с просто око едва ли би могъл. Благодарение на камерата получава представа за цялата сцена, но и за детайлите в актьорската игра.
Много литературоведи в България считат романа на Мери Шели за произведение, което заслужава отдаденото вниманието на българските читатели. Внимание, което ще може да оцени различните аспекти на произведението. Огнян Ковачев[8][9], Ваня Петкова[10], Леона Асланова[11] и Галина Иванова[12], които разработват задълбочени анализи на различните проблеми във „Франкенщайн“.
