Еникьой (дем Сяр)

Вижте пояснителната страница за други значения на Еникьой.

---

Еникьой Προβατάς
— село —
Еникьой 41.068639, 23.390361 Еникьой Еникьой
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Сяр
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	16 m
Население	829 души (2021 г.)
Пощенски код	621 00
Телефонен код	2321

Еникьой (на гръцки: Προβατάς, Проватас, до 1928 Γενή Κιόι, Йени Кьой^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Сяр (Серес) с 1344 жители (2001).

География

Селото се намира в Сярското поле на 10 километра западно от демовия център град Сяр (Серес).

История

В Османската империя

В XIX век Еникьой е село в Сярската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йени кьой (Yeni-keuy) живеят 180 гърци.^[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Йеникьой (Yéni-Keuï) има 115 домакинства и 220 жители мюсюлмани и 80 жители българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„

Ени кьой, на ЮЗ от Сяр 1/2 час до реката. През това село минува шосето за Солун. Има 45 къщи. 50 души българе, а остатъкът турци.[4]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ени Кьой има 100 жители българи християни и 220 българи мохамедани.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Еникьой (Yeni-Keuy) живеят 136 българи екзархисти.^[6]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Проватас. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Еникьой е смесено местно-бежанско село със 187 бежански семейства с 829 души.^[7]

В 1936 година е положен основният камък на църквата „Свети Георги“.^[8]

До 2011 година Еникьой е център на дем Капитан Митруси в ном Сяр.

Прекръстени с официален указ местности в община Еникьой на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бизиргенкия	Μπιζιργένκια	Плусия	Πλούσια[9]
Алчак[10]	Άλτσάκι	Хамилон	Χαμηλών[9]	местност на Ю от Еникьой и на ЮЗ от Горно Караджово;[10] от турското alçak, „нисък“[11]
Кара Табан	Καρά Ταμπάνι	Патома	Πάτωμα[9]
Пика[10]	Πίκα	Палиорема	Παληόρεμα[9]	река на ЮЗ от Еникьой[10]
Таш Парча	Τάς Παρτσά	Петра	Πετρα[9]
Бей търла	Μπέη Ταρλά	Хорафия	Χωράφια[9]
Гюбрелик[10]	Γκεμπρελίκι	Копротопос	Κοπρότοπος[9]	местност на СЗ от Еникьой;[10] от турското gübrelik, „торище“, производно от gübre, заемка от гръцкото κόπρος[12]

Личности

Дейци на ВМРО (от ляво на дясно): Нако Атанасов от Еникьой и Никола Франгов - Франгата от Враня, Мелнишко

Починали в Еникьой

• Б. Михайлов Веселинов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[13]
• Владимир Ангелов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[14]
• Георги Ян. Танев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[13]
• Димитър Рачев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война^[13]
• Донко Алипиев Влайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[15]
• Михаил Василиев Ташов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[13]
• Христо Спиридонов Манов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[16]

Свързани с Еникьой

• Тасос Хадзивасилиу (р.1981), гръцки политик, депутат от Нова демокрация, по произход от Еникьой

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
10. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 69.
12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1
14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 2
15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 3
16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 6