Кочан (Правищко)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Кочан.

---

Кочан Ακροβούνι
Кочан 40.898889, 24.211111 Кочан Кочан
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Елевтерес
Надм. височина	240 m

Кочан, Кочен или Кочани (на гръцки: Ακροβούνι, Акровуни, катаревуса: Ακροβούνιον, Акровунион, до 1928 година Κότσανη, Коцани^[1]) е обезлюдено село в Гърция, в дем Кушница, Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено в югоизточните склонове на Кушница (Пангео) на 4 km югозападно от Правища (Елевтеруполи).^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов Кочан е жителско име от *Кочане < кочан, зелева глава или от котец. Името е често в българската топонимия.^[3]

В Османската империя

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Кочан:

„

Кочан, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 1 час разстояние.[4]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кочанъ (Коченъ) живеят 200 турци.^[5]

В Гърция

След изтеглянето на турските войски от селото през Балканските войни в 1913 година и пристигането на гръцките, в Правищко е предприета акция за избиване на ходжите и останалите образовани и влиятелни мюсюлмани. В село Кочан е убит един мюсюлманин, за да бъде задоволено чувството за мъст на епископа и поп Никола.^[6]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 78 гръцки семейства с 326 души - бежанци от Турция.^[7] През 1928 година името на селото е сменено от Кочани (Κότσανη) на Акровуни (Ακροβούνι).^[8] Бежанците са от тракийското село Димокрания (Гюзелдже).^[9] Българска статистика от 1941 година показва 480 жители.^[2]

Селото е обезлюдено през 50-те години поради интезивни свлачища и селяните се изселват в новото Долно Кочан (Панагия). Кочанският мост и църквата „Успение Богородично“ (бившата джамия) са единствените запазени постройки от селото.^[10]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	278[2]	214[2]	353[2]	455[2]	492[2]	198[2]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 228. (на македонска литературна норма)
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 143.
4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
6. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета). ПРИЛОЖЕНИЕ А // Другите Балкански войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“; К & М, 1995, [1914]. ISBN 954-593-006-3. с. 267.
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
9. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου- Ακροβουνίου // Ιερατικοί Στοχασμοί,. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
10. Γεφύρι της Κότσανης (Παλιό Ακροβούνι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)