Село Божица се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположено е на изток от българо-сръбската граница от периода 1878 – 1920 година.
Площта на землището на Божица, която обхваща 71,6 кв. км, е най-голяма сред селата в Краище.[1]
Божица се състои от 11 разпръснати махали – Село̀, Ко̀дина махала, Велкичѐва махала, Дѐдичина махала, Да̀рковска махала, Злата̀нова махала, Дея̀нова махала, Джѝвина махала, Ма̀ричева махала, Дра̀чина махала и Букова глава махала. Някои от тях се разделят на подмахали. През селото тече Божичката река и многобройни потоци, които се вливат в нея.
История
В землището на селото са намерени много останки от Средновековието. Според местни легенди първоначално Божица била купно село, разположено на мястото на днешната централна махала Село.
В Османската империя
Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкарва прехраната си в продължение на столетия в неплодородната местност. Рудниците са били вакъф. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните букови гори, които служат за източник на гориво за вигните и мадана.[2][3]
В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от XVII век, също така надпис още от XIV век.[4] За Божичката църква Константин Иречек отбелязва, че в Народната библиотека са постъпили от тази стара църква два ръкописа от XVI век.[5]
За разлика от много от останалите села в района, през XIX век Божица не е господарско село и обработваемата земя принадлежи на местните жители. По това време божичани се славят и като добри строители, които работят в различни краища на днешна България и Сърбия.
В 1864 година Божица е сравнително голямо село, което има 159 ханета (902 мъже), а в 1874 година – 244 ханета (1008 мъже, от тях 12 цигани-християни).[6]
През 1860 година е отворено училище в Божица, чийто пръв учител е Найден Стоянов от село Райчиловци, Босилеградско.[7]
В 1874 година Божица е на второ място сред селата в Кюстендилска каза по брой на отглежданите овце - 7663.[8]
В България
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То е център на община, която е част последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.[9] През 1881 годи община Божица има 2342 жители, от които 1204 мъже и 1138 жени.[10]
В 1883 година Константин Иречек описва първите си впечатления от Божица по следния начин:
„
...пристигнахме между ниви още зелен овес в центъра на село Божица (около 1240 м). На издатъка между стичането на два потока се издигат стара църква, ново училище и ред къщи, построени край пътя към склона, между тях и един хан. Къщите са покрити или с апсидни плочи, или със слама.[11]
“
По време на Сръбско-българската война от 1885 година районът на селото е театър на военните действия. На 1 ноември 1885 г. на границата край Божица български патрул е нападнат от сръбски части. В завързалата се престрелка и двете страни дават жертви, а инцидентът се използва от сръбска страна като претекст за започване на войната.[12][13] На 2 и 3 ноември българските войски водят отбранителни сражения край селото, а на 16 ноември – настъпателни. На 3 ноември 1885 г. български части, обстрелват настъпващите сръбски войски от къщи в Божица, както и от околни височини. Селото е превзето от сърбите след обходна маневра – История на Сръбско-българската война 1885 г., София 1925, с. 280.[14]
През 1895 година кмет на община Божица е Стоимен Петров.[15]
През 1908 година е отворено училище и в Деянова махала, а в 1912 година – в Златанова махала. В 1904 година е построена църквата „Св. Петър и Павел“, а в 1910 година – пътят Босилеград-Божица.[16]
През 1941 – 1944 година Божица, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.
До 1965 година Божица е в Босилеградска община, след това е присъединена към община Власина Округлица, а от 1975 г. – към Сурдулишка община.[20]
През 1968 година поради липса на ученици е закрито училището в Златанова махала, а през 1981 година – това в Деянова махала. През 80-те години на ХХ век изучаването на български език в местното училище е сведено до минимум. В последните десетилетия са засилени процесите на изселване на божичани – предимно във вътрешността на Сърбия (Ниш, Белград и др.). Според някои оценки в края на ХХ век Ниш живеят между 3500 и 4500 божичани или потомци на божичани. В 1996 година в Ниш е формирано сдружение на божичани.[21]
Население след 1878 г.
1880 – 1857 жители
1900 – 2485 жители
1910 – 2810 жители
1948 – 2487 жители
1953 – 2664 жители
1961 – 2316 жители
1971 – 1750 жители
1981 – 946 жители
1991 – 511 жители
2002 – 333 жители
2011 – 198 жители
При преброяването от 2002 година 64,86% от жителите на Божица са записани като българи, 27,92% като сърби, 1,50% като югославяни. Домакинствата са 135. Средната възраст е 47,3 години.
В началото на ХХ век по време на събора се е органзирал двудневен панаир, известен с пазара на манифактурни стоки, спиртни напитки, плодове, бакър, земеделски инвентар (косѝ), вълна и коне.[22]
Божица в литературата
На Божица е посветено част от творчеството на писателя Костадин Златков, роден в Дедичина махала, но живеещ в България. Една от главите на книгата му „Черква за безбожници“ (София 2001) е озаглавена „Тъга за Божица“. Описвайки посещението си в родното си село половин век след напускането му, той пише:
„
Отвсякъде се лее сръбска реч. Хубава, напевна, добре изговорена, правилно наредена. Моите божичани не употребяват нито една българска дума, нито пък дума от своя говор. Даже по добитъка викат на сръбски, бълнуват, псуват, кълнат и оплакват умрелите на сръбски.[23]
“
Личности
Родени в Божица
Аначко Радулов Пешов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[24]
↑Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 39.
↑Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 56.
↑Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 36, 38, 97, 116, 152, 158.
