Теофилакт Лакапин

Теофилакт Лакапин Θεοφύλακτος Λεκαπηνός
константинополски патриарх
Роден	917 г.
Починал	27 февруари 956 г. (39 г.)
Семейство
Род	Лакапини
Баща	Роман I Лакапин
Майка	Теодора
Братя/сестри	Елена Лакапина Константин Лакапин Стефан Лакапин Христофор Лакапин

Теофилакт Лакапин (на средногръцки: Θεοφύλακτος Λακαπήνος или Λεκαπηνός) е патриарх на Константинопол от 2 февруари 933 до смъртта си през 956 г.^[1][2] Чичо на българската царица Ирина Лакапина.

Произход и религиозна дейност

Теофилакт е третият константинополски патриарх, който е син на император, и единственият, който става патриарх по време на царуването на своя баща. Той е най-малкият син на византийския император Роман I Лакапин и неговата съпруга Теодора. Баща му планира да го направи вселенски патриарх още след смъртта на Николай Мистик през 925 година, но се изреждат още двама други патриарси и още две години с вакантен патриаршески пост, преди Теофилакт да стане на 16 години, за да го заеме. По това време или малко преди това Теофилакт е кастриран, за да се подпомогне с това кариерата му в църквата. Освен това баща му успява да осигури подкрепата на папа Йоан XI за издигането на Теофилакт на патриаршеския престол.

Неговото патриаршеско служение, продължило повече от 23 години, е необичайно дълго за този период от историята на Константинополската патриаршия. Освен паракимомена Василий Лакапин, Теофилакт е единственият представител на семейство Лакапини, който запазва височайшия си пост и след 945 г., когато фамилията е отстранена от властта.

Теофилакт Лакапин подкрепя стриктно политиката на баща си. Той дори изпраща църковни мисионери при маджарите, за да подпомогне дипломатическите усилия на империята в този регион в края на 40-те години на 10. ти век. След детронирането на Роман Лакапин, патриархът и паракимоменът Теофил организират заговор за връщането му на престола, но заговорът им бил разкрит, а повечето заговорници са наказани.^[3]

Църковната политика на Теофилакт Лакапин се придържа към принципите на икуменизма, за целите на което той поддържа близки отношения с патриарсите на Антиохия и Александрия. Освен това патриархът прави нововъведения в литургичния ритуал на Константинополската църква, засилвайки театралните елементи в него, което не се посреща добре от някои консервативни духовници от неговото обкръжение. Теофилакт Лакапин изпраща лично напътствия на българския цар Петър за методите, които държавата и църквата да използват за борба срещу новопоявилото се в земите му богомилство.^[4][5]

Критиците на Теофилакт Лакапин го описват като непочтителен човек, чиято главна страст са конете от огромната му лична конюшня, заради която веднъж дори напуска литургията в „Света София“, за да присъства на ожребването на любимата си кобила.

Патриарх Теофилакт умира, след като пада от кон през 956 г.

Бележки

1. Catherine Cubitt (2003). Court Culture in the Early Middle Ages: The Proceedings of the First Alcuin Conference. University of York, Centre for Medieval Studies.
2. Catherine Holmes (2005). Basil II and the Governance of Empire (976 – 1025). Oxford University Press.
3. Продолжитель Феофана. Жизнеописания царей. Книга VI // Восточная литература. Посетен на 2019-08-23.
4. „Писмо на цариградския патриарх Теофилакт до българския цар Петър“ – Във: Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. Том I. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). с. 304 – 310.
5. Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр.

Източници

• Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 2009.
• Madgearu, Alexandru. The Mission of Hierotheos: Location and Significance // Byzantinoslavica 66. 2008. с. 119 – 138.
• Madgearu, Alexandru. Further Considerations on Hierotheos’ Mission to the Magyars // Acta Musei Napocensis 54 (2). 2017. с. 1 – 16.

Трифон I

→

вселенски патриарх (2 февруари 933 – 27 февруари 956)

→

Полиевкт I