През 1821 – 1822 участва в проучването и картирането на средиземноморския бряг на Африка, на изток от Триполи под ръководството на капитан, а след това адмирал Уилям Хенри Смит.
През юли 1826 преминава през протока и достига до 71°23'31" с.ш. и 156°21'30" з.д., достигайки на 146 мили западно от точката, достигната от изток от експедиция на Франклин. Експедицията на Бичи описва и картира цялото северозападно крайбрежие на Аляска, като открива нос Бароу (71°17′44″ с. ш.156°45′59″ з. д. / 71.295556° с. ш.156.766389° з. д.71.295556, -156.766389, най-северната точка на Аляска, която повече от 25 години, до откриването на п-ов Бутия, се смята за най-северната точка на Северна Америка).
През 1835 – 1836 капитан Бичи изследва и картира югозападното крайбрежие на Южна Америка, а през 1837 – 1847 извършва детайлно картиране на бреговете на Ирландия.
Следващи години (1848 – 1856)
През 1850 е назначен за ръководител на морския отдел на Съвета за търговията, през 1854 е произведен в адмирал, а през следващата година е избран за президент на Кралското географско дружество.
Умира на 29 ноември1856 година в Лондон на 60-годишна възраст.
