Янаково

Янаково Γιαννακοχώρι
— село —
Янаково 40.672694, 22.056667 Янаково Янаково
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Негуш
Географска област	Сланица
Надм. височина	290 m
Население	388 души (2021 г.)

Янаково или Янакиево (на гръцки: Γιαννακοχώρι, Янакохори, катаревуса: Γιαννακοχώριον, Янакохорион, до 1926 година Γιαννάκοβο, Янаково, катаревуса: Γιαννάκοβον, Янаковон^[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География

Селото е разположено на Голема река, на 290 m надморска височина в североизточните склонове на планината Каракамен (Негуш планина или Дурла, на гръцки Вермио), на 7 km северно от демовия център Негуш.^[2]

В селото е едно от двете имения на винарната „Кир Яни“. В него има запазена османска кула, паметник на културата.^[3]

История

В Османската империя

В 1748 година селото е включено в казата Йенидже-и Вардар и е част от зиамет на Сюлейман Садкъ, писар на султанския диван.^[4] Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на Горно и Долно Янаково говорят „славомакедонски“.^[5]

В началото на XX век Янаково е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Джанаковон (Djanakovon), Воденска епархия, живеят 60 гърци.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янакиево (Yanakievo) е посочено като село във Воденска каза с 15 домакинства и 70 жители българи.^[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Янаково живеят 70 българи християни.^[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янакиево (Yanakievo) има 72 българи патриаршисти гъркомани.^[9]

В Гърция

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Янаково остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Янаково (Γιαννάκοβον) като село населено със „славяногласни елини“.^[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Янаково (Јанаково) има 15 къщи славяни християни.^[11]

В 1922 година в селото са заселени 80 понтийски гърци бежанци от Понт.^[12] В 1928 година Янаково е смесено местно-бежанско селище със 17 бежански семейства и 79 жители бежанци.^[13]

По време на Гражданската война, през пролетта на 1947 година, жителите на селото са насилствено изселени от властите.^[14]

Тъй като по-голямата част от землището на Янаково се напоява от Голема река, в селото е развито овощарството и само ограничени площи се сеят с памук и пшеница.^[12]

Населението на Янаково в края на XX век е над 50% потомци на местни жители.^[12]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	47[12]	128[12]	229[12]	461[12]	418[12]	504[12]	444[12]	440[12]	468[12]	410	415	388

Личности

Родени в Янаково

• Ефросини Карасарлиду (р. 1962), гръцки политик

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
3. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2113/43532 π.ε/11-4-1985 - ΦΕΚ 244/Β/2-5-19852 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-03-01. Посетен на 30 юни 2018.
4. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 405.
5. Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
10. Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
12. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 36. (на македонска литературна норма)
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 236. (на македонска литературна норма)