Ново село (община Ново село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

---

Ново село Ново Село
— село —
Изглед към Ново село
Ново село 41.412778, 22.88
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Ново село
Географска област	Струмишка котловина
Надм. височина	236[1] m
Население	2756 души (2002)
Пощенски код	2434
Телефонен код	389 34 355
МПС код	SR
Ново село в Общомедия

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, център на едноименната Община Ново село с 2756 жители (2002).

География

Селото е разположено в Струмишката котловина в южното подножие на планината Огражден и в близост до река Струмица, на 9 километра от границата между България и Северна Македония, на която има граничен контролно-пропускателен пункт Ново село - Златарево.

История

Според традиционните легенди в селото най-ранното селище в землището на Ново село е било разположено в равнината в местността Селище, разположена на север от местностите Дракево и Калайница, в близост до местността Трънакът. В тази местност са откривани останки от градежи и предмети.

В Османската империя

„Свети Георги“, 1842 г.

Предполага се, че с идването на турците на Балканския полуостров през втората половина на XIV век земите в плодородната равнина са отнети от българите и християнското население е принудено да формира ново селище източно от местността Вълча могила, което е наречено Вълчи дол. Новото препитание на вълчидолци вече е предимно скотовъдството. За това, че селището Вълчи дол е просъществувало дълго време свидетелства големият брой гробове в местността Гробчето. От това село все още се виждат останките от основите на някои къщи.

Към края на XVII и началото на XVIII век вълчидолци започват да се изселват на днешното място на селото. Окончателното изселване в новото село завършва в началото на XIX век. Постепенно селото се замогва и се превръща в пазарен център на околните села.

През XIX век Ново село е чисто българско селище в границите на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1842 година.^[1] Първото българско училище в Ново село е отворено в 1866 година в къщата на рода Панзиевци в резултат на усилията на видния новоселец Димко Хаджипанов.^[2] По-късно училището, в което се преподало на български, било изместено в къщата на Гозевци, а още по-късно в така наречения Попски дом. Едва през 1936 година е изградена самостоятелна училищна сграда с парични средства и доброволен труд на новоселци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село (Novosélo) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи.^[3]

През 1895 година в Ново село е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 1400 жители българи.^[4] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1280 българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6] Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия по време на войната през октомври 1912 година.

В България

В 1913 година през Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и 160 къщи са опожарени.^[7] След Букурещкия договор до 1919 година заедно с цяло Струмишко Ново село влиза в границите на Царство България в новосъздадения Струмишки административен окръг.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година селото отново е включено в границите на България. По това време негов кмет е Любомир М. Костов от Русе (18.VIII.1941 16.XII.1943), а след него Атанас Мачуков (16.XII.1943 09.IX.1944).^[8][9]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

Ньойският договор от 1919 година, сложил край на участието на България в Първата световна война, предава Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Югославия). В Ново село е установена сръбска власт.

През 2002 година на референдум 90% от жителите на Ново село се обявяват за смяна на името на селището. Специалната комисия по смяна на името се спира на името Александрия в чест на Александър Македонски, но македонският парламент не разрешава промяната след протест на албански депутати.

Според преброяването от 2002 година селото има 2756 жители.^[10]

Общ изглед от Българското военно гробище в Ново село

До Ново село има българско военно гробище, в което са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Националност	Всичко
македонци	2726
албанци	0
турци	0
роми	3
власи	0
сърби	11
бошняци	2
други	14

Личности

Родени в Ново село

• Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков^[11]
• Бона Байрактарова (р. 1946), стоматоложка
• Вангел Митев Костадинов (1893 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска^[12]
• Георги Бояджиев (р. 1950), армейски генерал, началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2004 – 2005)
• Георги Петев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[13]
• Гьошо Илиев, български учител и революционер от ВМОРО
• Данаил Дончев (р. 1966), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-Народна партия
• Димитър Петров (о. 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 5-а одринска дружина^[14]
• Димитър Стоянов (Даскал Димитри, 1824 – 1874), български просветен деец
• Иван Зайков (? - 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години^[15]
• Иван Илиев (1885 – 1923), български революционер, деец на ВМОРО
• Иван Младенов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[16]
• Кръстьо Новоселски (1873 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
• Любчо Айдински (1930 - 2021), северномакедонски учен
• Мите Велков, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-та солунска дружина^[17]
• Мите Иванов (около 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина^[18]
• Митко Чавков (р. 1963), македонски полицейски служител и политик, вътрешен министър на Северна Македония
• Стойче Димитров (1844 – след 1914), свещеник в родното си село между 1870 и 1914 година^[19]
• Филип Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[20]

Починали в Ново село

• Борис Николов Стойчев (1910 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[21]
• Иван Николаев (? – 1912), български революционер от ВМОРО
• Никола Господинов Иванов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[22]

Свързани с Ново село

• Мануш Георгиев (1881 – 1908), български революционер, деец на ВМОРО

Външни препратки

• Списък на погребаните в Ново село български военнослужещи от Балканските и Първата световна война Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.

Бележки

1. Ново Село е најголема населба во општина Ново Село и е општински центар // Општина Ново село. Посетен на 10 април 2014 г.
2. Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 35, 1890, с. 696.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
9. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 524. (на македонска литературна норма)
10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.
15. Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 329. (на македонска литературна норма)
16. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.
18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
19. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 199.
20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 127
22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 132