Индивидуалността (от лат. individuum – неделимо, индивидуален) е съвкупност от характерни индивидуални особености и свойства, отличаващи индивидите един от друг; неповторимостта на психиката и личността на индивида. Индивидуалността се проявява в чертите на темперамента, характера, в спецификата на интересите, качествата на възприятийните процеси (още перцептивни процеси). Индивидуалността се характеризира не толкова с неповторимите свойства, но и със своеобразието на взаимовръзката между тях. Предпоставка за формиране на човешката индивидуалност са анатомо-физиологичните наклонности, които се преобразуват в процеса на възпитание, имащ обществено обусловен характер, пораждащ големи вариации на проявлението на индивидуалността.
Литература
- Ананьев Б. Г. Психология и проблемы человекознания. Москва-Воронеж. 1996.
- Ананьев Б. Г. Человек как предмет познания. — СПб.: Питер, 2001.
- Большой психологический словарь/Сост. и общ. ред. Б. Г. Мещеряков, В. П. Зинченко. — Спб.: Прайм-ЕВРОЗНАК, 2007.
- Краткий психологический словарь/Сост. Л. А. Карпенко; Под общ. ред. А. В. Петровского, М. Г. Ярошевского. — М.: Политиздат, 1985.
