Смолари

Смолари Смолари
— село —
Смоларският водопад
Смолари 41.3742, 22.9056
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Ново село
Географска област	Подгорие
Надм. височина	382 m
Население	659 души (2002)
Пощенски код	2436
МПС код	SR
Смолари в Общомедия

Смолари или Смоларе (на македонска литературна норма: Смолари) е село в община Ново село на Северна Македония.

География

Смолари се намира в Струмишката котловина. Селото е разположено е в северното подножие на планината Беласица в областта Подгорие на 382 метра надморска височина. Отстои на 30 километра източно от град Струмица и на 8 километра югоизточно от общинския център Ново село. Южно от селото на река Ломница е разположен известният Смоларски водопад, до който е изградена екопътека. Със своите 39.5 метра пад на водата е най-високият в планината Беласица.^[1] Смолари е изходен пункт за планинарски дом Шарена чешма и триграничния връх Тумба.

История

„Света Троица“

Стара къща в Смолари

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Свилани. През същата година в селото живеят 12 християнски домакинства.^[2] В края на ХVI век Исмолярче е в състава на нахия Уструмджа, лива Кюстендил. През 1591 година след смъртта на предишния тимариот Мехмед част от селото е дадено като тимар от 5000 акчета на Хаджи, син на Касъм от Ширван, а друга част - на Мюртаза, син на Халил.^[3]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Смоларе (Smolaré) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 298 българи.^[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Смолари, на З от Петрич 6 часа. Сградено е на една тумба при левия бряг на Струмица, срещу Ново село. Работят коприна; излиза добро грозде, ориз и овощия. Църква, в която четат български; българско училище с 21 ученика. Броят на къщите не е по-голям от 110.[5]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Смолар (Смалари) е населявано от 750 жители, всички българи християни.^[6]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Смоларе има 784 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 31 ученици.^[7]

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 10 януари 1908 година в селото е убит българският учител, а по-късно войвода Константин от българи, оглавявани от новия български учител, син на петричанина Тодор Алгов.^[8]

При избухването на Балканската война през 1912 година осемнадесет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия.^[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 659 жители, всички северномакедонци.^[11]

Личности

Родени в Смолари

• Атанас Ефтимов (1901 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 8 март 1923 година^[12]
• Атанас Харизанов (1873 – след 1943), деец на ВМОРО
• Васил Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски^[13]
• Георги Аврам, македоно-одрински опълченец, четата на Иван Смоларски^[14]
• Иван Смоларски (1872 - 1928), български революционер, войвода на ВМОРО.

Починали в Смолари

• Антон Христов Лекарски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]
• Асен Чолаков (1898 – 1923), деец на ВМРО

Бележки

1. Смоларски водопад, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927081558/http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=1, посетен на 13 юли 2007 
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 638-639.
3. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 353, 357.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
8. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Εις το χωρίον Σμολάρι, της περιφερείας Πετρίτσης, εφονεύθη ο αρχαίος διδάσκαλος και κατόπιν αντάρτης σχισματικός Κωνσταντίνος, υπό σχισματικών, υπό την οδηγίαν του νύν βουλγαροδιδασκάλου, υιού του εκ Πετρίτσης Θεοδώρου Άλγου.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
10. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
12. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 13, л. 3