През август 814 г., като херцог влиза във владение на Бавария (814 – 817 г.). През 817 г., при разделянето на Франкската империя е провъзгласен за съимператор.
През ноември 824 г. Лотар променя законодателната база на държавата си обединявайки законите на кайзера и тези на папата в Рим (Папска държава). Пет години след това – през август 829 г. синът на Лудвиг Благочестиви от брака му с Юдит Баварска – Карл II Плешиви (четвърто дете на краля) започва да управлява Алемания, което предизвиква първите трима синове да се опълчат срещу баща си, сваляйки го в крайна сметка от трона. След смъртта на Лудвиг Благочестиви през 840 г. Лотар става единствен император на Франкската империя, като не крие амбициите си да се задържи сам на престола. Братята му Лудвиг и Карл III се обединяват срещу него, обявяват го за неспособен да управлява в Страсбургските клетви и след тригодишна война го принуждават да се съобрази с претенциите им. През 843 г. тримата подписват договора от Вердюн за разпределение на Франкската империя, което фактически представлява нейното окончателно разделяне и краят на нейното съществуване. Лотар получава Среднофранкското кралство заедно със Северна Италия.
Тежко болен, на 19 септември 855 г. чрез договора от Прюм той разделя владенията си получени според Вердюнския договор на синовете си:
Лудвиг II получава императорската корона и Италия,
.svg)
