Долна махала (Валовищко)

Долна махала Κατώμερο
Долна махала 41.3799, 23.29119 Долна махала Долна махала
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Синтика
Географска област	Беласица
Надм. височина	340 m
Население	111 души (1940 г.)

Долна махала, още Ашая махала или Ашая махале (на гръцки: Κατώμερο, Катомеро, катаревуса Κατώμερον, Катомерон, до 1927 година Ασαγιά Μαχαλέ, Ашая махале,^[1][2] Ασαγιά Μαχαλά, Асая махала^[3][4]), е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География

Селото е било разположено на 340 m надморска височина^[5] в най-източните склонове на Беласица (Белес или Керкини), южно от днешната българо-гръцка граница, южно от село Тополница и северно под възвишението Ашая (470 m).^[6]

История

В края на XIX век селото е част от селата Юруклери в Петричка кааза, в които влизат и Средна махала (Орта махала) и Горна махала (Дере махала).^[5] Трите села понякога са смятани за едно - Юрук махле,^[7] което е наричано и Тополник.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тополник (Topolnik) е посочена като село със 76 домакинства и 190 жители мюсюлмани.^[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долна Махала е село в Петричка кааза с 365 жители, всички турци.^[9] Същевременно в Демирхисарска кааза Кънчов посочва и село Топалникъ Долни с 370 жители турци.^[10]

След Балканските войни селото попада в Гърция. В 20-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население е изселено в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци.^[5]

Селото е евакуирано с военна заповед на 13 март 1941 година, малко преди германското нахлуване в Гърция, и населението се премества в други близки села или дори в други части на Гърция.^[1] След война не е възстановено, тъй като е гранично.^[5] Закрито е в 1951 година.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	158[5]	161[5]	221[5]	111[5]

Бележки

1. Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών // Посетен на 2022-12-13.
2. Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Πληθυσμός του Βασιλείου της Ελλάδος κατά την Απογραφήν της 19 Δεκεμβρίου 1920 - Πραγματικός πληθυσμός. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1921. с. 282.
3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
4. Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Απαρίθμησις των Κατοίκων των Νέων Επαρχιών της Ελλάδος του Έτους 1913. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1915. с. 48.
5. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 186. (на македонска литературна норма)
6. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
7. Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.