Смята се за най-големия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома от Аквино. Той е този, който въвежда учението на Аристотел в християнската теология и средновековна философия. Сумира знанието под арабското влияние на средновековните философи. Има три периода:
1. Теологически период – „За природата на благото“, „Сума за сътворените неща“;
2. Коментари върху Псевдо Дионисий Ареопагит и „Никомаховата етика“ на Аристотел;
3. Коментари върху трудове на Аристотел и Боеций (опонира им) – „Книга за причините“, „За душата“.
Съчинения на Алберт Велики
De natura et origine animae, За природата и произхода на душата, Alberti Magni Opera Omnia, ed. Borgnet, vol. IX, Paris, 1890., превод от латински Евелина Митева, в: Алберт Велики, За Душата. За интелекта., изд. Изток-Запад, С., 2010.
Collins, David J. „Albertus, Magnus or Magus?: Magic, Natural Philosophy, and Religious Reform in the Late Middle Ages.“ Renaissance Quarterly 63, no. 1 (2010): 1 – 44.
Honnefelder, Ludger (ed.) Albertus Magnus and the Beginnings of the Medieval Reception of Aristotle in the Latin West. From Richardus Rufus to Franciscus de Mayronis, (collection of essays in German and English), Münster: Aschendorff, 2005.
Kovach, Francis J. & Shahan, Robert W. Albert the Great. Commemorative Essays, Norman: University of Oklahoma Press, 1980.
_1352_150cm,_treviso,_ex_convento_di_san_niccol%C3%B2,_sala_del_capitolo.jpg)
