Западните покрайнини са разположени на територията на днешна Република Сърбия – от сръбско-северномакедонската граница до поречието на Тимок и Видинско, между западната българска граница според Берлинския конгрес1878 г. и тази, прокарана според разпоредбите на Ньойския договор от 1919 година. На някои места – на северозапад от Трън и по билото на Стара планина от Берковско до Кулско – тези две гранични линии съвпадат, поради което територията на различните райони на Западните покрайнини не е непосредствено свързана.
Съгласно Ньойския договор от 1919 година от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660,8 кв. км), близо половината от Царибродска (417,9 кв. км), Трънска (277,9 кв. км), Кулска (171,9 кв. км) и Видинска (16,7 кв. км). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1545 кв. км. Откъснатите села по околии са:
В 1833 година Сърбия присъединява 6 предимно български нахии в Тимошко и по-късно започва да предявява претенции и към областите на Ниш, Пирот, Трън, Брезник, Кюстендил, Радомир, Видин и други. По-късно през Освободителната руско-турска война 1877 – 1878, в края на 1877 г. сръбските войски бързо заемат Куршумлия, Лесковъц и Пирот, след което и районите на Царибродско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилското Краище с Босилеград, като се спускат към Дупница и стигат недалеч от Кюстендил и установяват сръбска администрация чак до май-юни 1879 г.[5] когато след многократни дипломатически покани да се изтеглят са прогонени от руските войски до границата определена с Берлинския договор дал Нишко с Пирот на Сърбия, но останалата част определил за България. В Сръбско-българската война 1885 г. сърбите отново нахлуват, но за дни са напълно разбити от българската войска.
След Първата световна война като наказателна мярка на България е наложен жесток мирен договор. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Великобритания, подтиквани от съседните страни – Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. По-късно Конгресът на САЩ отказва да ратифицира Ньойския и останалите договори от Версайската система. Създаденото на 1 декември1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци става приемник на Кралство Сърбия и отстоява нейните претенции за присъединяване на обширни територии от Западна България.
Административна карта на България 1941 – 1944 гЗнаме на българското малцинство в Титова ЮгославияСградата на Националния съвет на българите в Сърбия в Цариброд
От 2001 г. по инициатива на Народно читалище „Драгоман – 1925“ в гр. Драгоман се организира и провежда традиционен, Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод“, който е всъщност фолклорен празник на населението живущо по течението на река Нишава, на територията на Република България и Република Сърбия. Обхваща общините София, Божурище, Костинброд, Сливница, Драгоман, Димитровград, Пирот, Бела Паланка и Ниш. Фестивалът е двустранен. Провежда се успоредно и в гр. Цариброд, Република Сърбия. Фестивалът се ръководи от Двустранен организационен комитет със съпредседатели Благой Божилов – председател на Н.Ч. „Драгоман“ и Зоран Андонов – директор на Център за култура гр. Цариброд.[6] Фестивалът има за цел стремежа на населението от двете страни на границата да живеят в мир, разбирателство и сътрудничество. Фестивалът се провежда в навечерието на 24 май и е отворен за участие и на фолклористи от Балканския полуостров.[6] Почетен председател на фестивала е проф. Манол Тодоров.
↑ абГруев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.
