Жервохор (дем Негуш)

Тази статия е за селото в Негушко. За селото в Нигритско вижте Жервохор (дем Висалтия).

---

Жервохор (дем Негуш) Παλαιό Ζερβοχώρι
— село —
Река Марица в Жервохор
Жервохор (дем Негуш) 40.650278, 22.233056 Жервохор (дем Негуш) Жервохор (дем Негуш)
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Негуш
Географска област	Сланица
Надм. височина	14 m
Население	259 души (2021 г.)
Жервохор (дем Негуш) в Общомедия

Жервохор, още Червор или Царвор, понякога Долно Жервохор (на гръцки: Παλαιό Ζερβοχώρι, Палео Зервохори, катаревуса: Παλαιόν Ζερβοχώριον, Палеон Зервохорион), е село в Република Гърция, в дем Негуш в област Централна Македония.

География

Селото е разположено в Солунското поле на 14 m надморска височина, на 16 km източно от Негуш (Науса) и на 14 km северно от град Бер (Верия).^[1]

История

Край селото е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.^[2]

В Османската империя

Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.^[3]

В XIX век Жервохор е българско село в Берска каза на Османската империя. Храмът „Свети Николай“ е изписан в 1843 година от видните зографи Георгиос Мануил и Мануил Георгиу от Селица. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori), Берска епархия, живеят 360 гърци.^[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Жервохор живеят 240 българи християни.^[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жервохор (Jervohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани.^[6] През 1907 година селото е нападано от четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония на Телос Аграс^[7] и капитан Пелас (Панайотис Пападзанетеас), но успешно е защитено от четата на Апостол войвода.^[8]

В 1910 година в Жервохор (Ζερβοχώρι) има 180 жители екзархисти.^[9]

В Гърция

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Жервохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 127 мъже и 120 жени.^[10] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Жервохор като село обитавано от „славофони“^[11] с 25 семейства на християни славофони.^[12]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цървор има 35 къщи християни славяни.^[13]

В 1924 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Жервохор е смесено (местно-бежанско)^[10] селище с 65 бежански семейства и 205 жители бежанци.^[14] През 1932 година понтийските гърци се изселват от Жервохор и основават село Ново Жервохор.^[1]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).^[15]

Населението на Жервохор в края на XX век е изцяло от потомци на местни жители.^[1]

Селото е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвеждат се овошки, памук и частично пшеница.^[1]

Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г.

Прекръстени с официален указ местности в община Жервохор на 31 декември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Орманджик[16]	Όρμαντζίκ	Палиодасос	Παλιοδάσος[17]	местност на Ю от Жервохор[16]
Сува река[16]	Φάβρικα	Палиомилос	Παλιόμυλος[17]	местност на Ю от Жервохор[16]
Терзи Кума[18]	Τερζή Κουμάς	Котеция	Κοτέτσια[17]	местност на СИ от Жервохор и на Ю от Голо село[18][16]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	242[1]	270[1]	466[1]	284[1]	331[1]	369[1]	375[1]	394[1]	413[1]	369	301	259

Личности

• Атанас Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов^[19]
• Иван Андонов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев^[20]

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 1 юли 2018.
3. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 181.
8. Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта pandektis.ekt.gr
9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012 
11. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
12. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
15. Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
16. Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
18. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57