Инсулт (апоплектичен удар, мозъчен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55-годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойно.[1]
Традиционната дефиниция за инсулт, предложена от Световната здравна организация през 1970 г.,[2] е „неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа“. Тази дефиниция е въведена, за да отрази обратимостта на тъканната увреда, като 24-часовата рамка е избрана условно. Тя е въведена, за да отличава инсулта от преходна исхемична атака, която протича със симптоматика, много близка до тази на инсулта, но отшумяваща в рамките на 24 часа.[3] С възможността за ранна терапия, която намалява остротата на инсулта, мнозина предпочитат да използват мозъчна атака и остър исхемичен мозъчносъдов синдром (по подобие на сърдечна атака и остър коронарен синдром), [4]
Инсултът се поделя в две основни категории: исхемичен и хеморагичен.[5] Исхемичните са тези, предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. Около 87% от инсултите са породени от исхемия, а останалите са хеморагични. Някои хеморагични инсулти се развиват в исхемични области („хеморагична трансформация“). Не е известно колко хеморагични в началото започват като исхемични.[3]
При исхемичния инсулт се намалява снабдяването с кръв на част от мозъка, което води до дисфункция или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причини това да се случва:
Инсулти без видимо обяснение и с неизвестен произход се обозначават като криптогенни. Такива са 30 – 40% от всички исхемични инсулти.[3][8]
Хеморагичният инсулт на мозъка протича в два етапа:
Инсултът е вторият най-значим причинител на смърт сред хората в западния свят, отстъпвайки единствено на сърдечните заболявания и предхождащ рака,[3] като е причина за 10% от смъртните случаи в световен мащаб.[9] Скоро вероятно ще стане водещ причинител за смърт в света.[10]
Опасността от инсулт нараства експоненциално след 30 години, като с възрастта се променя и етиологията му.[11] Напредналата възраст е един от най-значимите рискови фактори за инсулт. 95% от случаите се проявяват при хора на възраст над 45 години, а две трети при тези над 65 години.[12][13] С напредване на възрастта нараства и опасността пациентът да почине вследствие на получения инсулт. Възможно е инсулт да се получи при всяка възраст, дори в детството.
Водещи рискови фактори за инсулта са фамилната обремененост, както и начинът на живот. Сред хората, претърпели инсулт за пръв път, се открояват по-високите нива на фон Вилебранд фактор (плазмен протеин имащ отношение към кръвосъсирването).[14] Предишен инсулт е много голям рисков фактор за получаване на нов.
Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените[13]. 60% от смъртните случаи вследствие на инсулт се падат на жените[15], което се обяснява с факта, че жените живеят по-дълго и средната възраст, на която получават инсулт, е по-висока.[13] Някои рискови фактори са характерни само за жени, такива са бременност, раждане, менопауза, хормон-заместваща терапия.
Има два основни типа инсулт – исхемичен и хеморагичен.
Рискови фактори, спомагащи появата на мозъчен инсулт:
Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.
Възможни последици от инсулта са:
Данните на НСИ за причините за смъртността за 2023 г. показват, че инсултът е причина за леталния изход на 441.1 на 100 000 души или приблизително 27 000 случая за година.[16] Средните данни за смъртността от инсулт в Европейския съюз са 79.5 на 100 000 души,[17] което е малко над четири пъти по-малко. В световен мащаб на всеки 6 секунди един човек губи живота си в следствие на инсулт. Очаква се до 2035 година броят на инсултите да се увеличи с 34%, тъй като възрастовата граница всяка година намалява.[18]