През 1482 г., когато е на две години, умира майка ѝ след падане от кон. Още преди да умре нейната майка, поставя в завещание децата си като наследници.
Портрет на Маргарита Австрийска като дете, Муленски майстор, музей Метрополитън
Маргарета и нейният брат Филип I фон Хабсбург, наричан Красивия. (1493 – 1495, Diptychon, National Gallery, Лондон)
Бракове
Според мирния договор от Арас (1482), който предвижда женитба на Маргарета с по-късния френски крал Шарл VIII, тя е заведена във Франция, за да бъде възпитавана и подготвяна за бъдеща кралица. Годежът е сключен на 22 юли 1483 г. с тогава 13-годишен дофин Шарл, който същата година става крал на Франция. Шарл се жени обаче на 6 декември 1491 г. за Анна Бретанска. Маргарета се връща едва през юни 1493 г. обратно в Нидерландия.
По време на първия френски поход (1494/1495) в Италия на крал Шарл VIII, нейният баща сключва предварителен договор на 20 януари 1495 г. с пратеника на Фердинанд от Арагон в Антверпен. Тогава е решена и женитбата на Маргарета с испанския престолонаследник.
През 1497 г. тя се омъжва за инфант Хуан от Кастилия († 1497), с когото има мъртвородено дете. След смъртта му Маргарита се омъжва през 1501 г. за херцог Филиберт II от Савоя († 1504).
Управителка на Нидерландия
След смъртта на нейния брат Филип Красиви на 25 септември 1506 г., Максимилиан I я прави на 18 март 1507 г. управителка на Нидерландия. Освен това тя става настойник и възпитател на нейните племенници Карл V, Елеонора Хабсбург, Изабела и Мария, които са останали в Нидерландия. Останалите деца на Филип Красивия, Фердинанд I и Катерина Хабсбург, остават в Испания и са възпитавани в двора на Фердинанд II Арагонски.
Маргарита избира за своя главна резиденция Мехелен, където построява палат.
Karl Theodor Wenzelburger: Margarethe (Erzherzogin von Österreich). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 323 f.
Karl Brandi, Kaiser Karl V., 7. Auflage, München 1964
Thea Leitner: Habsburgs verkaufte Töchter. Originalausgabe Wien 1987, als Taschenbuch Piper, München 1994, ISBN 3-492-11827-5.
Ursula Tamussino: Margarete von Österreich: Diplomatin der Renaissance. Styria, Graz 1995, ISBN 3-222-12336-5.
Claudia Kruzik: Margarete von Österreich. Statthalterin der Niederlande und Tochter Kaiser Maximilians I. aus dem Blickwinkel der Korrespondenz mit ihrem Vater. Diplomarbeit an der Historisch-Kulturwissenschaftlichen Fakultät der Universität Wien, 2010 (Online-Version)
Margarete Zimmermann: Salon der Autorinnen – französische dames de lettres vom Mittelalter bis zum 17. Jahrhundert, S. 82 – 86 Online bei Google books
Linda Maria Koldau: Frauen – Musik – Kultur: Ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der frühen Neuzeit, S. 47 – 50 [1]
Външни препратки
Rik Hoekstra: Margaretha van Oostenrijk. In: Digitaal Vrouwenlexicon van Nederland. Stand: 15. April 2012, gesehen am 7. Juni 2012.
.svg)
