Волейболът е приет за спорт от олимпийските игри след 1964.
Историята на олимпийския волейбол започва от олимпийските игри 1924 в Париж, където волейбола се представя като част от американските спортове. Обсъждането на това предложение за допълване на олимпийската програма обаче става едва след Втората световна война, след основаването на FIVB и част от континенталните конфедерации. През 1957, е проведен специален турнир по време на 53-тата сесия на МОК в София, в поддръжка на това искане. Състезанието има успех и волейболът е официално включен в програмата на Летните олимпийски игри 1964.
Отначало волейболният турнир на олимпийските игри е просто състезание, където всеки отбор играе срещу всеки друг отбор и класирането се определя по броя на спечелените победи, геймове и точки. Недостатък на този начин на провеждане е определянето на победителя преди края на състезанието и загубата на интерес от страна на публиката при изявен лидер.
За да се избегне тази ситуация, състезанието става на две фази: предварителен и финален кръг с четвърфинали, полуфинали и финали. След създаването и за Олимпиадата в Мюнхен, тази нова система става стандарт за волейбония турнир на олимпийските игри, и се нарича „Олимпийски формат“.
Олимпийският турнир по волейбол има много стабилен начин за провеждане. Използват се следните правила:
жребий.