Мугла

Тази статия е за селото в южна България. За града в югозападна Турция, вижте Мугла (Турция).

Мугла
Централният площад в Мугла
Централният площад в Мугла
България
41.6169° с. ш. 24.4928° и. д.
Мугла
Област Смолян
41.6169° с. ш. 24.4928° и. д.
Мугла
Общи данни
Население122 души[1] (15 март 2024 г.)
1,64 души/km²
Землище74,295 km²
Надм. височина1354 m
Пощ. код4716
Тел. код03058
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ49285
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Мугла в Общомедия

Мугла е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.

География

Изглед от Мугла, 1930 г.

Село Мугла се намира в централните Родопи. Намира се на 25 km от град Смолян и на 36 km от Девин, в близост до връх Голям Перелик, землището на Смолян, местност Мурсалица, землището на Настан и обезлюденото село Чамла. От 1990 до 2022 година достъпът до Девин по съществуващия път Мугла - Тешел е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост над Триградската река, който е с дължина около 25 метра. През 2022 година Южноцентралното държавно предприятие в Смолян възстановява пътя Мугла-Тешел. Точно под връх Карлък над селото се намира местността Михрапа, някогашно свещеното място за мюсюлманите. В близост е до защитената местност Казаните – Гьовренско землище, местността Чаирите – Триград, почти обезлюденото селище Чамла и заличено село Мугленски Касък.

История

Поглед в старата джамия.

Има легенда, която гласи, че четирима овчари открадват моми от Смолян и ги отвеждат на 24 км навътре в планината, за да не могат да бъдат открити. Така се поставя началото на селото – Мугла. Стари имена на селото са Могила и Муглен.

Първите жители на селото се заселват на това място заради чистата, приятна на вкус вода. Преди години селото е разполагало с училище, в което учели над 300 ученици. Сега средната възраст на жителите е над 50 години, училището пустее. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла. Жителите на селото се славят със своята гостоприемност. Те поздравяват всеки новодошъл и в случай, че искате да пренощувате в селото, местните обикновено предлагат дома си или най-малкото ще ви упътят към някой гостоприемен съсед.

През 1872 година в селото има 150 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република, като първоначално селото е седалище на републиката. През 1920 година в селото живеят 666 души, през 1946 – 1014 души, а през 1965 – 1422 души.[2]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Мугла се състои от помаци.[3]

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Мугла (Muğla).[4]

До 1983 година Мугла е било съставно село на община Девин.

Религии

Населението се състои от българи [5] изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. В Мугла са съхранени автентични родопски обреди и песни.

Природа

Панорама на околната природа
Скалата
Панорама към Мугла
  • Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. Козите наброяват около 50 – 70 броя.
  • Районът на с. Мугла е известен сред спелеолозите с пещерите си: Дангалешка пропаст, дълга 1142 м, Камбанките – 456 м и др. [6]
  • Резерват Казаните се намира в близост до селото и обхваща 161 хектара. Създаден е с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и характерните за тях флора и фауна. Обявен е за резерват през 1968 г.
  • В самото село се намират находища на Родопски силивряк (Орфеево цвете). Балкански ендемит – среща се само на Балканския полуостров. Расте в пукнатините на скали. Защитен вид, включен е в Червената книга на България. Силиврякът издържа много време на суша. Ботаниците са установили, че може да преживее повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Растението свива цветовете си, когато е на сянка и веднага се отваря, когато го огрее слънце. Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска с фуниевидна форма.

Обществени институции

Културни и природни забележителности

На хоро в Мугла.
  • Природна забележителност „Казанджи дере“ – защитена територия, обявена с цел опазване на каскада от уникални водопади и вирове, под формата на „казани“, образувани от естественото течение на водата, в резултат на ерозионни процеси в дере – приток на река Мугленска.[7]
  • Екопътека „Казанджи дере“ – екомаршрут през природната забележителност с дължина 700 метра (1400 м в двете посоки). Преминаване през три мостчета и достигане до панорамна площадка над водопадите. Наличие на кът за отдих с място за палене на огън извън границите на защитената територия.[8]
  • Анкин баир
  • Михрапа
  • Мурсалица
  • Ледницата

Редовни събития

Всяка година през месец август селото празнува своя празник, наречен „Среде лято“. Той се тачи от незапомнени времена. Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на слънцето. На празника обикновено се представя групата към читалището и се прави курбан за здраве и берекет на връх Михрапа. Празникът продължава 3 дена с кръшни хора, звуците на родопската каба гайда и лиричните родопски песни.

Други

Мурсалски чай (Sideritis scardica)
Мугленци от началото на 20 век
Мугленци от началото на 21 век

Личности

Галерия

Външни препратки

Бележки

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!