Каменик (дем Въртокоп)

Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За селото в България вижте Каменик.

---

Каменик Πετρία
— село —
Каменик 40.720842, 22.145832 Каменик Каменик
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Въртокоп
Географска област	Сланица
Надм. височина	60 m
Население	715 души (2021 г.)

Каменик (на гръцки: Πετρία, Петрия, на катаревуса: Πετραία, Петреа, до 1926 година Κάμενικ, Каменик^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).

География

Селото е разположено на 60 m надморска височина, на около 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).^[2]

История

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Каменек като българско село.^[3] Гробищната църква „Света Параскева“ е от 1800 година.^[4]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Каменик (Καμενίκη) има 15 семейства християни.^[5]

В началото на XX век Каменик е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Каменикъ има 220 жители българи.^[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каменик (Kamenik) има 120 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско училище.^[7]

В 1910 година в селото (Κάμενικ) има 134 жители екзархисти и 11 мюсюлмани.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Каменик има 71 мъже и 55 жени.^[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Каменик като село населено със „славяногласни елини“.^[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каменик има 8 къщи на християни славяни и 11 къщи на християни цигани.^[12] В 1926 година името на селото е преведено на Петреа. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско^[10]) с 89 бежански семейства и 396 жители бежанци.^[13] От 722 души в 1940 година 290 са местни, а останалите бежанци.^[2]

Селото е богато. Населението произвежда овошки - праскови и ябълки, и в по-малки количества жито. Частично е развито и краварството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Каменик на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Голем дол[14]	Γκόλεμ Ντολ	Мегало Рема	Μεγάλο Ρέμα[15]	местност на З от Каменик[14]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	126[2]	128[2]	516[2]	722[2]	626[2]	813[2]	786[2]	845[2]	871[2]	921	918	715

Личности

Родени в Каменик

• Таше Христов (Таши, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, четата на Дякон Евстатий^[16]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 49. (на македонска литературна норма)
3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
4. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
5. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780 и 850.
10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012 
11. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
15. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.