Кешишлък (Валовищко)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кешишлък.

Кешишлък
Αετοβούνι
— село —
Старото училище
Гърция
41.2836° с. ш. 23.2594° и. д.
Кешишлък
Централна Македония
41.2836° с. ш. 23.2594° и. д.
Кешишлък
Сярско
41.2836° с. ш. 23.2594° и. д.
Кешишлък
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Надм. височина175 m
Население465 души (1951 г.)
Кешишлък в Общомедия

Кешишлък или Кешишлик (на гръцки: Αετοβούνι, Аетовуни, катаревуса Αετοβούνιον Аетовунион, до 1927 Κεσισλίκ, Кесислик или Κισιολίτι, Кисьолити[1]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, дем Синтика (Синдики).

География

Селото било е разположено в южните склонове на Беласица, на три километра северно от Хаджи Бейлик (Вирония).

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е турското keşişlik, място, където живеят калугери, производно от keşiş.[2]

В Османската империя

На северозапад от селото, в местността Голямо градище, през средновековието има голям манастир, с което се свързва и името на селото.[2]

През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български чифлик в Демирхисарска каза на Османската империя, собственост до 1912 година на Акил бей от Сяр и наброява над 100 къщи.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайшли чифлик (Kaïchli-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 140 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Кешишлък, чифлик на пътя от Валовища за Порой, 7 1/2 часа на СЗ. Броят на къщите възлиза на 40, само турци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 300 жители, всички българи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кешишлък (Kichichlik) живеят 560 българи екзархисти.[6]

В 1904/1905 година в българското училище в Кишишлик преподава Константин Христов.[7]

В Гърция

В 1912 година турците разрушават Кешишлък под предлог, че жителите му крият оръжие и избиват над 60 души, а цялото население бяга в България.[2]

През Балканската война в октомври 1912 година селото е освободено от българската армия. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.[8] След войната Кешишлък попада в пределите на Гърция.

Наследници на бежанци от селото днес живеят в Сандански, Петрич и региона.[2]

В 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Кешишлък (Κεσισλίκ) е бежанско село с 82 бежански семейства с 315 души.[9]

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 138.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, стр. 283.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!