Долна Рибница

Вижте пояснителната страница за други значения на Рибница.

---

Долна Рибница
Долна Рибница 41.447831, 23.096745 Долна Рибница
Общи данни
Население	289 души[1] (15 март 2024 г.) 11,8 души/km²
Землище	24 449 km²
Надм. височина	613 m
Пощ. код	2892
Тел. код	07427
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	22246
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Долна Рибница Стефан Златинов (ВМРО-НИЕ)

До̀лна Рѝбница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География

Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, откъдето започва маркирана пътека до върха.

История

Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.^[2] Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през XVIII век. През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език.

Манушов гроб над село Долна Рибница.

През XIX век Долна Рибница е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рибница (Ribnitza) е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи.^[3] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни.^[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученици.^[5]

Селото е дълбоко свързано с националноосвободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост
Общо	361
Българи	297
Турци	-
Цигани	-
Други	5
Не се самоопределят	-
Неотговорили	59

Културни и природни забележителности

• Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата.^[8]
• Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито 2008 година.
• Читалище „Мануш войвода“.
• Паметен знак на войводата Мануш Георгиев.

Редовни събития

• Ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил се провежда традиционният събор на селото.

Личности

Мануш Георгиев

Родени в Долна Рибница

• Костадин Ангелов (Ангов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, четата на Дончо Златков, 3 рота на 15 щипска дружина^[9]
• Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО, загива на 7 февруари в местността Трънката с Мануш Георгиев и 22 четници^[10]

Починали в Долна Рибница

• Александър Унев (? – 1908), български революционер
• Васе Скендерски (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
• Мануш Георгиев (1881 – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
• Михаил Вардев (1881 – 1908), български революционер
• Стоян Търнаджиев (1886 – 1908), български революционер
• Тома Митов (1882 – 1908), български революционер
• Янко Стаменов (? – 1908), селски войвода на ВМОРО

Бележки

1. www.grao.bg
2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.643 – 645
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 148.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
7. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 284 – 285.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30, 35.
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 154.