PROFILBARU.COM

Конституционен съд на България
	Конституционен съд на България
	; Седалището на КС се намира в сградата на Министерски съвет
Информация
Абревиатура	КС
Основан	1991 г.
Тип	конституционен съд
Юрисдикция	България
Седалище	София
Състав	12 съдии
Назначаване	на квотен принцип: 4 от Народното събрание; 4 от президента; 4 от членовете на ВКС и ВАС;
Служба	9 години
Статут	Конституция на Република България
Уебсайт	www.constcourt.bg
	Конституционен съд на България в Общомедия

Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г.

История

При приемането на първата конституция на Третата българска държава – Търновската – подобен орган не съществува никъде в Европа, а при приемането на втората и третата (т. нар. „Димитровска“ и „Живкова“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, приемащо законите. При приемането на Конституцията на Република България, през 1991 г. подобно на конституционния съд в други демократични държави, се предвижда независим орган, който да се изказва по такива въпроси. Първият състав на Конституционния съд на България е избран през септември 1991 г.^[1] и взема първите си две решения до края на същата година.

Функции

Съгласно чл. 149 – 152 от Конституцията функциите на КС са следните:

На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.

На второ място КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противоконституционен, с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава, че КС може да отменя закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за „кухи структури“ в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.

Следващата функция на КС е описана в чл. 149, ал. 1, т. 3, който гласи: „... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи“. На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.

Четвъртата функция на КС се оказва много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: „... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата „преди ратификация“, което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор трябва да не е влязъл в сила за Република България.

На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.“ От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.

Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепрезидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1, т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление – държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).

Състав

Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията – да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. През първия мандат, след изтичане на третата и след това на шестата година съставът се обновява чрез жребий. При всяко обновяване съда напускат 4 съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.^[2]

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.^[3]

Настоящ състав

В периода 2024 – 2027 година съдът включва III състав от IV мандат:^[2]^[4]

Съдия	Начало на мандата	Край на мандата	Избран от
Атанас Семов	2018	2027	Президент
Красимир Влахов	2018	2027	Народно събрание
Надежда Джелепова	2018	2027	ВКС и ВАС
Павлина Панова (председател)	2018	2027	ВКС и ВАС
Янаки Стоилов	2021	2030	Президент
Соня Янкулова	2021	2030	ВКС и ВАС
Десислава Атанасова	2024	2030	Народно събрание
Борислав Белазелков	2024	2030	Народно събрание
Сашо Пенов	2024	2033	Президент
Невин Фети	2024	2033	Президент
Галина Тонева-Дачева	2024	2033	ВКС и ВАС
Вакантна	2024	2033	Народно събрание

Предишни състави^[2]

Първи мандат

I мандат, първи състав 1991/1994 г.

Асен Манов – председател
Александър Арабаджиев
Иван Първанов
Любен Корнезов
Милена Жабинска
Милчо Костов
Младен Данаилов
Нено Неновски
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Теодор Чипев
Цанко Хаджистойчев

I мандат, втори състав 1994/1997 г.

Асен Манов – председател
Александър Арабаджиев
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Милчо Костов
Младен Данаилов
Николай Павлов
Пенчо Пенев
Станислав Димитров
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев

I мандат, трети състав 1997/2000 г.

Живко Сталев – председател
Александър Арабаджиев
Асен Манов
Георги Марков
Димитър Гочев
Иван Григоров
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Станислав Димитров
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров
Цанко Хаджистойчев

Втори мандат

II мандат, първи състав 2000/2003 г.

Христо Данов – председател
Васил Гоцев
Георги Марков
Димитър Гочев
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Неделчо Беронов
Пенка Томчева
Румен Янков
Стефанка Стоянова
Тодор Тодоров

II мандат, втори състав 2003/2006 г.

Неделчо Беронов – председател
Васил Гоцев
Владислав Славов
Евгени Танчев
Емилия Друмева
Живан Белчев
Лазар Груев
Людмил Нейков
Маргарита Златарева
Мария Павлова
Румен Янков
Стефанка Стоянова

II мандат, трети състав 2006/2009 г.

Трети мандат

III мандат, първи състав 2009/2012 г.

III мандат, втори състав 2012/2015 г.

Димитър Токушев – председател
Анастас Анастасов
Благовест Пунев
Борис Велчев
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Кети Маркова
Красен Стойчев
Пламен Киров
Румен Ненков
Стефка Стоева
Цанка Цанкова

III мандат, трети състав 2015/2018 г.

Борис Велчев – председател
Анастас Анастасов
Георги Ангелов
Гроздан Илиев
Кети Маркова
Константин Пенчев
Мариана Карагьозова-Финкова
Румен Ненков
Стефка Стоева
Таня Райковска
Филип Димитров
Цанка Цанкова

IV мандат, първи състав 2018 – 2021 г.

Председатели

№	Председател	Мандат		Статут
№	Председател	Дати	Мандат/Състав	Статут
1	Асен Димитров Манов (1)	3 октомври 1991 – 18 октомври 1994	I мандат, 1 състав	първи мандат
	Асен Димитров Манов (2)	18 октомври 1994 – 14 октомври 1997	I мандат, 2 състав	втори мандат
2	Живко Стоянов Сталев	14 октомври 1997 – 19 октомври 2000	I мандат, 3 състав	първи мандат
3	Христо Веселинов Данов	19 октомври 2000 – 17 февруари 2003	II мандат, 1 състав	първи мандат
4	Неделчо Крумов Беронов (1)	17 февруари 2003 – 28 февруари 2003	II мандат, 1 състав	временен
5	Румен Петров Янков (1)	28 февруари 2003 – 28 октомври 2003	II мандат, 1 състав	временен
	Неделчо Крумов Беронов (2)	28 октомври 2003 – 3 октомври 2006	II мандат, 2 състав	първи мандат
6	Васил Стоянов Гоцев	3 октомври 2006 – 8 ноември 2006	II мандат, 2 състав	временен
	Румен Петров Янков (2)	8 ноември 2006 – 9 октомври 2009	II мандат, 3 състав	първи мандат
7	Димитър Великов Токушев (1)	9 октомври 2009 – 16 ноември 2009	II мандат, 3 състав	временен
8	Евгени Петров Танчев	16 ноември 2009 – 15 ноември 2012	III мандат, 1 състав	първи мандат
9	Цанка Тодорова Цанкова	16 ноември 2012 – 3 март 2013	III мандат, 2 състав	временен
	Димитър Великов Токушев (2)	4 март 2013 – 11 ноември 2015	III мандат, 2 състав	първи мандат
10	Борис Владимиров Велчев (1)	16 ноември 2015 -14 ноември 2018	III мандат, 3 състав	първи мандат
	Борис Владимиров Велчев (2)	14 ноември 2018 – 15 ноември 2021	IV мандат, 1 състав	втори мандат
11	Павлина Стефанова Панова (1)	16 ноември 2021 – 15 ноември 2024 г.	IV мандат, 2 състав	първи мандат
	Павлина Стефанова Панова (2)	16 ноември 2024 -	IV мандат, 3 състав	втори мандат

Източници

↑ Рибарева, Ирен и др. Протестът на 39-те: Документален разказ за гладната стачка на Групата на 39-те по повод приемането на новата Конституция, април-юли 1991 г. София, Фондация „Конрад Аденауер“, 2000. с. 297.
↑ ^а ^б ^в Конституционен съд – официален сайт Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., 02 септември 2021
↑ Александров, Петър. Гузна правна акробатика // Сега 14.9.2006
↑ Новите конституционни съдии Соня Янкулова и Янаки Стоилов полагат клетва – България // dariknews.bg. Посетен на 2021-11-16. (на български)