За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Не всички вродени заболявания могат да се установят още при раждането. Възможно е организмът да има вродени дефекти, които, под въздействието на определени фактори от външната среда, да се проявят чак на преклонна възраст.
Преобладаващата част от заболяванията по хората, животните и растенията са придобити.
Ендогенни заболявания
Ендогенните заболявания възникват при ненормални реакции на организма към нормална околна среда. Типични ендогенни заболявания са алергиите. При тях имунната система погрешно възприема за вредни и започва борба срещу безопасни и често срещани в околната среда фактори, като: цветен прашец от растения, храни и др. Повечето психически заболявания също са ендогенни.
Някои автори отричат съществуването на ендогенни заболявания, като ги отнасят към вродените (хиперактивна имунна система) или екзогенните (дълбоки психологически травми) такива. Но възприемането на тази хипотеза означава да се изключат от медицинската норма всички мутации, които при определени условия биха могли да се окажат полезни. Така например болните от сърповидноклетъчна анемия са невъзприемчиви към малария. Болестта е разпространена в равнинните тропични области, където маларията се среща много често. Анемията причинява дихателна недостатъчност само когато болният се изкачи на голяма надморска височина, която е нетипична за тези области. От биологична и еволюционна гледна точка, ползата от устойчивостта срещу малария далеч надхвърля вредата от хипооксигенацията при висока надморска височина, която рядко се среща в тези области.
Екзогенни заболявания
Екзогенните заболявания възникват при въздействието на ненормално интензивни фактори на околната среда върху нормално развити и функциониращи организми. Такива фактори се означават като болестотворни (патогенетични или патогенни).
видима светлина – от денонощните и сезонните изменения в силата и продължителността на слънчевата светлина зависи нормалното протичане на редица циклични процеси в организма; рязката смяна на светлинния режим може да провокира редица функционални заболявания;
лазерни лъчи – при продължително облъчване могат да увредят зрението; когато са с висок интензитет предизвикват тежки изгаряния;
рентгенови лъчи и йонизираща радиация – гама-лъчение с много къса дължина на вълната и висока честота; във високи дози могат да увредят генетичната информация и да предизвикат заболявания не само в облъчените организми, но и в тяхното потомство;
магнитно поле – силното магнитно поле нарушава сърдечния ритъм и засяга мозъчната активност; при висок интензитет може да разруши целия организъм.
прахови частици с размери над 5 микрона – дихателната система на здрав възрастен човек може да задържи и изхвърли всички прахови частици с размер над 5 микрона; носните синуси придават вихрово движение на вдишвания въздух и повечето от тези частици полепват там; малкото достигнали до трахеята и бронхите се изхвърлят от движенията на ресничестия епител; при пушачите се отделя значително по-малко дихателна слуз, тези частици не могат да залепнат и много бързо достигат до трахеята, бронхите и белия дроб; ресничестият епител при пушачите не може да изхвърля попадналите прахови частици и те се натрупват в белия дроб;
прахови частици с размери от 1 до 5 микрона – това е най-опасният и най-вредният прах; дихателната система няма защитни механизми срещу него и той изцяло се отлага в белия дроб;
прахови частици с размери до 1 микрон – дихателната система няма защитни механизми срещу този прах, но частиците са много малки и не се отлагат в белия дроб, а отново се изхвърлят с издишания въздух.
