Подгоряни

Подгоряни Ποδοχώρι
Подгоряни 40.831667, 24.025 Подгоряни Подгоряни
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	320 m
Население	571 души (2021 г.)
Пощенски код	640 08
Подгоряни в Общомедия

Подгоряни, още Подгорени или Подохор (на гръцки: Ποδοχώρι, Подохори, катаревуса Ποδοχώριον, Подохорион, до 1926 година Ποδογόριανη, Подогоряни^[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 320 m надморска височина в южните склонове на планината Кушница (Пангео), югозападно от Правища.^[2] В селото има запазени два каменни моста - Лазидевият^[3] и Горгиевият.^[4]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Подгорье. Сравними са селищните имена Подгоряни в Албания, Малешевско, Епир и много общославянски от типа на Подгорица.^[5]

В Османската империя

В края на XIX век Подгоряни е турско-гръцко село в Правищка каза на Османската империя. Запазеният Подгорянски хамам в 1997 година е обявен за паметник на културата.^[6] Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.^[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подогори (Podogori) живеят 600 гърци.^[8] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Подгоряни:

„

Будохор, християнско село: 1 църква, 1 училище. Жителите са гърци. От града е на 1 час разстояние.[9]

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Подохоръ (Будохоръ) живеят 200 турци и 450 гърци.^[10]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени 432 гърци бежанци от Турция.^[2] В 1928 година селото е местно-бежанско със 115 семейства с 390 души.^[11]

След Втората световна война в селото са заселени 60 каракачански семейства.^[2]

Населението традиционно отглежда тютюн и жито, а каракачаните в него се занимават със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Подгоряни на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чинар дере[12]	Τσινὰρ Ντερὲ	Платанорема	Πλατανόρεμα[13]	река ЮЗ от Подгоряни[12]
Барес[12]	Μπάρες	Клисура	Κλεισούρα[13]	местност, ЮЗ от Подгоряни[12]
Ментешели[12]	Μεντεσελῆ	Спилия	Σπηλιὰ[13]	бивше село, ЮЗ от Подгоряни[12]
Кавакия	Καβάκια	Левки	Λεύκη[13]	местност, Ю от Подгоряни[12]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1035[2]	538[2]	1066[2]	1336[2]	1062[2]	1128[2]	835[2]	725[2]	702[2]	665	608	571

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 233. (на македонска литературна норма)
3. Πέτρινο γεφύρι του Λαζίδη (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
4. Γεφύρι στου Γοργία (Ποδοχώρι) // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 18 август 2022 г. (на гръцки)
5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/ΚΗΡ/12906/319/25-9-1997 - ΦΕΚ 932/Β/22-10-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 1 юли 2018.
7. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ποδογόριανη ή Ποδοχώριον. Посетен на 27 декември 2015.
8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
9. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 49. (на руски)
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
13. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)