Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните и в различна степен политически независими териториални образувания, съществували на Италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г. По-долу са поставени списъци на тези държави, организирани по дати, от Средновековието до Обединението на Италия. В скоби, където е посочено, са управляващите династии.
Общи черти
Концепцията за държавата се развива в италианската политическа мисъл от XV век нататък благодарение на делото на някои писатели като Николо Макиавели и намира пълно и реално приложение едва след Френската революция от 1789 г.[1] Държавите от категорията на Старите италиански държави са преди всичко с много по-силно ограничен суверенитет над своите територии, които често са и с много малка площ или разпокъсани и трудно контролируеми. От X век до времената на Наполеоновите войни почти всички държави от Централна и Северна Италия са формално васали на Свещената Римска империя, въпреки че в по-голямата си част са практически независими. Противно на това Папската държава по право е напълно суверенна, но официалните й управници (папите) преди XVII век имат реална власт над малка част от земите й, докато останалите са обсебени от местни благороднически родове.
Впоследствие по-голямата част от Италия е завзета от франките. По времето на династията на Каролингите (774 – 887) Италия е разделена на следните териториални образувания:[2]
Патримониум на Свети Петър (създаден от Пипин Къси след победите му срещу лангобардите през 754 и 756 г., управляван от папата под закрилата на франкските крале). Това е т.нар. Папска държава.
Има и неопределен брой други политически субекти (общо взето имперски феоди или васали на големи държави), които, макар и надарени с широка автономия, не могат строго погледнато да се считат за реални държави.
Други
Това са имперски феоди и васали или протекторати на големи държави, ограничени до няколко села или замъци, в по-голямата си част с повече или по-малко обширни форми на автономия, но не напълно независими. Следователно никой от тях не могат да се счита за реални държави. Има се предвид, че понятието за държава е продукт на съвременната епоха и не може да се приложи, освен частично, към предходните епохи.
Има и неопределен брой други политически субекти (имперски феоди или васални на големи държави), които, макар и надарени с широка автономия, не могат строго погледнато да се считат за реални държави.
Други
Това са императорски феоди и васали или протекторати на големите държави, ограничени до няколко села или замъци, в по-голямата си част с повече или по-малко обширни форми на автономия, но всъщност не са независими. Следователно никой от тях не може да се счита за реална дъжава. има се предвид, че понятието за държава е продукт на съвременната епоха и не може да се приложи, ако не частично, към предишните епохи.
Епископско княжество Сан Джулио и Орта; савойско от 1786 г.
AA. VV., Storia universale, Milano, Rizzoli Editore, 1965.
Furio Diaz, Il granducato di Toscana. I Medici, Torino 1976
Daniel Philip Waley, Le città-repubblica dell'Italia medievale, Torino, Einaudi, 1980
AA. VV., I percorsi della storia – atlante, Milano, Istituto Geografico De Agostini, 1997.
Mario Ascheri, La città-Stato. Le radici del repubblicanesimo e del municipalismo italiani, Bologna, il Mulino, 2006
M. Pellegrini, Le guerre d'Italia (1494-1530), il Mulino, Bologna, 2009
G. Alfani, Il Grand Tour dei Cavalieri dell'Apocalisse. L'Italia del "lungo Cinquecento" (1494-1629), Marsilio, Venezia, 2010
G. Greco, M. Rosa, Storia degli antichi Stati italiani, Laterza, Roma-Bari, 2013
Бележки
↑A. Prosperi, Dalla Peste Nera alla guerra dei Trent'Anni, Einaudi, Torino, 2000, pp. 316 – 319
↑L'Italia al tempo dei Carolingi (774 – 887), in Percorsi, p. 317.
↑Вероятно съществуват и други, които е трудно да бъдат идентифицирани, и с малки размери между Генуа и Ница. Онези в Лигурия са по-скоро временни селища, използвани повторно във времето и заети в продължение на повече сезони, или малки полупостоянни селища отколкото истински поселения.
↑L'Italia nell'età dei comuni (1100 – 1250 circa), in Percorsi, p. 323.
↑Il Sacro Romano Impero Germanico al tempo di Federico Barbarossa (1152 – 1190), in Percorsi, p. 321.
↑L'Italia nei sec. XIII-XIV, in Percorsi, pp. 324 – 325.
↑ абRinaudo, tav. 17 (L'Italia sotto le signorie – sec. XIV).
.svg){kind=small}
.svg)
.svg){kind=small}
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
_(2).svg)
.svg)
.png)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.svg)
.PNG)
.svg)
.svg)
