Биѐла (на италиански: Biella, на пиемонтски: Bièla) е град и община в Северна Италия, административен център на провинция Биела в регион Пиемонт. Разположен е на 420 m надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението му е 42 619 души, от които 3691 са чужди граждани.[2]
Градът е разположен в подножието на Биелските Алпи и съществуването му е засвидетелствано още през Ранното средновековие. По-късно доминиран от епископите на Верчели, през 1379 г. преминава в ръцете на Дом Савоя. През XIX век преживява голямо градско и индустриално развитие, като бързо става известен със своята текстилна промишленост.
Има множество исторически и художествени свидетелства за миналото на града; сред най-важните са баптистерият, катедралата, камбанарията на Св. Стефан и множество вили и дворци. Историко-архитектурното наследство, съчетано с природния резерват Парк „Бурчина“, представлява атракция за хиляди туристи. Друга атракция е светилището на Мадоната на Оропа, което е свързано с кабинков лифт до планината Мукроне, където е възможно да се практикуват спускане и ски бягане.
От 2019 г. е Творчески град на ЮНЕСКО за народни изкуства и занаяти.[3] Обявен е за алпийски град на 2021 г.[4]
Биела се намира в подножието на Биелските Алпи – част от Пенинските Алпи, в центъра на планински вериги, богати на извори (Масив Бо, планините Мукроне с езерото Мукроне и Камино, сърцетвината на тази част), които захранват потоците Елво на запад от града и Оропа и Черво на изток.
Граничи със следните 17 общини: Пондерано, Окиепо Инфериоре, Толеньо, Галянико, Пралунго, Ронко Биелезе, Окиепо Супериоре, Полоне, Виляно Биелезе, Кандело, Дзумаля, Андорно Мика, Сордеволо, Петиненго, Саляно Мика, Кампиля Черво и Фонтенмор. Отстои на 61 км от Торино, 89 км от Милано и 143 км от Генуа.[5]
Има следните подселища (на италиански: frazioni[6]): Барацето, Киаваца, Колма, Косила Сан Джовани, Косила Сан Грато, Фаваро, Оропа, Павиняно, Вандорно и Вальо.[7]
Най-известните градски квартали са Център, Пиацо, Рива, Оремо, Сан Паоло-Мазароне-Спортно селище, Вернато и Селище Ламармора.
Топонимът, засвидетелстван за първи път в документ от 10 юли 826 г. като „Буджела“ ("Bugella"), изглежда, че е от предримски произход[8]. Всъщност той не е от латински произход, а е латинизираната форма на съществуващо преди това име. В документите се среща и формата "Bujella".
В началото на своите „Мемоари“ Мулатера припомня мнението на някои, които го извличат от „Брутицела“ поради резиденцията, която заговорникът срещу Цезар – Децим Брут уж е имал там. В „Giunte del Ms. Torinese I“ той спори с монсеньор Дела Киеза, според когото името на Биела произлиза от растението „бреза“, по народному „biolla“. Дж. Б. Модена пък смята, че то идва от Брутио Романо – генерал, победен от Ханибал.[9]
Абат Густаво Авогадро го извежда от „Биел“ – келтския и скандинавски бог на растителността. Коренът BUG на името "Budella" може да бъде проследен до индоевропейския корен BHAG или BAG, който показва дървото „бук“. Според фонетична еволюция, регулирана от определени закони, са добавени специфичните за отделните езици наставки на съществителните имена. Следователно, с изключение на Гърция, във всички други региони на Северна, Централна и Южна Европа, от най-далечната древност до днес, този корен винаги е обозначавал дървото „бук“. Следователно „Буджела“ би било името на местност, където това дърво расте по особен начин, в обширни гори.[9]
Праисторически находки свидетелстват за присъствието на неандерталски ловци/събирачи в района на Биела между 120 000 и 35 000 г. Разумният човек вместо това се появява в Късния палеолит, преди около 35 000 г., както се потвърждава между другото от някои находки в Брик Бурчина (днес на границата между общините Биела и Полоне). Наличието на протоисторическо селище, датиращо от Бронзовата и Желязната епоха, също е документирано на това място Лигурското и келтското население могат да бъдат свързани с тези находки.[10]
Мината Витимули се установява по териториите на района на Беса (равнината Биела) и експлоатира златните находища, които след заледяването се разтварят в потока Елво. Тази експлоатация продължава и в римско време и все още продължава, макар и като просто хоби.
На хълма, където се намира сегашният природен парк Бурчина, през 1959 г. са намерени работни инструменти и бижута от галско поселище от Желязната епоха, което свидетелства за древния произход на Биела.[9]
По времето на римската власт и експанзия Биела вече е процъфтяващ град. Около IV-V век в Биела се формират първите християнски ядра. Спомените за варварските нашествия са до голяма степен унищожени и за да се разберат условията на Биела в това смутно време, трябва да се стигне до падането на лангобардското владение. Най-красивият паметник на Античността и на престижа в Биела от това време е неговият баптистерий.[9]
Най-старият писмен документ, в който се споменава името на града („Буджела“) в официален текст, е грамота от 10 юли 826 г. на императорите на Свещената Римска империя Лудвиг Благочестиви и Лотар I. Става въпрос за тяхното дарение на „Двора на Биела“ в пагус Витимули на техния пратеник граф Бозон Стари.[9][11] Друг документ – от 882 г. свидетелства за друго прехвърляне на Биела – от Карл III Дебели на епископа на Верчели.[12]
През X век градът е доминиран от алемани, лангобарди и франки, които построяват първите отбранителни стени. От този период са останали само баптистерият и камбанарията на църквата, посветена на Свети Стефан (днес името на сегашната градска катедрала), около която се разраства градът. В същия век Капитулът на Свети Стефан започва да упражнява влиянието си върху Биела, нетърпелив да установи властта си вместо епископското господство. Така той благоприятства автономното развитие на квартала, формиращ се около църквата „Свети Стефан“, като по този начин създава ядрото, даващо началото на комуната. Това състояние на нещата кара през 1160 г. епископ Угучоне да основава нов град в местността Пиацо на по-високо разположение. Пиацо – средновековно селище, което представлява горната част на Биела, се смята за сърцето на града и до XIX век е седалище на кметството. Вътре в селището човек може да се наслади на типични средновековни архитектурни изяви като пл. „Чистерна“ и църквата „Свети Яков“ от XIII век. Селището днес е свързано с останалата част на града с множество пътеки и пътища, както и с релсова линия.
Общинската организация според устава от 1245 г. е от четирима консули в правителството (от които първият, най-възрастният, винаги се квалифицира като Киаваро), Съвет на общинските съветници и значителен брой подчинени длъжностни лица. През 1357 г. подестите, които представляват централната власт, се появяват редовно заедно с Киаварите и Консулите, които представляват общинската власт.
По време на битките между гвелфите и гибелините на Верчели Биела постоянно е на страната на епископа, но избирането на Джовани Фиески за епископ през 1348 г. прекъсва завинаги добрите отношения между епископството и комуната.
Между XIV и XV век има многобройни сблъсъци между Висконти и Савоя за завладяване на района на Биела. През 1377 г. градски бунт, воден от каноника Ардицоне Кодекапра, слага край на господството на епископите на Верчели, с последвало подчинение на Дом Савоя. През 1379 г. градът е под властта на Амадей VI Савойски – Зеленият граф за период от тридесет години.
XV век е период на съвършено спокойствие, с изключение на кратката, предимно съдебна борба между Биела и Андорно за седмичния пазар.
През XVI век Биела е включена в общия дискомфорт на Пиемонт поради редуващата се окупация на французи и испанци. През 1527 г., за да избегне грабежа на Филипо Торнели ди Бриона, Биела трябва да плати 600 скуди и 31 партиди хляб. Градът обаче впоследствие е окупиран за постоянно от войските на маршала на Франция Шарл I дьо Косе, граф на Брисак. Едва победата при Сен Кентан (10 август 1557 г.) връща Биела обратно под властта на Савоя.
През 1500 – 1551 г. е построена църквата и клоатър „Св. Себастиан“.[13]
Чумата взима много жертви както в града, така и в цялата област. Сред най-известните епидемии, запомнени от историята, са тези от 1522 и 1599 г. През 1630 г. Биела остава невредима чрез застъпничеството на Мадоната от Оропа.
По време на периода на регентство на Мария Кристина Бурбон-Френска, и по-точно през 1641 г. принцовете Маврикий и Томас Франциск Савойски откриват монетния двор в Биела и секат монети с много лошо качество. След това монетите са изтеглени. След като е подписан мирът от 1642 г., Биела отново е окупирана от французите през 1704 г., но не претърпява сериозни щети, освен наложените от войната. Битката при Торино я освобождава отново: през 1706 г. героичният войник от Биела Пиетро Мика спасява град Торино и следователно Биела от френското нашествие с цената на живота си
На 1 юни 1772 г. , при Карл Емануил III Савойски, е издигната епархията на Биела.[14]
През 1798 г. Биела е окупирана от френските републиканци с одобрението на либералите от Биела, които се надяват на проспериращо и безконфликтно бъдеще. На площада на църквата „Св. Стефан“ е издигнато Дървото на свободата (символ на Френската революция).
След битката при Маренго (14 юни 1800 г.) градът е анексиран от Франция. Виенският конгрес (1 октомври 1814 г. – 9 юни 1815 г.) го връща на Савойската династия.[15]
На 8 май 1859 г. Биела е окупирана за кратко от австрийски войски, които пристигат в града, изтощени от умора. Те са принудени да го напуснат под натиска на Джузепе Гарибалди, който пристига там на 18 май. Така се навлиза в сърцевината на Рисорджименто и събитията от Биела се разтварят в славния епос, който сред главните действащи лица включва двама знаменити нейни съграждани – Алфонсо Ламармора и Куинтино Села.
В 50-те години, изминали от периода на Рисорджименто до идването на фашизма, няма важни събития.
През 1849 г. покрай бреговете на потока Черво Масимо Села закупува сграда близо до моста Киаваца, в която се помещава фабриката за хартия Робиоло от 1796 г. и чийто воден напор вероятно е бил използван от мелница от XIII век и премества мелницата за вълна там от Мосо, където през 1816 г. Пиетро Села въвежда иновацията на „водното колело“ за управление на становете. Около 1836 г. вече има около десет мелници за вълна, които използват хидравлична енергия в района на Биела: в същия град има две мелници за вълна - Амосо и една Босу.[16]
Около 1840 г. старата вълнена индустрия изчезва и всички занаятчии стават работници в новите мелници за вълна, но все още има домашни станове, към които индустриалците прибягват в периоди на повишено производство и особено по време на чести стачки.[17]
През 1859 г. Биела е освободена от обсадата на австрийските войски от Джузепе Гарибалди. След Указ „Ратаци“ става столица на едноименния окръг в провинция Новара. Става част от провинция Верчели през 1927 г., като окончателно се превръща в автономна провинция през 1992 г.[18]
С въвеждането на новите механични станове (първият въведен в Биела е Smith, последван от Crompton, след това през 1870 г. от Hartman и през 1880 г. от Schöner[19]) се ражда първата модерна мелница за вълна с обработка на вълна, които продължават традиция, датираща от повече от петстотин години по-рано, ако вземем предвид, че още през 1245 г. Гилдията на вълнаджиите и тази на тъкачите са включени в устава на Биела.[20]
Процесът на индустриализация протича бавно през XIX век, а работниците, заети в производството на вълна, се увеличават от 6500 на 7339 души от 1864 до 1891 г. – растеж, който изглежда скромен, но се случва в период, в който въвеждането на механиката на станове създава по-ниска нужда от работна ръка за същия продукт. В началото на двата века той отбелязва бум и през 1907 г. вече има 15 068 работници.
През XIX век детският труд е често срещан във фабриките, понякога предпочитан пред този на възрастни работници, защото са платени 3-4 пъти по-малко и имат по-слаба връзка със собствениците. В крайна сметка са наемани деца на 7, а понякога и на 5 години, а бригадирите често ги малтретират. Условията на работа са непосилни: фабриките са ниски, влажни, прашни, слабо осветени, въздухът е наситен с изпарения на дразнещи вещества. Мъжете работят по 12-14 часа на ден. Трудовите злополуки са много чести. Във фабриките са наети и много работнички, които могат да станат жертва на домогванията на майсторите и на собствениците.[21]
През Втората световна война Биела – един от опорните градове на Съпротивата в Пиемонт, е сцената, със своите хълмове и планини, които я заобикалят, превръщайки я в непревземаем анклав, на интензивни партизански битки.
Мястото за възпоменание на партизанската съпротива срещу наци-фашизма е Вила „Шнайдер“ – историческа сграда, която по-късно става седалище на общински отдел и постоянна зала за възпоменание, създадена в памет на събитията, случили се в района на Биела от 1943 до 1945 г.
През 1943 г. градът е окупиран от германците. Командването на нацистко-фашистките войски се установява в Хотел „Принчипе“, а СС завладява Вила „Шнайдер“. На 22 декември 1943 г. са разстреляни шестимата заложници, заловени след партизанска акция. На 4 юни 1944 г. 22 партизани са разстреляни на пл. „Куинтино Села“.
По време на нацистко-фашистката окупация в Биела, от 1943 до 1945 г., са реквизирани големи количества материали и текстилни продукти. На 24 април 1945 г. градът е освободен от партизаните.
В последните години на Втората световна война Биела е жизненоважен център за производството на автомобили Пиаджо, който премества своите фабрики в пиемонтския град от Понтедера, изложен на риск поради бомбардировките на войските на Нацистка Германия, бягащи на север. Именно тук през 1944 г. е проектиран Паперино – прототипът на прародителя на Веспа, от който произлиза един от най-разпространените модели моторни скутери през следващите години.
В още по-нови години и в областта на телевизията, благодарение на работата на предприемача Джузепе „Пепо“ Саки през 1971 г. се ражда Телебиела – първата безплатна италианска телевизия и първият частен оператор, разбил монопола на Rai (разпространителят на Саки след това фалира през 80-те години, но по-късно е прероден под друга собственост).[22]
Впоследствие мебелната фабрика Биела Аяцоне също е друг важен герой в развитието на местната телевизия.
Икономиката на Биела и района на Биела е традиционно свързана с текстилния сектор и по-специално с този на вълната. Обработката на вълна има древен произход и прогресивно се развива, определяйки икономическата структура на района, с големи и важни компании в сектора, сред които си струва да се припомни значението, което все още имат, макар че отчасти вече не са в ръцете на Биела, групата „Ерменеджилдо Дзеня“, вълнената фабрика „Витале Барберис Канонико 1663“,[23] групата „Вълнена фабрика братя Черути“, Фила и Филатура Полоне – последната компания, регистрирана на Миланската фондова борса, единствената индустриална компания в Биела и нейната провинция, заедно с финансовия холдинг Боргосезия.
Що се отнася до занаятчийството, е важна местната обработка на ковано желязо, насочена преди всичко към производството на мебели.[24] Пример е мебелната фабрика „Аяцоне“.
Биела също е дом на исторически компании в други сектори като Банка „Села“ – една от основните италиански частни банки, основана през 1886 г. по инициатива на Куинтино Села.[25]
Менабреа – една от най-старите италиански пивоварни, основана през 1846 г.
Tua Ski – производител на ски, също е от Биела. През 1746 г. в този град е основана компанията Авандеро за транспорт на текстилни продукти.
Туристически интерес представлява и самият град Биела с неговото историческо ядро Пиацо (Piazzo), богато на средновековна атмосфера и ценни сгради от XV и XVI век: пример е Палацо Чистерна, разположен на едноименния площад.
Град Биела става творчески град на ЮНЕСКО през октомври 2019 г. След като се превръща в столица на модерното изкуство (Cittadellarte-Fondazione Pistoletto), през 2016 г. тя е потвърден като Столица на вълната.
В Биела има различни библиотеки, някои от които са:[29]
Всяка година около края на октомври се провежда фестивалът на Биела, организиран от Артистична асоциация ,АниВерди“, който привлича автори-изпълнители от цяла Италия и извън нея. Събитието, вече в своето двадесето издание, придобива все по-голямо значение.[33] В продължение на три години е подкрепян от Biella Festival Music Video – събитие, запазено за независими музикални видеоклипове.
Биела винаги е била в челните редици на света на телевизията. Телебиела (Telebiella) е родена през 1972 г. и е една от първите телевизионни станции, които разбиват монопола на RAI. След острата реакция на италианското правителство, което премахва телевизията, Телебиела предприема тежка и успешна съдебна битка и успява да започне да излъчва отново. През 1992 г. окончателно фалира. През 1993 г. се преражда под името ReteBiella TV с новинарски емисии, мачове на живо на местния баскетболен отбор, както и новинарски емисии и някои предавания на RSI LA1 програми.
Биела е много известна с многото си традиционни пиемонтски храни и вина:
Традиционни десерти:
Най-важният отбор в града е Палаканестро Биела – баскетболен отбор, който играе в Серия А1 до сезон 2012/13: на 24 май 2009 г., побеждавайки Рома в мач 5 от плейофите, достига до полуфиналите за първи път в историята на скудето-то, след което губи срещу Милан. Този резултат дава възможност на отбора да се състезава в Еврокупата между декември 2009 г. и януари 2010 г. През сезон 2013/14 Палаканестро Биела печели италианската DNA Gold Cup. През следващия сезон участва в Еврочалъндж 2014-15.
СА „Биелезе 1902“, който след професионално минало в серии C1 и C2 трябва да започне отново през 2009-10 от регионалните категории. През сезон 2008-09 постига директна промоция в Лега Про (бивша C2), но през лятото на 2009 г. някои корпоративни перипетии водят до неуспешна регистрация за шампионата и последващото изпадане в категорията Eccellenza за аматьори.
Доста важен колективен спорт за града. Биела Ръгби, повишен в Серия B в края на сезон 2007/08, играе почетни шампионати в тази категория, работейки усилено с младежкия сектор върху чисто новото игрище със синтетична трева, построено в града – първата стъпка към изграждането на ръгби цитаделата. През сезон 2012/13 отборът печели шампионата на Серия B и участва в плейофите за достъп до Серия A2. През сезон 2017/2018 печели промоция в Серия А за първи път в историята си.
Друг важен спорт за Биела. Водещ клуб е Биела Волей. След десет последователни сезона в B1 и няколко неуспешни промоции, през 2010/11 отборът играе в B2, четвъртата национална серия.
През последното десетилетие има голям подем в женския сектор от Виртус – малък отбор от квартал „Киаваца“, който става основен играч в Серия B2: икономическите проблеми намаляват амбициите на клуба, който се самопропада в регионалните категории (Серия D) в края на сезон 2009/10. Впоследствие клубът продължава да работи само на младежко ниво, спечелвайки някои междупровинциални титли.
В града е активен Палаволо Биела – консорциум, който се занимава основно с младежкия сектор с над 100 регистрирани спортисти, родени от споразумението за сътрудничество между Asd Virtus Chiavazza, Apd Villaggio Lamarmora, Apd Pietro Micca Biella и Asd Sprint Candelo; сега всичко е активно като СпринтВиртус и носи нови черн0-лилав екип. През последните години Virtus Chiavazza предприема нов курс и с името СпринтВиртус Биела печели шампионата на Серия D 2011/12 и по този начин постига място сред първите пет в двете следващи шампионати на Серия C. През сезона 2013/14 печели и Купата на Пиемонт за жени и след това се класира на трето място в последвалата Алпийска купа (състезание, в което участват клубовете победители в регионалните купи от Северна Италия). През сезон 2014/15 отборът на Биела отново стигна до финала на Купата на Пиемонт, след което е победен от отбора на Оледжо. На 3 юни 2015 г., в края на една вълнуваща поредица от състезания, Лоджистика Биелезе СпринтВиртус най-накрая постига нова промоция в националните шампионати, през сезон 2015/16 се състезава в Серия B2 и през сезон 2018/19 с името Виртус Биела[38] печели промоция до B1 в плейофите. Сред отборите на СпринтВиртус Биела заслужава да се отбележи формацията, наречена СпринтВиртус Виладжо Ламармора, който печели Националните шампионати PGS през сезони 2012/13 и 2013/14, първо в категорията под 20 години и след това в свободната категория. Инфа СпринтВиртус (вторият отбор на този клуб, трениран от аржентинеца Карлос Луиджи Ди Лонардо, бивш старши треньор на националния отбор на жените в Аржентина) също печели шампионата в Първа дивизия 2013/14, като печели всичките 24 изиграни мача, като също така губи само един сет спрямо 72 вона; през 2014/15 участва в шампионата на Серия D, завършвайки, като новоповишен, с почетното пето място.
Община Биела е домакин на пристигането на етап от Обиколката на Италия осем пъти – първият през 1963 г., последният през 2017 г. В шест случая финалната линия е поставена в Светилището „Оропа“.
Две исторически състезания от Формула Гран При се провеждат по улиците на историческия център на Биела през 1934 и 1935 г., като са домакини на пилоти от световна класа като Акиле Варци, Тацио Нуволари и Нино Фарина. Биела и нейната територия също имат големи традиции в областта на моторните състезания и там се раждат множество пилоти, които от ранните години на 20 век до днес се отличават на национално и международно ниво, особено в шосейните състезания. Сред тях са Антонио Бривио Сфорца, Карло Феличе Троси, Джовани Брако, братята Умберто и Клаудио Мальоли, Франко Перацио, Джампиеро Баня, Федерико Ормецано и Пиеро Лиати. Към днешна дата Пиеро Лиати е и последният италиански пилот, спечелил състезание от Световния рали шампионат, Рали „Монте Карло“ през 1997 г., зад волана на Субару Импреца WRC 97 от официалния отбор 555 Subaru WRT. Основното автомобилно състезание в района на Биела е рали дела Лана, което се провежда от 1973 до 2001 г. и което от 1982 г. е валидно за европейския шампионат. През последните години двигателите стартират отново в района на Биела, благодарение на два рали патрула и Rally della Lana Storico (валидно за Италианския шампионат).
Стадион „Ламармора“ е домакин, освен на неделните мачове на Спортна асоциация „Биелезе 1902“, и на състезания по лека атлетика, организирани от Унионе Джовани Биела – един от историческите спортни клубове в града, и от FIDAL – Италианската федерация по лека атлетика, комитет на Биела и Верчели. Елена Романьоло, Валерия Рофино (родом от Биела), Фатна Марауи и Надя Еджафини – спортисти на международно ниво, също често тренират на същия стадион.
Айлоке · Андорно Мика · Бена · Биела · Биольо · Бориана · Брузненго · Валанценго · Валденго · Валдилана · Вале Сан Николао · Вельо · Вероне · Вивероне · Вила дел Боско · Виланова Биелезе · Виляно Биелезе · Галянико · Граля · Джифленга · Дзимоне · Дзубиена · Дзумаля · Донато · Дорцано · Каваля · Казапинта · Калабиана · Камандона · Камбурцано · Кампиля Черво · Кандело · Каприле · Кастелето Черво · Коджола · Косато · Кревакуоре · Куареня Черето · Курино · Лесона · Маняно · Масаца · Масерано · Мецана Мортилиенго · Миаляно · Монграндо · Моталчата · Муцано · Нетро · Окиепо Инфериоре · Окиепо Супериоре · Петиненго · Пиато · Пиедикавало · Полоне · Пондерано · Портула · Пралунго · Прай · Розаца · Ронко Биелезе · Рополо · Сала Биелезе · Салусола · Саляно Мика · Сандиляно · Сордеволо · Состеньо · Строна · Тавиляно · Терненго · Толеньо · Торацо · Черионе
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.