Световното първенство по футбол през 1938 г. се провежда във Франция, в същия формат на първенството от 1934 г.
Очакванията, че в първенството ще се включат Аржентина и Уругвай от Латинска Америка не се оправдават. Всъщност това първенство е почти европейско – от другите континенти присъстват само Бразилия, Куба и Холандска източна Индия (днешна Индонезия – по онова време холандска колония). Не участва, също така Испания (поради Гражданската война), а в последния момент е лишена от участие Австрия (която е анексирана от Германия). Тъй като жребият за осминафиналите на турнира е вече изтеглен, Швеция печели служебна победа и преминава в четвъртфиналите без да играе мач.
Първоначално за домакин на третото световно първенство е избрана Аржентина, заради следвания принцип в организирането на форума да се редуват двата водещи футболни континента – Европа и Южна Америка. Но в страната на „гаучосите“ възниква остър конфликт между федерацията и професионалните клубове, който блокира футболния живот. От това се възползва Франция и поема организирането на Мондиала. Друга предпоставка големият форум да се проведе в страната на „петлите“ е неоспоримата подкрепа на „двамата големи“ във ФИФА – французите Жул Риме и Анри Делоне.
От това първенство официално влиза в сила правилото домакинът (в случая – Франция) и световният първенец (в случая – Италия) да не участват в квалификациите, а да се класират направо във финалния кръг.
В 60-ата минута на полуфинала Италия – Бразилия, Джузепе Меаца реализира дузпа, която впоследствие ще се окаже решаваща за крайния изход на мача. Куриозното е, че при предшестващия дузпата сблъсък с бразилските защитници, ластикът на гащетата на Меаца се къса, поради което при изпълнението на дузпата той е принуден да ги държи с лявата си ръка.
Малко преди финала между Италия и Унгария, за отбора на Италия пристига телеграма лично от Бенито Мусолини, която съдържала само три думи: „Vincere o morire!“ – „Победа или смърт!“ Твърди се, че вратарят на унгарския отбор Шабо при прибирането в съблекалните след мача казал: „Никога не съм бил толкова горд както днес – спасих живота на единадесет души!“
Оливиери (Италия) – Домингос (Бразилия), Рава (Италия) – Алфонсиньо (Бразилия), Андреоло (Италия), Лазар (Унгария) – Женгелер (Унгария), Леонидас (Бразилия), Пиола (Италия), Меаца (Италия), Колауси (Италия).
От Уругвай ’30 до Мексико ’86, 1989, А. Ясников, Д. Джаров, А. Виденов, „Медицина и физкултура“ – София