Горно Караджово

Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.

---

Горно Караджово Μονοκκλησιά
Горно Караджово 41.057944, 23.400028 Горно Караджово Горно Караджово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Сяр
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	15 m
Население	398 души (2001)
Пощенски код	620 47
Телефонен код	23240-6

Горно Караджово или Големо Караджово (на гръцки: Μονοκκλησιά, Моноклисия, до 1926 - Καρατζά Κιόι, Карадзакьой,^[1]на турски: Karacaköy) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 398 жители (2001).

География

Селото е разположено в центъра на Сярското поле на левия бряг на Струма (Стримон) на 25 западно от град Сяр (Серес) и 1 километър южно от Еникьой на 15 метра надморска височина.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.^[2]

В Османската империя

През XIX век Горно Караджово е българско село в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Големо Караджа (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.^[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души българи християни.^[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.^[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).^[7]

Българското екзархийско село е трън в очите на гръцките андарти, действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година гъркоманския капитан Димитър Гоголаков извършва клане и палежи в селото, като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в Солун, злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.^[8][9] Разследването на властите показва, че в подготовката на нападението са участвали гръцкият консул в Сяр и митрополит Хрисостом Драмски.^[10]

В Гърция

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет Димчо Дебелянов. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.^[11] Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено бежанско село със 79 бежански семейства с 346 души.^[12]

В 1955 година е изградена църквата „Св. св. Константин и Елена“.^[13]

Личности

Родени в Горно Караджово

• Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово^[14]

Починали в Горно Караджово

• Ангел Иванов Мутафчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]
• Георги Вълчев Георгиев, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война^[16]
• Димитър Илиев Веселинов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[17]
• Димчо Дебелянов (1887 – 1916), български поет
• Иван Недков Капитонски, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война^[18]
• Илия Георг. (Георгев) Цеков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[19]
• Маихаил (Михал) Българенски (Българейски), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[20]
• Методи Иванов Стоянов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война^[21]
• Петко Иванов Оковски, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[22]
• Петър Григоров Хаджисотиров, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война^[23]
• Радой Хадживеликов, български военен деец, запасен поручик, загинал през Първата световна война^[24]
• Христо Ив. Иванов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война^[25]
• Цвятко Христов Балабанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[26]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
7. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 143.
8. Μητρούσης Γκογκολάκης
9. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.
10. Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. София, 2002. ISBN 9549055655. с. 231.
11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
13. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 3
16. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 16
17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 157, л. 7а; оп. 1, а.е. 191, л. 5а
18. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 14
19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 28
20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 48; оп. 3, а.е. 13, л. 23
21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 48
22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 7
23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 59
24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 62
25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; оп. 1, а.е. 286, л. 80; оп. 3, а.е. 13, л. 40
26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 1