Йосиф Сърчаджиев

Йосиф Сърчаджиев
български актьор
Роден	2 май 1945 г. (79 г.) София, Царство България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	от 1952 г.
Семейство
Баща	Стефан Сърчаджиев
Съпруга	Райна Томова
Деца	Ана Сърчаджиева Пролетсин Сърчаджиев Александра Сърчаджиева
Уебсайт	Страница в IMDb

Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор ^[1], син на режисьора Стефан Сърчаджиев.

Биография

Роден е на 2 май 1945 г. в София^[2] в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Работил е в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.

От 1984 г. е народен артист.

Член на Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци (1973).

Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-).

През 2004 г. Сърчаджиев получава тежък инсулт, от който се възстановява в продължение на години.

Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана, и син – Пролетсин.^[3] Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Ана – въпреки че ДНК тестът доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.

През 2013 г. взима участие в българския сериал „Дървото на живота", излъчен по ТВ7.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1974).
• „Главна награда“ за филма „Черните ангели“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1970).
• „Награда за мъжка роля“ на САБ (1980).
• „Наградата на София“ за (Благой) в постановката „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981).
• „Награда на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Иванов) в „Иванов“ от Чехов, режисьор Иван Добчев
• „II награда за мъжка роля“ за ролята на (Лео) в „Глава втора“ от Нийл Саймън на преглед на камерните театри (1983).
• „Награда за мъжка роля“ на САБ за (Робът) в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983).
• „I награда за мъжка роля“ на МНО за „Нощта на Детелина“ (1984).
• „II награда“ на прегледа на историческата драма (Велико Търново, 1985).
• „I награда за мъжка роля“ на САБ за пиесата „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (1987).
• Медал „За заслуги“ към БНА за участие във филма „Хан Аспарух“ (1981).
• Медал „За заслуги“ към МНО (1985).
• Награда Аскеер за главна мъжка роля (1997).
• „Награда за мъжка роля“ за (Крал Беранже I) в „Кралят умира“ от Йожен Йонеско на Благоевградски театрални празници.
• Награда Аскеер „за цялостен принос в театралното изкуство“ (2010).

Театрални роли

• „Краят на играта“ (Самюел Бекет) – Нак, Театър 199
• „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Петя Трофимов
• „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) – кралят
• „Албена“ (Йордан Йовков)
• „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
• „Макбет“ (Уилям Шекспир) – Макдъф
• „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (Бертолт Брехт)
• „Нощта на детелината“ (Любомир Чолаков) – Заро Детелината
• „Наградата“ (Драгомир Асенов)
• „Иванов“ (Антон Чехов)
• „Драг и робът“ (Никола Русев)
• „Глава втора“ (Нийл Саймън)
• „Кралят умира“ (Йожен Йонеско)
• „Дъждът“ (Борис Априлов) – Ерик, Театър 199

Телевизионен театър

• „Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
• „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
• „Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (1990) (Едвард Радзински) – Нерон
• „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
• „Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – зоотехника
• „Свободно място във влака“ (1985) (от Стефан Стайчев) – Владимир
• „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Мироновски
• „Протокът съществува“ (1984) (Едмон Раблес)
• „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
• „Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
• „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1983) (Макс Фриш)
• „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес)
• „Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) (Фредерик Дар – Робер Осеин)
• „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
• „Роял „Безендорфер“ (1980)
• „Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
• „Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
• „Над морското равнище“ (1977) (Иван Радоев)
• „Почти семейна история“ (1977) Дончо Цончев
• „Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
• „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
• „Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Емил Брагински и Елдар Рязанов)
• „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
• „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
• „Машинопсци“ (1974) (Мърей Шийзгал)
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш) – Шандор Пикити

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2021	Януари			старецът
2019	Ханът и империята			император Константин ІV Погонат
2013	Дървото на живота	24		Асен Вълчев
2011	Авé			бащата на Виктор
2010	Ако някой те обича			моден дизайнер и приятел на Нора
2009	Три сестри и Андрей		България/Германия
2004	Изпепеляване			анархистът Александър Иванов
2003	Птицата			докторът Павел
2002	Поручик Бенц
2001	И Господ слезе да ни види Посетени от Господа – 2 заглавие Последно кино – 3 заглавие		България/Франция	пилот
2001	Верцингеторикс („Vercingétorix“) Друиди (алтернативно заглавие)		Франция/Канада/Белгия	римлянинът Юст
2000	Хайка за вълци	6		Козарев, партийния функционер
1999	Големите игри	10		Майкъл Спиридонов, бизнесмен
1999	Голямото семейство
?	В една дъждовна есен			Асен
1994	С тебешир и въглен
1993	Фатална нежност			Хари Иванович
1993	Жребият	7		Йосиф Карасулиев, финансист-спекулант
1991	Дали́ („Dalí“)		Испания/България	Жан Кокто
1991	Мълчанието			синът – психиатър
1990	Музикален момент			Константин Василев
1989	Под дъгата			актьор във филмовата продукция
1989	Право на избор
1989	Бягащи кучета			учителят
1988 – 1996	Новите приключения на Арсен Люпен („Le retour d'Arsène Lupin“)	20	Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия	Херлок Шолмс (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1996)
1988	Време разделно	2		Караибрахим, еничарин, брат на Горан
1988	Юлия			съпругът на Юлия
1987	Един ден аванс			капитан Славов, следовател
1986	За къде пътувате			Стрезов
1985	Константин Философ	2		сарацин мъдрец
1985	Грехът на Малтица			агентът Костов
1984	Битката за Бяла Сълзлийка	3
1984	Вкус на бисер			балет-майсторът
1983	Константин Философ	6		сарацин мъдрец
1983	Прадеди и правнуци. Каменно гнездо	5		Дервиш ага
1983	Третото лице			д-р Савов
1983	Бон шанс, инспекторе!			Велизар Карадушиев
1982	Тайната на дяволското оръжие			византиеца
1981	Близката далечина			инспекторът
1981	Хан Аспарух	3		император Константин ІV Погонат
1980	Приключенията на Авакум Захов	6		кинорежисьорът Асен Кантарджиев (в 5-а серия)
1979	Фильо и Макензен	7		прокурорът
1979	Къщата			самурай
1979	Тайфуни с нежни имена	3		Боян, следовател
1979	Бумеранг
1978	Насрещно движение
1978	Умирай само в краен случай	2
1978	С любов и нежност			архитект Стефанов
1977	Големият товар	2		Ханс Мюлер/Гастон Вилар
1976	Един наивник на средна възраст	2		Боян, наркоман
1976	Вината			Захари
1976	Реквием за една мръсница	2		Боян Ангелов (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1974	Спомен			поета
1974	Заземление			заварчикът Кирил
1974	Бразилска мелодия	2		Спас Влаев
1973	Нона			Иван Великин
1973	Бялата одисея			Фокера
1972	Голямата победа			Валентин Бонев, малкият брат, рали-състезател
1972	Вятърът на пътешествията			Бим-Бам
1972	Глутницата			бранник
1972	Гневно пътуване			Чавдар Техов, инженер геолог
1971 – 1972	Това спокойно всекидневие	3		д-р Антонов
1970	Черните ангели	2		Андро
1968	Мъже в командировка	3 нов.		Митко (в 3-та новела: „Епизодът“)
1968	Сонет
1967	С дъх на бадеми			оперативния работник
1966	Момчето с баса
1962	Хроника на чувствата			Васката
1952	Наша земя			Тошко

• „Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален
• „Да избереш живота“ (2005) – документален
• „Симон, Авраам и Йосиф“ (1994) – документален
• „Да се превъплатиш в себе си“ (1984) – документален

Източници

1. Йосиф Сърчаджиев: „Животът ми е дело на Големия майстор“ Архив на оригинала от 2008-12-13 в Wayback Machine. – интервю в news.ehhaa.com
2. Йосиф Сърчаджиев - Артист, cinefish.bg.
3. Райна и Йосиф Сърчаджиеви // eva.bg, 22 април 1999. Посетен на 25 март 2024.

Външни препратки

• Страница за Йосиф Сърчаджиев Архив на оригинала от 2012-01-31 в Wayback Machine.
• Филмография на Йосиф Сърчаджиев Архив на оригинала от 2004-03-30 в Wayback Machine.
• ((en)) Йосиф Сърчаджиев в Internet Movie Database
• ((ru)) Йосиф Сърчаджиев в КиноПоиск
• ((ru)) Йосиф Сърчаджиев в Кино-Театр