Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: ново инфокаре.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Италиански войни се наричат серия конфликти, засягащи Италия в края на XV и началото на XVI век. От една страна са амбициите на Кралство Франция да се докаже като велика сила на този терен, от друга – могъщият род на австрийските Хабсбурги. Вътрешните проблеми на Италия (враждата между малките държави в нея) способстват за началото на войните. Последиците са разоряване на големи региони на юг от Алпите и отстъпление на Италия от позицията на най-богат регион в Европа. Войните между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа продължават от 1515 до 1559 г., като се водят в Италия, Нидерландия и край Пиренеите. Те са пряко продължение на Италианските войни, но акцентът вече е изнесен от Италия. Причините за тях са в борбата за европейско надмощие и в конкретни териториални спорове на Франция с противниците ѝ за Милано, Бургундия, части от Нидерландия и за Русийон.
Времеви обхват
Под понятието Италиански войни повечето историци разбират всички войни (общо осем), които се водят между 1494 и 1559 г.[1] Има и други виждания по въпроса. В The Cambridge modern history (том 1),[2] както и според Ламар Йенсен[3] „италиански“ са войните от 1494 до 1516 г. След това Италия постепенно излиза от фокуса на враждуващите страни.
Първи етап
В края на XV век Италия представлява сбор от независими държави. Това е един малък свят на интриги, войни и съюзи. За удовлетворяване на амбициите си повечето правителства използват наемни армии (прочутите кондотиери). На север някога могъщото Миланско херцогство е обхванато от размирици, причинени от амбициите на Лудовико Сфорца Мавъра, който през 1480 г. отнема престола от законния херцог. То е притиснато от Венецианската република, която се стреми да се разшири за негова сметка, но в действителност вече е преминала зенита на своята сила.[4] Тя е съчетание от земи на континента и многобройни острови и бази в Източното Средиземноморие. На северозапад силното Савойско херцогство е въвлечено във френската орбита. Останалите държави в Северна Италия са републиките Флоренция и Генуа, Мантуа под властта на рода Гонзага и Модена под властта на рода Есте.[5]
В средата Апенинският полуостров е разделен от папските земи, но те също са конгломерат от полунезависими феодални владения. Само най-южните краища са под властта на чужда династия – АрагонскитеТрастамара. Когато през 1458 г. умира Алфонсо V, неговият брат Хуан ІІ получава Сицилия, докато незаконният му син Феранте взема Неапол. Там обаче доскорошните владетели от Анжуйската династия все още имат подкрепа и солидни претенции. През 1494 г. Феранте умира и това предизвиква буря от амбиции.
Първа война (1494 – 1495)
Във Франция крал Шарл VIII има желание да атакува Италия, за да защити своите права върху неаполитанския престол. Той е правнук на Луи II Валоа-Анжуйски и следователно е законен наследник на прогонените Анжуйци. Новият крал на Неапол – Алфонсо ІІ има претенции към Милано, така че миланският херцог кани Шарл да се установи в южното кралство като негов съюзник. Нашествието започва през октомври 1494 г. Шарл води голяма за онази епоха армия от 25 000 души (или 30 000 според други данни),[6] от които 8000 наемни швейцарски копиеносци. Артилерийският му парк също е впечатляващ. Той напредва почти без съпротива през Павия и Флоренция, а всеки който му застане на пътя, е безжалостно разгромяван. На 9 февруари 1495 г. Шарл превзема Неапол и се обявява за негов крал. Градът е подложен на погром, избити са повечето му жители.
Бруталната инвазия стряска италианците и особено папа Александър VI. Той бързо организира антифренска коалиция от Испания (арагонският крал е в лична уния с Кастилия), Свещената Римска империя, Флоренция, Мантуа, Венеция и дори Милано (31 март 1495).Тази Венецианска лига[7] съставя обща армия начело с мантуанския херцог Франческо II Гонзага. Шарл разбира, че има реална опасност бъде обграден и бързо се оттегля на север. При Форново на 6 юли войската на лигата опитва да го спре, но но не успява. Тя дава много повече жертви, така че той продължава пътя си, изоставяйки част от обоза на врага. През август французите се връщат в родината си без съществени загуби.
Оставеният в Неапол гарнизон бързо е сломен. Той претърпява поражение при Семинара (21 юни 1495), след което градът пада. Така се оказва, че въпреки първоначалния голям успех французите не задържат никое от владенията си. Походът им обаче показва на външните сили, че Италия е богата и слаба – идеална цел за последващи нападения.
Тя е свързана с името на новия френски крал Луи XII (1498 – 1515). Той отново издига претенциите на Франция за Неапол, а този път и за Милано – внук е на Валентина Висконти, представителка на стар род милански херцози. През 1499 г. френската армия, командвана от един кондотиер – Джан Джакомо Тривулцио, нахлува през Алпите. Тя е в подобен състав като армията от 1494 г. Тривулцио завзема Милано и прогонва Лодовико Сфорца Мавъра, за което е произведен в чин „маршал“.[8] Моро обаче не се отказва събира армия в Тирол. Възползвайки се от грешките на Тривулцио, през февруари 1500 г. той си връща страната. Луи XII моментално реагира – много скоро войските му отново са в Италия и на 8 април разбиват Лудовико при Новара. Този път той е пленен и прекарва остатъка от живота си като затворник, докато френският крал се обявява за милански херцог.[9]
На 11 ноември 1500 г. Луи ХІІ и арагонският владетел Фернандо II се споразумяват да си поделят Неаполитанското кралство. Французите бързо завземат Капуа и столицата Неапол, докато испанците окупират Таранто. Но споразумението с Испания се оказва грешка от страна на френския крал. То вкарва иберийците в италианските борби без Луи XII да има каквато и да било полза от това. Отношенията между „съюзниците“ бързо се влошават. Начело на испанската армия застава известният Гонсало Фернандес де Кордоба. От август 1502 до април 1503 г. френската армия блокира малобройните му сили в пристанищния град Барлета, но пропуска шанса да го завладее е с това да получи цял Неапол. Вместо това тя търпи тежки поражения при Чериньола (26 април 1503) и при Гариляно (26 декември 1503),[10] вследствие на което трябва да напусне Южна Италия. Луи ХІІ разбира, че е загубил борбата и се съгласява на мир, подписан в Блоа през октомври 1505 г. С него той се отказва от всякакви претенции към неаполитанския трон.
Трета война (1508 – 1516)
Тя се състои от три отделни конфликта: Войната на Камбрийската лига, Войната на Свещената лига и Нахлуването на Франсоа І от 1515 – 1516 г.
Война на Камбрийската лига (1508 – 1510)
Този конфликт е предизвикан от агресивната политика на Венеция по време на първите две войни. Венеция отнема градове от папските земи (Римини и Равена), окупира Бриндизи и Отранто в Южна Италия. По време на втората война Луи ХІІ ѝ отстъпва източната част на херцогство Милано, която сега си иска обратно. В Камбрийската лига срещу Венецианската република се събират могъщи фигури – папа Юлий II, Фернандо Арагонски, император Максимилиан Хабсбург и Луи ХІІ. Максимилиан е най-нетърпелив – през 1508 г. напада, но венецианците го побеждават и той се съгласява на мир. Лигата обявява войната на 7 април и само месец по-късно, на 14 май, французите нанасят на републиката смазващо поражение при Анядело. В този миг тя изглежда погубена, но ловката дипломация я изважда от кризата. Венецианците убеждават папата, а после и Испания, че Франция е по-опасна и ги откъсват от Камбрийската лига.[11] В същото време отблъскват нова атака на Максимилиан – той обсажда Павия от август до октомври, но се оттегля унизен. Тези събития разкриват неочакван факт – наличието на национално съзнание във всички земи на републиката, където населението не само се смята за венецианци, но и се вдига на въоръжена борба в защита на града-господар. През февруари 1510 г. папата подписва мир с Венеция, връщайки си последно изгубените крепости.
Война на Свещената лига (1510 – 1514)
Папа Юлий ІІ повежда сам война срещу французите. Армията му атакува безуспешно Генуа, след което трябва да мине в отбрана. След серия офанзиви и контраофанзиви в района на град Болоня, Луи ХІІ разбива войските му при Казалето (21 май 1511) и превзема този ключов град. Както и по-рано, френските успехи предизвикват нов съюз. Папата е подкрепен от Венеция, Англия, Испания и императора и така през октомври се формира Свещената лига.
Тя започва 1512 г. с успехи – венецианците превземат Бреша и Бергамо, а общата папско-испанска армия обсажда Болоня и Ферара. Френският крал изпраща своя най-опитен маршал Гастон дьо Фоа, който отблъсква венецианците и освобождава гарнизона в Болоня. Накрая побеждава испанците при Равена (11 април 1512), но загива в сражението.[12] Стъписаните французи се оттеглят към Милано, а после и оттам, тъй като Швейцария се намесва срещу тях. Швейцарците окупират херцогството и поставят на трона свое протеже от рода Сфорца.
Междувременно папа Юлий ІІ умира, заменен от Лъв Х. През 1513 г. Венеция отново се обръща и се съюзява с Франция. Луи ХІІ договаря с нея подялба на Ломбардия. Общите им сили притискат швейцарците в Милано, но на 6 юни 1513 г. те нанасят на Франция тежко поражение при Новара – последната голяма битка в историята, спечелена от швейцарските копиеносци. Докато французите се оттеглят на запад, венецианците го правят на изток. Те са пресрещнати и разбити от войските на Максимилиан, но след това осуетяват атаката му и в крайна сметка той отново е отблъснат.
През втората половина на 1513 г. Италианските войни за първи път се изнасят от Италия. Хенри VIII нахлува в Северна Франция откъм Кале и побеждава при Гингат (16 август 1513).[13] Швейцарците окупират Бургундия и се оттеглят само след като получават огромен откуп и признанието на Франция за техния кандидат за миланския престол. Оттук нататък желанието да се воюва рязко намалява и враговете на Луи ХІІ един по един сключват мир: папата (декември 1513), Максимилиан (март 1514) и Хенри VIII (юли 1514).
Нахлуване на Франсоа І от 1515 – 1516 г.
През 1515 г. Луи ХІІ умира и е наследен от Франсоа I от ангулемския клон на династията Валоа. Новият владетел е също така амбициозен и веднага подновява кампаниите в Италия. С голяма армия и все още ползвайки с подкрепата на Венеция, той притиска швейцарците в Ломбардия. Част от тях се оттеглят, останалите решават да се съпротивляват, но са смазани от превъзхождащите французи в голямата битка при Мариняно (13 – 14 септември 1515).[14] Милано пада във френски ръце, след което Лъв Х и Карлос І (новият испански крал) подписват мир с французите. Швейцарците признават загубата на херцогството и сключват договор за вечен мир с Франция – основа на следвания и до днес вечен неутралитет. Последен се примирява Максимилиан, но след неуспешен опит да атакува Милано, и той се присъединява към мира (декември 1516).
Последици
Историците отчитат, че продължителните войни променят съществено обстановката в Италия. Венеция е отслабена, докато Милано престава да бъде каквато и да е сила. Флоренция избира управлението на богатия род Медичи. Неапол окончателно попада под властта на испанците. Само Папската държава излиза по-силна отпреди. Това е голямата заслуга на Юлий ІІ.[15]
Войните се отразяват пагубно на италианското общество. „Италия беше пребродена от Шарл, ограбена от Луи, потисната от Фернандо и опозорена от швейцарците.“ – коментира Макиавели.[16] Хиляди селяни и дребни аристократи са разорени, много градове са преживели разрушения и грабежи. Свободата, с която дотогава италианците са се идентифицирали, е посечена като с меч. Дотогава повечето държави са били републики, ограждащи свободни градове. Оттук нататък тенденцията е да се превръщат в аристократични сеньории, управлявани по монархически принцип.
Втори етап
Войните в Италия поставят началото на продължителен и мащабен конфликт между Франция и Хабсбургите, който определя международните отношения за следващите 250 години.
Войни между Хабсбурги и Валоа
Франция (в зелено) и владенията на Хабсбургите (в червено) около 1550 г.
Започва скоро след възцаряването на френския крал Франсоа I, който напада Милано.[17] Още в началото той извоюва грандиозен успех, като разгромява швейцарците при Мариняно (13 – 14 септември 1515)[18] и така осуетява амбициите на император Максимилиан I към Милано. Това сражение слага край на активното военно участие на швейцарските кантони в европейската политика и ги ориентира към днешната им позиция на пълен неутралитет. Господар на положението, Франсоа I принуждава папа Лъв X да подпише в Болоняконкордат относно френската църква, който дава на краля правото да се разпорежда с нея (виж Болонски конкордат – август 1516). Договорът от Нойон от същия месец признава френската власт в Милано.
Втора война (1521 – 1526)
Също започва по инициатива на Франция, тъй като през 1519 г. испанският крал е избран и за германски император под името Карл V. Франсоа също е бил кандидат за този пост, но е претърпял провал. Чувствайки се разочарован и обкръжен от владения на Хабсбургите, той обявява войната.[19] Веднага обаче е притиснат от вражеска коалиция, включваща Карл V, английския крал Хенри VIII и папата.
Австрийските войски превземат Милано и побеждават френските при Биока на 24 юни 1522 г. Последва нахлуване в Прованс и войските на френските противници обсаждат Марсилия. Франсоа съумява да ги изтласка, и дори започва остра контраатака, която довежда до връщането на Милано в негови ръце (октомври 1524). Кампанията му обаче завършва трагично с поражението при Павия (24 февруари 1525), където той е пленен, а после откаран в затвора в Мадрид.[20] В същия град през януари 1526 г. той приема продиктуваните от испанците мирни условия, а именно – да свали френския сюзеренитет от Фландрия и Артоа, да се откаже от всичките си претенции в Италия и да предаде Бургундското графство (Франш-Конте) на Хабсбургите.
Трета война (1526 – 1529)
Започва, когато Франсоа I е освободен и безцеремонно нарушава всички споразумения. Той се аргументира, че условията на договора са били наложени чрез диктат, а не са плод на споразумение, и че затова не е длъжен да ги спазва. Той привлича папа Климент V, Венеция и Милано в т. нар. Лига от Коняк и подновява военните действия.
Имперските войски превземат и опожаряват Рим на 6 май 1527 г.[21] Френската армия напада Неапол, но скоро е принудена да се предаде след смъртта на командира ѝ Одет дьо Лотрек (16 август 1528). Друга френска армия е победена край Ландриано в Северна Италия (21 юни 1529), което води до бърз мир в Камбре през август 1529 г. Той е известен като „мирът на дамите“,[22] защото е договорен от Маргарита Австрийска и Луиз Савойска. Карл V успява да принуди Франсоа отново да приеме клаузите от Мадрид, но все пак новото е, че оттегля претенциите си от френските области Прованс, Бургундия и Лангедок.
Четвърта война (1536 – 1538)
Отново поставя на преден план въпроса за Милано, чийто последен херцог от династията Сфорца умира през 1535 г. За да сформира коалиция, Франсоа I безпрецедентно се съюзява с османския султан Сюлейман Великолепни и германските протестантски принцове. Той атакува Савоя и превзема Торино, а имперските сили нахлуват за втори път в Прованс и пак не успяват да превземат Марсилия. С посредничеството на папа Павел III тази безсмислена война е прекратена с примирието в Ница (юни 1538), потвърдено от лична среща между двамата владетели в областта Камарг във Франция през следващия месец.[23]
Пета война (1542 – 1544)
Тази война потвърждава, че ориентацията на Франция към геополитически съюз с Османската империя не е случайна. Докато френските сухопътни сили атакуват Русийон, Навара, Люксембург и Брабант, общ френско-османски флот бомбардира Ница, завзема част от града (6 септември 1543) и я изгаря. През зимата османските кораби остават във френското пристанище Тулон, в сърцето на западния християнски свят. Тази маневра на френския крал предизвиква ужас в Европа. Тя мотивира Карл V да се съюзи отново с Хенри VIII и през 1544 г. заедно да нападнат Франция. Англичаните превземат Булон, а армиите на Карл напредват към Париж, но стигат само до Соасон. Като вижда, че не може да нанесе смъртоносен удар на своя противник, императорът се помирява с него (договора от Крепи, септември 1544).[24] Франсоа признава териториалните клаузи на договора от Мадрид (1526) и публично се отказва от съюза с османците. В допълнителна тайна клауза той обещава да помогне на императора да върне германските протестанти в лоното на католицизма. През 1546 г. Франция сключва мир и с Англия в Ардр, според който Булон ще се върне под френска власт след 8 години и срещу сумата от 2 милиона крони.
Войните от времето на Франсоа I минават при подчертаното надмощие на Хабсбургите, които не само че имат значително по-големи владения, но и са разположени стратегически около Франция (Хабсбургския пръстен). Основната цел на Франция да разкъса този пръстен и да изравни европейския баланс на силите не е постигната. От друга страна обаче Франция показва, че е достатъчно сплотена и силна икономически, за да се противопостави на по-могъщия враг. Тя използва най-невероятни дипломатически похвати и демонстрира голяма гъвкавост във формирането на съюзи. Все пак Франсоа не открива тези политически партньори, които биха били най-надеждни – германските протестанти. В годината на смъртта му, 1547, те са победени от Карл V и това ги довежда до близък съюз с Франция.
Шеста война (1552 – 1559)
Започва, когато синът на Франсоа – Анри II сключва с протестантския лидер Мориц Саксонски договора от Шамбор. Франция окупира трите епископства Мец, Тул и Вердюн, а трите града са изградени като мощни крепости, които за дълъг период от време са предни постове на френската отбрана на изток.[25] Много скоро Мориц побеждава императорските войски и сключва с Карл V Аугсбургския религиозен мир – 1555 г. Карл абдикира, а синът му Филип II сключва примирие с Франция. Военните действия се подновяват с пълна сила през 1557 г. когато Фелипе може да разчита на съюза на Англия, където кралица е съпругата му Мария I Тюдор. Французите организират инвазия в Неапол, но в същото време са нападнати от испанците в Нидерландия, където търпят пълно поражение (Сен Кантен, 10 август 1557). Въпреки че превзема Кале през 1558 г. (последната английска крепост във Франция), Анри II е заплашен от банкрут и от растежа на хугенотството и прекратява войната. На 2 и 3 април 1559 г. той подписва договорите от Като Камбрези с Англия и Испания. Испания получава признание за своите владения в Италия – Милано, Неапол, Сицилия и Сардиния, осигурява безопасността на Савоя, докато Франция запазва Кале и продължава окупацията на трите епископства (тя ги получава окончателно чак през 1648 г.). Освен това е уреден династичен брак между дъщерята на Анри II Елизабет и испанския крал Фелипе II.
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (ديسمبر 2020) باولو لونديس ماركيز معلومات شخصية الميلاد سنة 1941[1] لشبونة الوفاة 1 يناير 2011 (69–70 سنة) لشبونة مواطنة البرتغال الحياة العملية المدرسة ال
У Вікіпедії є статті про інших людей із прізвищем Фрагозу. Ошкар Кармона порт. António Óscar de Fragoso Carmona 11-й президент Португалії 16 листопада 1926 — 18 квітня 1951Попередник Мануел Гомеш да Кошта(президент Португалії)Наступник Антоніу де Олівейра Салазар(в.о. президента...
American rock band Legendary Shack ShakersLegendary Shack Shakers in Lexington, Kentucky 2010Background informationOriginMurray, Kentucky, United StatesGenresRockabillybluescountryblues rocksouthern rockroots rockpunk rockgothic countryYears active1995–presentLabels Alternative Tentacles Yep Roc Bloodshot Members J.D. Wilkes David Lee Gary Siperko Fuller Condon Preston Corn Past members Mark Robertson Rod Hamdallah Brett Whitacre Chris Dettloff Paul Simmons JoeBuck Jerry Roe Duane Denis...
Jeferson da Conceição Informações pessoais Nome completo Jeferson da Conceição Gonçalves Data de nascimento 5 de outubro de 1989 (34 anos) Local de nascimento Candeias, Bahia, Nacionalidade brasileiro Altura 1,65m Apelido Jefinho Informações profissionais Posição ala/pivô Medalhas Jogos Paralímpicos Ouro Pequim 2008 Futebol de 5 Ouro Londres 2012 Futebol de 5 Ouro Rio 2016 Futebol de 5 Ouro Tóquio 2020 Futebol de 5 Jeferson da Conceição Gonçalves, mais conhecido com...
English footballer (born 1967) Darren Tilley Personal informationFull name Darren John TilleyDate of birth (1967-03-15) 15 March 1967 (age 56)Place of birth Keynsham, Somerset, EnglandPosition(s) ForwardSenior career*Years Team Apps (Gls)1983–1984 Bristol Rovers 0 (0)1986–1988 Bath City 28 (11)1991 Kitchener Kickers 17 (3)1991–1993 York City 21 (0)1994 Happy Valley AA 1994 Guangdong Hongyuan 13 (3)1995 Frankwell F.C. 1996 Foshan Fosti F.C. 1997 Toronto Lynx 18 (6)1997 Montreal Impa...
Humanitarian organization in the Palestinian territories Palestine Red Crescent Society جمعية الهلال الأحمر الفلسطينيFounded1968; 55 years ago (1968)[1]FounderFathi Arafat[2]TypeNon-profitHeadquartersAl-Bireh,[3] State of PalestineRegion served State of Palestine, including both Palestinian territories: the West Bank, including East Jerusalem, and the Gaza StripPresidentDr. Younis al-Khatib[4]AffiliationsIFM – SEISt...
Cupid the CowpuncherWill Rogers dalam film komedi koboi Amerika Serikat Cupid the Cowpuncher (1920)Sutradara Clarence G. Badger Produser Samuel Goldwyn Ditulis oleh Edfrid A. Bingham SkenarioEdfrid A. BinghamBerdasarkanCupid: The Cow-Puncholeh Eleanor GatesPemeranWill RogersHelene ChadwickAndrew RobsonLloyd WhitlockGuinn Big Boy WilliamsTex ParkerSinematograferMarcel Le PicardPerusahaanproduksiGoldwyn PicturesDistributorGoldwyn PicturesTanggal rilis 25 Juli 1920 (1920-07-25) Durasi50 men...
2015 novel by Jeff Lindsay This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Dexter Is Dead – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (May 2016) (Learn how and when to remove this template message) Dexter Is Dead AuthorJeff LindsayCountryUnited StatesLanguageEnglishSeriesDexter MorganGenreCrime novelPublis...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada November 2022. Ho Chia-hsinHo Chia-hsin pada 2018 (baris atas, kedua dari kanan)Informasi pribadiLahir1 November 1997 (umur 26) OlahragaNegaraTionghoa TaipeiOlahragaTaekwondo Rekam medali Taekwondo putra Mewakili Tionghoa Taipei Pesta Olahraga Asia 2018 J...
Beberapa simbol yang ada dalam matematika. Dalam matematika sering digunakan simbol-simbol yang umum dikenal oleh matematikawan. Sering kali pengertian simbol ini tidak dijelaskan, karena dianggap maknanya telah diketahui. Hal ini kadang menyulitkan bagi mereka yang awam. Panduan Daftar ini diorganisir menurut jenis simbol dan dimaksudkan untuk mempermudah pencarian simbol-simbol yang kurang dikenal dari penampakannya. Simbol dasar: Simbol-simbol yang banyak digunakan dalam matematika, kurang...
Middle Mississippi River National Wildlife RefugeIUCN category IV (habitat/species management area)Map of the United StatesShow map of the United StatesMiddle Mississippi River National Wildlife Refuge (Missouri)Show map of MissouriMiddle Mississippi River National Wildlife Refuge (Illinois)Show map of IllinoisLocationJackson County, Monroe County, Randolph County, Illinois, Jefferson County, Perry County, Missouri, United StatesCoordinates37°55′00″N 89°55′00″W / 37....
Record label based in London, England This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Polymorph Records – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (May ...
National flag Federal Democratic Republic of EthiopiaUseNational flag and ensign Proportion1:2Adopted11 October 1897 (original version)31 October 1996 (current, modified 16 May 2009)DesignA horizontal tricolour of green, yellow and red with the National Emblem superimposed at the center.Designed byAbebe Alambo The flag of Ethiopia (Amharic: የኢትዮጵያ ሰንደቅ ዐላማ, romanized: Ye-Ītyōṗṗyā sändäq ʿälama) is the national flag of Ethiopia. It consists of a g...
Historic church in Ohio, United States United States historic placeGrace Reformed ChurchU.S. National Register of Historic Places Show map of OhioShow map of the United StatesLocation172 W. Bowery St., Akron, OhioCoordinates41°4′48″N 81°31′28″W / 41.08000°N 81.52444°W / 41.08000; -81.52444Arealess than one acreBuilt1926ArchitectAssociated Architects, Akron, OH; Henry & MurphyArchitectural styleRomanesqueNRHP reference No.84003806[1 ...
1972 studio album by Matching MoleMatching Mole's Little Red RecordStudio album by Matching MoleReleasedNovember 1972RecordedJuly–August 1972StudioCBS Studios, LondonGenreProgressive rock, Canterbury SceneLength42:56LabelCBSProducerRobert FrippMatching Mole chronology Matching Mole(1972) Matching Mole's Little Red Record(1972) BBC Radio 1 Live in Concert(1994) Professional ratingsReview scoresSourceRatingAllmusic[1]Christgau's Record GuideC+[2] Matching Mole's Little...
Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Daftar perguruan tinggi keagamaan negeri di Indonesia – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR Perguruan Tinggi Keagamaan Negeri[1] (PTKN) adalah perguruan tinggi negeri di Indonesia y...
Public high school in Logansport, Cass County, Indiana, United StatesLogansport High SchoolLocation1 Berry LaneLogansport, Cass County, Indiana 46947United StatesCoordinates40°45′00″N 86°19′59″W / 40.749962°N 86.332931°W / 40.749962; -86.332931InformationTypePublic High SchoolEstablished1871 (1871)School districtLogansport Community School CorporationSuperintendentMichele StarkeyCEEB code152095NCES School ID180603001060[1]PrincipalMatthew Jones...