Топлян

Топлян Εξοχή
— село —
Топлян 40.87975, 24.23804 Топлян Топлян
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	190 m
Население	125 души (2021 г.)

Топлян или Товлян (на гръцки: Εξοχή, Ексохи, до 1926 Τόβλιανη, Товляни^[1]) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

География

Селото е разположено на 190 m надморска височина в югоизточните склонове на планината Кушница (Пангео) на 4 километра южно от Правища (Елевтеруполи).^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от *Топли дол, *Топла бара и подобни.^[3]

В Османската империя

В XIX век Топлян е мюсюлманско село в Правищка каза на Османската империя. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Толян:

„

Толен, мохамеданско село; има 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 1 час разстояние.[4]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Толиянъ (Толенъ) е турско селище. В него живеят 350 турци.^[5]

В Гърция

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 44 семейства със 172 души, като селото е чисто бежанско.^[6] В 1926 година селото е прекръстено на Ексохи.^[2]

Българска статистика от 1941 година показва 320 жители.^[2]

Населението традиционно произвежда предимно тютюн.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	180[2]	209[2]	243[2]	387[2]	409[2]	402[2]	263[2]	172[2]	234[2]	173	142	125

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 234. (на македонска литературна норма)
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 205.
4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 51. (на руски)
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012