Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона – над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените щати.
Средната грамотност на населението е 99,8 %,[1] детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни,[2] а продължителността на живота е 77,64 години.[3] През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.[4] Репортери без граници поставят през 2006 година Куба в списък „Врагове на интернета“.[5] Към юли 2016 година едва 38,8 % от кубинското население са интернет потребители.[6]
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова – Каобана, което на езика им означава „център“.[7]
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия[8] и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.[9]
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
Благодарение на цветущата търговия, в средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в региона.
Войни за независимост
В началото на XIX век започват движения за независимост срещу Испания. Някои кубинци искат реформи, други независимост, трети – присъединяване към САЩ. Първото значително въстание (Десетгодишната война) започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
Малката война е второто въстание (1879 – 1880), предвождано от Каликсто Гарсия (на испански: Calixto García), но и то завършва с неуспех. През 1886 г. в Куба е отменено робството. В резултат на отпадането на евтина работна ръка много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
Останките на „Мейн“ в пристанището на Хавана след експлозията. 1898 г.
През 1895 г. избухва третата война за независимост, сред чиито водачи се откроява Хосе Марти, който прекарва дълги години в изгнания и през 1892 г. основава Кубинската революционна партия в Ню-Йорк. През март 1895 подписва заедно с Максимо Гомес Манифеста от Монтекристи (на испански: Manifiesto de Montecristi), в който се излагат идеите за независимост. Боевете с испанската армия са започнали през февруари 1895 г. и през април Марти пристига в Куба, но още на следващия месец е убит. Конфликтът между революционери и метрополия ескалира, след като се намесват САЩ и революцията прераства в Испано-американската война. Повод за това е взривяването на американския кораб Мейн на 15 февруари 1898 г. в пристанището на Хавана, при който загива над 2/3 от екипажа.
Испания загубва войната и по силата на испано-американския мирен договор от 1898 г., сключен в Париж, Куба преминава в сферата на влияние на САЩ.
Независима Куба
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. През декември 1941 година страната се включва във Втората световна война на страната на Съюзниците. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран. По времето на Батиста в кубинската икономика се вливат големи инвестиции от САЩ, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е поддържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.
Постреволюционна Куба
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на „Острова на свободата“ и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалят от власт Фидел Кастро в „Залива на свинете“, завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ „съпротивително движение“, което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на Карибската криза, поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий е разигран и в Панама, където с пряка военна намеса е ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. С неговата огромна ерудиция той бива уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни. Кастро умира на 25 ноември 2016 година.
На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
На 17 декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г.
Плаж край курорта Кайо ЛаргоМъгла в долината Винялес
Република Куба заема едноименен остров, дълъг 1260 km и широк 191 km в (най-широката си част), разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият ѝ южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови, повечето от тях ненаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната му част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 m). Ниските южни части на острова са част от варовиковатаКарибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико, полуостров Флорида, САЩ, и Бахамските острови. Най-дългата река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 km северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Куба има в изобилие запаси от никел (на второ място в света след Русия), на пето място е по запаси на кобалт. Също така има и известно количество нефт.
Климат
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен, пасатен. Средногодишната температура е 25,5 °C. Средната температура на най-студения месец (януари) е 22,5 °C, а на най-горещия (август) – 27,8 °C. Температурата на повърхностните води край бреговете през зимата възлиза на 22 – 24 °C, през лятото – на 28 – 30 °C. Средногодишното количество на валежите, падащи обикновено във вид на порои, е 1400 mm, обаче често се случват и сушави години.
В климата на Куба ясно са изразени два климатични сезона: дъждовен (май – септември) и сух (октомври – април). През дъждовния сезон падат 3/4 от цялата годишна сума на валежите.
Куба е подложена на действието на тропическите циклони, които се зараждат през лятно-есенния период (юни – средата на ноември) на изток от Малките Антилски острови и в западната част на Карибско море, придвижвайки се след това към Флорида. Циклоните са съпроводени от обилни порои и силни ветрове, способни да причинят големи щети на стопанството и на населението на острова.
Реките в Куба са къси, немноговодни. Горите, покриващи около 10 % от територията, са се запазили само в планинските и заблатените райони. Животинският свят на сушата е относително беден. В същото време в заобикалящите Куба води има ценни (и за промишлен улов) риби, мекотели, лангусти, скариди, а също водни гъби.
Най-използваният е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладински. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език.
Най-многобройни (около 50 %) са католиците. Има и около 300 хиляди протестанти и няколкостотин православни. През 2008 г. е осветена и отворена първата православна църква в Куба.
Втората по значимост религия след католицизма е сантерията (означава свещенство) – синкретична религия, основана сред негрите роби и съчетаваща християнство (католицизъм) и старите племенни вярвания (анимизъм). Понастоящем сантерията се изповядва и от бели, често се забелязва почитане едновременно на сантерията и католицизма.
В Куба има също така и малобройни групи от бахайци, мюсюлмани и евреи. Някога еврейската общност е била силна в Куба, но след идването на власт на Фидел Кастро около 90 % от евреите са емигрирали в САЩ. Днес кубинските евреи са разделени на три групи: сефаради, ортодоксални ашкенази и консервативни ашкенази.
Здравеопазване
През 2015 г. Куба първа елиминира предаването на HIV от майка към дете.[10]
Куба фактически е комунистическа еднопартийна диктатура, а според действащата конституция е „независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република“.
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5)[11] и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от пет години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Има 609 депутати. Съвременната конституция е приета през 1992 г. и се основава на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.[11]
За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.
Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, петима заместник-председатели, секретар, и още двайсет и трима членове.
Пропагандно табло с цитат от Фидел Кастро: „Бий се срещу невъзможното и победи“
Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от деветчленното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председатели.
Капитоло в Хавана
Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове едновременно в трите органа.
Легална опозиция не съществува, кубинската конституция изрично забранява каквато и да е опозиционна дейност. Нелегално съществуват десетки партии и граждански сдружения, в самата Куба и сред кубинската емиграция. Най-важни сред тях са следните:
Кубинско-американска национална фондация – основана през 1981 г. във Флорида, в тясно сътрудничество с Републиканската партия на САЩ.
"Братя за помощ“ (Hermanos al Rescate) – пацифистка организация от Флорида, главната ѝ дейност е разпространяване на листовки в Куба и подпомагане на хората, бягащи през морето с лодки и матраци.
Кубинско либертарианско движение – антикапиталистическа и антикомунистическа организация, с анархистична идеология.
„Жени в бяло“ – женска организация, отличена с наградата „Сахаров“ и бореща се срещу режима по принципа на ненасилието.
„План Варела“ – движение, основано от кубинеца Освалдо Пая (Oswaldo Payá), стремящо се да приложи източноевропйеския модел за преход от тоталитарен режим към представителна демокрация.
Фондация „Лаутон“ – антикомунистическа и пацифистка организация, основана през 1997 г. от кубинския лекар д-р Оскар Елиас Бисет, занимаваща се с наблюдаване на правата на човека; освен комунизма отхвърля абортите и евтаназията. Д-р Бисет често е наричан „кубинския Нелсън Мандела“ поради философията си и поради цвета на кожата си.
Въоръжените сили на Куба (официално: Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от армия, военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования. По време на Студената война Куба е стратегически съюзник на СССР и разполага с втората най-голяма армия в Латинска Америка (след тази на Бразилия).[12] След края на Студената война помощите от Съветския съюз спират, вследствие на което кубинската армия се свива от 235 000 души през 1994 г. до 60 000 през 2003 г.[13] Към 2007 г. общата ѝ численост е сведена до 38 000 души,[14] но ЦРУ я оценява като „професионална, добре тренирана и организирана армия, способна да окаже значителна съпротива на която и да било регионална сила“.[15]
Улични продавачи на напитки и сандвичи в ХаванаКубински пури „Bolivar coronas extras“. Куба е сред най-големите производители на пури в света.
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ).[16] След революцията почти всички предприятия са национализирани и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на човек от населението $ 9500,[17] и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.[18]
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,863[19] – сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина и по-висок от индекса на Оман и България. Куба е на 14-о място в света по най-ниска безработица – едва 1,8 % са безработни.[20] Частните работници в Куба към 2006 г. се оценяват на 22 % от общата работна ръка, сравнено с 8,2 % през 1981 г.[21] Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия – $9 долара.[22] Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 г. системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника.[23]Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.[24]
Земеделие
Произведени плодове в Куба
Куба е член на Съвета за икономическа взаимопомощ до разпадането му. След 1989 г. прекратяването на търговията със страните от СИВ довежда до дефицит на хранителни стоки и други продукти (Вж. Икономическа криза в Куба). За да компенсира част от дефицита на храни, кубинското правителство изгражда т.нар. органопоникос – малки градски градини, в които се отглеждат зеленчуци и плодове, които осигуряват храна на комунално ниво и облекчават напрежението върху системата за разпределение на храни. През 2008 г. Раул Кастро либерализира селскостопанската дейност, като отменя режима на колективните стопанства и разрешава частната собственост в този сектор.[25] Тази реформа също облекчава планирането и производството, като позволява вземане на решения за използване на земеделските площи на общинско ниво.[26] Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул. Развито е и животновъдството.
Туризъм
Развитието на туризма допълнително подсилва икономиката и увеличава ролята на Куба в Карибския регион.[27] Този отрасъл създава печалби от $ 2,1 млрд. само през 2003 година.[28]
Близо 90 % от електроенергията в Куба се генерира от ТЕЦ. По-малко от един процент (0,65) се произвежда от ВЕЦ, а алтернативните източници на енергия (вятърът и др.) произвеждат 9,83% от общата електроенергия.
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са известни по целия свят. Преобладаващият стил в музиката е сонкубано, появил се през 30-те години на XX век, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.[29] Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.
Гран Театро в Хавана
Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ се намира на катедралния площад, в палат от XVIII век, някогашна резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията са сред културните забележителности.
Музеят на революцията се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Фидел Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени – те са на легендарната американска бижутерска компания „Tifany“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, е увековечен десантът на Фидел Кастро, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември1956 г. пристигат от Мексико и започват партизанска война в планината Сиера Маестра. Статуята на Хосе Марти в центъра на Площада на революцията се намира в най-високата точка на града, на 138 метра над морското равнище.
↑Gott, Richard. Cuba: a new history. New Haven, Conn., Yale University Press, 2004. с. 13.
↑Andrea, Alfred J. Letter by Christopher Columbus concerning recently discovered islands // The Human Record. Т. 1. Houghton Mifflin Company, 2005. ISBN 0618370404. с. 8.
↑[Mehrotra, Santosh. (1997) Human Development in Cuba: Growing Risk of Reversal in Development with a Human Face: Experience in Social Achievement and Economic Growth Ed. Santosh Mehrotra and Richard Jolly, Clarendon Press, Oxford]
↑Crespo, Nicolás. Cuban tourism in 2007: economic impact // Cuba in Transition 7. Miami, Florida, Association for the Study of the Cuban Economy, University of Texas at Austin, 7 – 9 август 1997. Архивиран от оригинала на 2007-10-30. Посетен на 14 септември 2009.
↑Background Note: Cuba // U.S. Department of State, December 2005. Посетен на 9 юли 2006.
↑Orovio, Helio 2004. Cuban music from A to Z. стр. 203.
Piama Piama atau piyama adalah sejenis pakaian malam. Piama biasanya terdiri dari dua potong pakaian, walaupun ada juga yang terdiri dari satu potong. Biasanya digunakan oleh anak-anak, tetapi juga orang dewasa, terutama di musim dingin. Kata piama diserap dari bahasa Belanda pyjama, yang diserap dari bahasa Inggris pyjamas atau pajamas. Kata tersebut berasal dari bahasa Hindustan pāy-jāma (Urdu: پاجامہ, Hindi: पाजामा ਪਜਾਮਾ), yang diserap dari bahasa Persia pāy-...
American journalist and baseball player (1855–1899) This article is about the journalist and one-time professional baseball player. For Richard Nixon's chief of staff who was sometimes called John, see H.R. Haldeman. John Avery HaldemanBorn(1855-12-02)December 2, 1855Peewee Valley, Kentucky, U.S.DiedSeptember 17, 1899(1899-09-17) (aged 43)Louisville, Kentucky, U.S.Resting placeCave Hill CemeteryLouisville, Kentucky, U.S.EducationWashington and Lee UniversityOccupationNewspaper journali...
Bank Sentral FilipinaBangko Sentral ng PilipinasLogo BSPKantor pusatRoxas Boulevard, Manila, FilipinaKoordinatKoordinat: 14°33′42″N 120°59′16″E / 14.56154°N 120.98767°E / 14.56154; 120.98767Didirikan3 Juli 1993GubernurBenjamin E. DioknoNegara FilipinaMata uangPeso FilipinaPHP (ISO 4217)Cadangan$83.000.000.000 (April 2013)Suku bunga pinjaman3.50%PendahuluCentral Bank of the Philippines(3 Januari 1949-3 Juli 1993)Situs webwww.bsp.gov.ph Bangko Sentr...
جاك أنغيل (بالإنجليزية: Jack Angel) معلومات شخصية الميلاد 24 أكتوبر 1930 موديستو، كاليفورنيا[1] الوفاة 18 أكتوبر 2021 (90 سنة) [2] ماليبو، كاليفورنيا مواطنة الولايات المتحدة عدد الأولاد 3 الحياة العملية المدرسة الأم جامعة سان فرانسيسكو الحكومية المهن...
Artikel ini membutuhkan rujukan tambahan agar kualitasnya dapat dipastikan. Mohon bantu kami mengembangkan artikel ini dengan cara menambahkan rujukan ke sumber tepercaya. Pernyataan tak bersumber bisa saja dipertentangkan dan dihapus.Cari sumber: Yawadwipa – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR Peta Yawadwipa (Jawa) dekat Swarnadwipa (Sumatra), sekitar tahun 1812. Yawadwipa (IAST: yāvaka dvīpa; Jawa: ꦪꦮꦢ꧀ꦮꦶꦥ, translit....
Dolomiti di Feltre e delle Pale di San MartinoLa Vezzana (a sinistra) ed il Cimon della Pala (a destra)ContinenteEuropa Stati Italia Catena principaleDolomiti (nelle Alpi) Cima più elevataVezzana (3.192 m s.l.m.) Le Dolomiti di Feltre e delle Pale di San Martino (dette anche Dolomiti Centro-meridionali) sono una sottosezione[1] delle Dolomiti. La vetta più alta è la Vezzana che raggiunge i 3.192 m s.l.m.. Si trovano per la maggior parte in Provincia di Belluno (...
Der Saleen S7-R von Thomas Erdos, Mike Newton und Pedro Chaves beim 24-Stunden-Rennen von Le Mans 2003 Pedro Pinto Ferreira Matos Chaves (* 27. Februar 1965 in Porto) ist ein ehemaliger portugiesischer Automobilrennfahrer und zweifacher nationaler Rallye-Meister. Inhaltsverzeichnis 1 Karriere 2 Privates 3 Statistik 3.1 Formel-1-Ergebnisse 3.2 Le-Mans-Ergebnisse 3.3 Sebring-Ergebnisse 4 Weblinks Karriere Chaves’ Karriere im Motorsport begann 1980 im Kartsport auf nationaler Ebene. 1986 wechs...
Pour les articles homonymes, voir Sarr. Cet article est une ébauche concernant une localité sénégalaise. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Keur Momar Sarr Administration Pays Sénégal Région Louga Département Louga Maire Mandat Dioumorou Kâ 2022 - 2027 Démographie Population 1 774 hab. (2003) Géographie Coordonnées 15° 55′ 00″ nord, 15° 58′ 00″...
American actor For another actor named Craig Nelson, see Craig T. Nelson. Craig Richard NelsonBorn (1947-09-17) September 17, 1947 (age 76)Salt Lake City, Utah, U.S.EducationUniversity of Utah (BA)New York University (MFA)OccupationActorYears active1973–1998 Craig Richard Nelson (born September 17, 1947) is an American actor in theater, film and television.[1] Life and career Nelson was born in Salt Lake City, Utah, and grew up as a member of the Church of Jesus Christ of ...
Shapur (Persian: شاپور یکم) was the seventh ruler of the Bavand dynasty, who ruled briefly in 825. He was the son and successor of Shahriyar I. Reign Just when Shapur had ascended the Bavandid throne, the Qarinvand Mazyar, whom Shapur's father Shahriyar I along with Mazyar's uncle Vinda-Umid had expelled from Tabaristan, returned with an Abbasid army, and invaded the territories of Shapur and Vinda-Umid, where he defeated them both. Vinda-Umid was killed, whilst Shapur was taken hosta...
Art exhibition in the United Kingdom Interior of the Mechanics' InstituteArtistSamuel RaynerYear1839TypeHand coloured lithograph printLocationDerby Museum and Art Gallery, Derby The Derby Exhibition of 1839 was the first exhibition in Derby. It was held at the town's Mechanics' Institute, which later became known as Albert Hall. The exhibition was in line with the founding values of the Institute, which were to extend the spread of knowledge among the people of Derby. The institute had organi...
У этого термина существуют и другие значения, см. Иисус Христос (значения). Запрос «Иисус» перенаправляется сюда; см. также другие значения. См. также: Христос, Иса ибн Марьям и Исторический Иисус Иисус Христосарам. ישוע Христос Пантократор,одна из древнейших икон Хри...
Thomas Hunt MorganJohns Hopkins yearbook tahun 1891Lahir(1866-09-25)25 September 1866Lexington, KentuckyMeninggal4 Desember 1945(1945-12-04) (umur 79)Pasadena, CaliforniaKebangsaanTemplat:FlafAlmamaterUniversity of Kentucky (B.S.), Johns Hopkins University (Ph.D.)Dikenal atasDrosophila melanogasterpautan genPenghargaanPenghargaan Nobel dalam Fisiologi atau Kedokteran tahun 1933Karier ilmiahBidanggenetikaEmbriologiInstitusiBryn Mawr CollegeColumbia UniversityCalifornia Institute of Techno...
Bursa Malaysia (MYX)JenisPublik (KLSE: [1])IndustriBursa efekDidirikan1964KantorpusatAras 10, Exchange Square, Bukit Kewangan, 50200 Kuala Lumpur, MalaysiaTokohkunciDato' Yusli Mohamed Yusoff, CEOTun Mohamed Dzaiddin Haji Abdullah, KetuaSitus webwww.bursamalaysia.com Bursa Malaysia (MYX: 1818), dahulu dikenal sebagai Bursa Saham Kuala Lumpur (KLSE, Kuala Lumpur Stock Exchange), adalah sebuah perusahaan induk bursa yang memberikan layanan berbeda yang berkaitan dengan perdagangan derivatif dan...
Grande Prêmio da Itália de 2022 Grande Prêmio da Itália de 2022. Detalhes da corrida Data 11 de setembro de 2022 Nome oficial Formula 1 Pirelli Gran Premio d'Italia 2022 Local Autódromo Nacional de Monza, Monza, Itália Total 53 voltas / 306.720 km Pole Piloto Charles Leclerc Ferrari Tempo 1.20.161 Volta mais rápida Piloto Sergio Pérez Red Bull Racing-RBPT Tempo 1.24.030 (na volta 46) Pódio Primeiro Max Verstappen Red Bull Racing-RBPT Segundo Charles Leclerc Ferrari Terceiro George Ru...
President of the Philippines since 2022 Bongbong redirects here. For other uses, see Bongbong (disambiguation). In this Philippine name, the middle name or maternal family name is Romualdez and the surname or paternal family name is Marcos. His ExcellencyBongbong MarcosOfficial portrait, 202217th President of the PhilippinesIncumbentAssumed office June 30, 2022Vice PresidentSara DutertePreceded byRodrigo DuterteSecretary of AgricultureIn officeJune 30, 2022 – November ...
American actor, rapper, writer and producer (born 1983) Don Glover redirects here. For the Arkansas politician, see Don Edward Glover. For the similarly named actor, see Danny Glover. Donald GloverGlover at the 2015 Toronto International Film FestivalBornDonald McKinley Glover Jr. (1983-09-25) September 25, 1983 (age 40)Edwards Air Force Base, California, U.S.Other names Childish Gambino mcDJ EducationNew York University (BFA)OccupationsActorcomediansingerrapperwriterproducerdirecto...
.svg)
