Клод Симон

Клод Симон Claude Simon
френски писател
Клод Симон през 1967 г.
Роден	10 октомври 1913 г. Антананариво, Мадагаскар
Починал	6 юли 2005 г. (91 г.) Париж, Франция
Погребан	Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	писател
Литература
Жанрове	роман
Известни творби	Път през Фландрия (1960)
Награди	Нобелова
Клод Симон в Общомедия

Клод Симон (на френски: Claude Simon, [simɔ̃]) е френски писател, възприеман като представител на френския „нов роман“ от средата на 20 век. Той получава Нобелова награда за литература през 1985 година.

Биография

Клод Симон около 1932 г.

Бащата на Клод Симон загива още в началото на Първата световна война и той израства в семейството на майка си, което живее в Перпинян, южна Франция. След смъртта ѝ през 1925 г., е изпратен да учи в Париж, където по-нататък посещава частната художествена академия на Андре Лот (Lhote) и се занимава с фотография ^[1].

През Втората световна война е мобилизиран в конен полк, който бива разгромен още в първото сражение. Симон е пленен, но успява да избяга и се присъединява към френската Съпротива. През 1946 г. публикува първия си роман, който е започнал още преди войната. През петдесетте години публикува още няколко романа, към който по-късно се отнася снизходително, но творчеството му бива оценено през следващото десетилетие, когато получава няколко награди. Макар и рядко Симон обявява политическите си позиции: срещу Франко, против алжирската война и за френската ядрена програма.

Нобеловата награда е присъдена на Клод Симон през 1985 г. и в словото при получаването ѝ той казва:

„

Сега съм стар и като за мнозина жители от старата Европа, първата половина на моя живот бе неспокойна: бил съм свидетел на една революция, участвах във Войната при смъртоносни обстоятелства (бях в един от тези полкове, които главнокомандващите решават хладнокръвно да жертват – за броени дни не остана нищо), бях пленник, опознах глада, труда до изтощение, бягството, бях тежко болен, няколко пъти на ръба на смъртта, била тя естествена или насилствена, съжителствах с най-различни хора, свещеници, подпалвачи на черкви, буржоа, анархисти, философи и литератори, делил съм хляб с престъпници и така пътувах насам-натам по света… и макар на 72 години, все още не съм открил никакъв смисъл за всичко това.[2]

“

В живота си като писател Клод Симон поделя времето си между Париж и местата на своето детство в Южна Франция. Погребан е в Монпарнас.

Творчество

Творчеството на Клод Симон се състои от основно романи и малък брой есеистични или други публикации.^[3]. От края на 50-те години неговите книги излизат в издателство „Минюи“, което е и причината той да бъде считан за представител на 'Новия роман'. Неговото писане изглежда не толкова иновативно, колкото усъвършенстващо – похватите, които ползва, могат да бъдат намерени още у Марсел Пруст и Уилям Фокнър, но въпреки това то носи собствена оригиналност. Според преценката на Нобеловия комитет, награда му се присъжда като на писател „който съчетава творчеството на поет и художник в представянето на човешката участ с подчертано съзнание за времето“^[4]

След излизането на Път през Фландрия Клод Симон е увлечен от идеята за филмова версия на романа и пише подробен сценарии. През 1977 неговият нов опит за реализация се проваля. но въпреки това след още 15 години той се свързва с Мишел Порт, на която предлага сътрудничество. Изискванията му за пълен контрол включват и финансов аспект, което осуетява и този опит. Текстът, заедно с водената кореспонденция, е публикуван през 2023 г. "Аз не само съм написал романа Път през Фландрия, но и съм го изживял. Разбирате моята загриженост да няма промени, така че без мое съгласие по всички въпроси и детайли филмът да не стане".^[5]

Романи

• 1947 Le Tricheur
• 1952 Gulliver
• 1954 Le Sacre du Printemps
• 1958 L'Herbe
• 1960 La Route des Flandres /награда на Експрес)/
  Път през Фландрия, София: Народна култура, 1989 (прев. Стефан Тафров)
• 1962 Le Palace
• 1967 Histoire (награда Медиси)
• 1969 La Bataille de Pharsale,
• 1970 Orion aveugle / Les Corps conducteurs (2 версии)
• 1973 Triptyque ,
• 1975 Leçon de choses ,
• 1981 Les Géorgiques ,
• 1987 L'Invitation,
• 1989 L'Acacia,
• 1997 Le Jardin des Plantes,
• 2001 Le Tramway
  Трамваят, София: Фама, 2009 (прев. Св. Димитрова) ISBN 975-954-411-154-0
• 2006/13 Claude Simon, Œuvres, Tomes I-II, Paris: Gallimard, coll. „Bibliothèque de la Pléiade“
• 2023 Scénario de La route des Flandres, Les Editions du chemin de fer

Бележки

1. Simon C., Photographies, 1937-1970, Éditions Maeght.
2. Simon C., Discours de Stockholm, Paris: Éditions de Minuit.
3. (1966)Femmes (за 23 картини на Хуан Миро), Éditions Maeght; (2012) Quatre conférences (1980 до 1993), Éditions de Minuit.
4. на сайта на Нобеловата фондация (who in his novel combines the poet's and the painter's creativeness with a deepened awareness of time in the depiction of the human condition).
5. Scénario de La route des Flandres, suivie des lettres inédites de Claude Simon à Michelle Porte, Les Editions du chemin de fer [1]

Външни препратки

• ((en)) ((fr)) Асоциация на Читателите на Клод Симон
• ((en)) Интервю в The Paris Review (1992)
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Клод Симон, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано