Ричард Колинсън

Ричард Колинсън
Richard Collinson
английски адмирал и изследовател
Роден
Починал
Еалинг (Лондон), Великобритания
Националност Великобритания
Научна дейност
Областхидрология, картография
Ричард Колинсън в Общомедия

Сър Ричард Колинсън (на английски: Richard Collinson) е английски адмирал и арктически изследовател.

Биография

Младежки години (1811 – 1831)

Роден е на 7 ноември 1811 г. в Гейтсхед, Англия. На 12-годишна възраст постъпва като доброволец във военноморския флот, като плава в Тихия океан, посещава крайбрежията на Южна и Централна Америка под ръководството на капитан Хенри Фостър.

Изследователска дейност (1831 – 1855)

Експедиции до Аляска и Западна Африка (1831 – 1839)

В периода 1831 – 1839 г. взима участие в няколко експедиции под командването на Хорацио Томас Остин, Фредерик Уилям Бичи и Едуард Белчер, които проучват бреговете на Аляска и Западна Африка. През 1835 г. е произведен в лейтенант и става капитан на кораб.

Изследвания в Азия (1839 – 1849)

По време на Първата англо-китайска война (1839 – 1842) извършва хидроложки изследвания по долното течение на Яндзъ, които осигуряват сигурността на британските военни кораби. За проявения героизъм по време на войната е повишен в звание капитан-лейтенант. След края на войната Колинсън остава в Китай и проучва и картира бреговата линия между Хонконг и Шанхай.

В търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин (1849 – 1855)

През 1849 г. на Колинсън, както и на много други по това време английски морски капитани, е поставена задачата по откриването и спасяването на изчезналата експедиция на Джон Франклин.

През януари 1850 г. от Англия са отправени покрай нос Хорн към Беринговия проток два кораба – „Ентърпрайс“ под негово командване и „Инвестигейтър“ – под командването на Робърт Макклур. Още в Атлантическия океан двата кораба се разделят и от там нататък действат самостоятелно. През есента на 1850 на „Ентърпрайз“ в море Бофорт среща непроходими ледове и опитвайки се да ги заобиколи от север, достига до 73º 23` с.ш., но е принуден да се откаже и се връща на зимуване в Хонконг.

В началото на април 1851 г. Колинсън отново повежда кораба на север. В края на август 1851 г. вторично след Робърт Макклур открива протока Принц Уелски (между островите Банкс на северозапад и Виктория на югоизток) и плава в него до 73º 30` с.ш. Поради непроходимите ледове се връща обратно, заобикаля от юг остров Банкс и плава на север в море Бофорт, но отново претърпява неуспех и се завръща за зимуване в южния вход на протока Принц Уелски.

През май 1852 г. един от изпратените от него отряди изследва п-ов Дъндас (най-западната част на остров Виктория). През септември 1852 г. Колинсън прави неуспешен опит да прекара през протока кораба в протока Мелвил, след което се отправя на югоизток покрай югозападния и южния бряг на остров Виктория. Преминава през протока Долфин енд Юнион, залива Коронейшън и протока Диз и достига до залива Кембридж Бей (69°10′ с. ш. 104°45′ з. д. / 69.166667° с. ш. 104.75° з. д.), където се установява на второ арктическо зимуване.

През април 1853 г. отряд изпратен от Колинсън изследва югоизточното крайбрежие на остров Виктория и вторично открива протока Виктория (между островите Виктория на северозапад и Кинг Уилям на югоизток). Продължавайки на север, покрай източното крайбрежие на Виктория отрядът открива полуостров Колинсън (най-източната част на остров Виктория) и остров Гейтсхед (71°20′ с. ш. 100°20′ з. д. / 71.333333° с. ш. 100.333333° з. д., на североизток от п-ов Колинсън). По този начин Колинсън и разпратените от него отряди откриват крайните западни разклонения на т.нар. Северозападен проход между Атлантическия и Тихия океан, търсен в продължения на повече от 300 години.

През август 1853 г. морето изцяло се очиства от ледове и „Ентърпрайс“ спокойно може да продължи на изток, но запасите от провизии са много намалели и Колинсън решава да се върне на запад, като се установява за трето арктическо зимуване в залива Камден на 70°00′ с. ш. 144°35′ з. д. / 70° с. ш. 144.583333° з. д.. През август 1854 г. корабът се освобождава от ледения плен, преминава през Беринговия проток и през 1855 г. благополучно се завръща в родината.

Следващи години (1855 – 1883)

След завръщането си от своята последна експедиция Колинсън се установява в Англия, като се занимава с поддръжката на каботажните морски пътища покрай бреговете на Великобритания. През 1869 г. е произведен във вицеадмирал, а през 1872 г. – в адмирал.

Умира на 13 септември 1883 г. в имота си в Еалинг (община в Лондон) на 71-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

Съчинения

  • Journal of „Enterprise“, London, 1889.

Източници

  • Аветисов, Г. П., Кольдевей (Koldewey), Карл, Имена на карте Арктики.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374 – 378.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Richard Collinson в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!