В кралството на баща си той получава властта над Бавария и още няколко територии на изток. От 825 той на практика става владетел и нарича себе си „Крал на Бавария“. През 831 той се включва в споровете на братята си за бъдещото наследяване на империята. Едва през 833 той и братята му Лотар и Пипин се опълчват срещу баща си. След влошаването на здравето на Лудвиг и разделението на империята Лудвиг вече става самостоятелен владетел. Възмутен от твърдото поведение на Лотар към баща си, той се отделя от братята. Лудвиг Благочестиви умира на 20 юни 840. Започва суровата борба на братята за наследството му и първоначално Лотар става император на империята. Лудвиг и Карл II Плешиви се обединяват срещу него, обявяват Страсбургските клетви и го побеждават във войната продължила три години (840 – 843), след което го принуждават да подпише договора от Вердюн за разпределение на държавата.
Лудвиг II получава кралството на източните готи, което по това време е най-изостанало в своето развитие. Той се проявява като добър вледетел и до края на живота си успява добре да сплоти кралството си и да го превърне в сериозна сила в Централна Европа. По тази причина, въпреки междинните периоди на децентрализация, Източно франкското кралство се превръща в предшественик на бъдещата Германска империя в Средновековието.
Още в по-ранното си управление в Бавария, от 825, Лудвиг води битки с българите от югоизток и с отделни славянски племена като бохеми, лужишки сърби и морави. Също така понася много нападения от нормани по протежението на река Райн и Фризия. През 869 г. според Меерсенския договор Карл II и Лудвиг Немски си разделят Кралство Лотарингия, след смъртта на племенника им Лотар II – лотарингски крал.
Според западен летописец, през 852 г., отишли в Майнц при немския крал български пратеници, които били приети, изслушани и пуснати обратно.[1] Причината за това посещение не е спомената, но очевидно то е имало за цел да поднови и скрепи мирните отношения от 845 г., когато били изравнени пограничните спорове по източната граница на франкската държава[2], но в същото време да донесе известието за изкачването на хан Борис (852 – 889) на българския престол.
Синът му, Карлман, подтикнат от мисълта да стане независим владетел, като се провъзгласи за баварски крал, сключва съюз с моравския княз Ростислав и през 861 г. открито се разбунтува против баща си. Лудвиг бива принуден да противодейства както против Карломан, така и против Ростислав. За тая цел той потърсил съюз с българския княз, на което Борис се отзовава с готовност, защото сам се опасявал от засилилия се моравски княз. Когато Лудвиг Немски обявява война на сина си и неговия съюзник, в нея вземат непосредствено участие и българите през пролетта на 863 г. като съюзници на немския крал.[3]
През 865 г. синовете му също поделят кралството помежду си. Карломан взема Бавария, Лудвиг – Източна Франкия и Саксония и Карл – Алемания.
Литература
Boris Bigott: Ludwig der Deutsche und die Reichskirche im Ostfränkischen Reich: (826 – 876), Husum 2002, ISBN 3-7868-1470-8.
Ernst Dümmler: Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Erster Band. Ludwig der Deutsche bis zum Frieden vom Koblenz 860. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1960 (Nachdruck der 2. Auflage von 1887; alte, aber grundlegende Darstellung).
Ernst Dümmler: Geschichte des Ostfränkischen Reiches. Zweiter Band. Ludwig der Deutsche vom Koblenzer Frieden bis zu seinem Tode (860 – 876). Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1960 (Nachdruck der 2. Auflage von 1887; alte, aber grundlegende Darstellung).
Eric J. Goldberg: Struggle for Empire. Kingship and Conflict under Louis the German. 817 – 876. Cornell University Press, Ithaca 2006, ISBN 0-8014-3890-X (Rezension)
Wilfried Hartmann: Ludwig der Deutsche und seine Zeit. Darmstadt 2004 (Aufsatzsammlung mit 11 Beiträgen renommierter Mediävisten, Ergänzung zur Biographie von Wilfried Hartmann von 2002), ISBN 3-534-17308-2 (Rezension).
Източници
↑Rudolfi Fulden, annales, an. 852. Pertz, Mon. Germ. SS. I, p. 367: legationes Bulgarorum Sclavorumque audivit et absolvit.
↑Cp. Dümmler, Geschichte d. Ostfränk. Reiches, 2. Aufl. Bd. I, S. 285 u. 365
↑Fuld. ann. ibidem. an. 863: quasi ... Rastizen Marahensium Sclavorum ducem cum auxilio Bulgarorum ab oriente venientium ... domaturus.