Двадесет и четвърта пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).
История
Двадесет и четвърта пехотна дивизия е формирана на 11 март 1943 г. и влиза в състава на Първи български окупационен корпус. Щабът на дивизията е в град Ужице[1], а в състава ѝ влизат 61-ви и 64-ти пехотен полк.
Дислокацията на тази българска бойна единица е изключение от другите. Дивизията е дислоцирана по стратегически съображения в Ужице, който е предходен център на т.нар. Ужичка република. Подразделенията и съставът ѝ участват активно в т.нар. пета офанзива срещу Титовите партизани и шеста офанзива срещу Титовите партизани, т.к. югославската войска в отечеството изневерява на колаборационизма си със силите на Оста, предвид развитието на военните действия по фронтовете през 1943 г.
На 31 март 1943 г. за командир на дивизията е назначен командирът на 12-и пехотен балкански полк полковник Никола Грозданов, който е на този пост до 26 август, когато е назначен за командир на 7-а пехотна рилска дивизия. От 6 декември 1943 г. командването поема командирът на 35-и пехотен врачански полк полковник Симеон Симов. На 4 септември 1944 година генерал-майор Симов е задържан от германската войска и въдворен в лагера Офлаг-8.[2]
Дивизията е разформирана през октомври 1944 г.[3]
Началници
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Източници
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976., стр. 120
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
Бележки
- ↑ Ташев, Т., стр. 212
- ↑ Ташев, Т., стр. 128
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 120
|
|---|
| | Създадени в периода 1883 - 1904 | | |
|---|
| | Създадени в периода 1912 - 1916 | |
|---|
| | Създадени в периода 1937 - 1944 | |
|---|
|
