Велико Кърджиев (артилерийски офицер)

Тази статия е за артилерийския офицер. За кавалерийския офицер вижте Велико Кърджиев (кавалерийски офицер).

---

Велико Кърджиев
български артилерийски офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1879 – ?
Служи на	България
Род войски	Българска армия Руска армия
Битки/войни	Сръбско-българска война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 април 1858 г. ^(стар стил) Шумен, Османска империя
Дата и място на смърт	12 януари 1953 г. (94 г.) София, Народна република България

Велико Тодоров Кърджиев е български офицер (артилерийски полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Биография

Велико Кърджиев е роден на 30 април (стар стил) 1858 година в Шумен. Участва в национално-революционните борби на българите в Османската империя, заради което е арестуван през 1875 година. След Освобождението постъпва в първия випуск на Военното училище в София, завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин прапоршчик (по-късно приравнен на подпоручик) и назначен на служба в 4^-та шуменска пеша батарея.^[1] Служил е в четвърто планинско артилерийско отделение.^[2] По-късно служи в Източнорумелийската милиция. През 1882 година, като подпоручик е командирован в Михайловградската артилерийска академия в Санкт-Петербург, Русия, която завършва през 1885 година.^[3]

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Кърджиев командва 1^-ва четирифунтова батарея, на която длъжност е назначен на 5 ноември 1885 година, считано от 15 октомври.^[4] Батареята действа на Северния оперативен театър и влиза в състава на Летучия отряд, с изключение на 3^-ти взвод, който е изпратен във Видин и влиза в състава на Бреговския отряд, командван от поручик Янко Драганов. Батареята воюва в боя при Кула (4 ноември), Видин (5 ноември) и при Арчар (14 ноември).^[5] Пълно описание на действията на батареята, капитан Кърджиев дава в репорт до началника на артилерията.^[6] За заслугите си е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

През 1886 година капитан Кърджиев участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, като е включен в състава на конвоя, поради което е уволнен от армията и емигрира в Русия. Служи в руската армия до 1891 година, след което е възстановен на служба в българската армия.

По-късно като полковник, Велико Кърджиев командва Видинския крепостен батальон, формиран през 1892 година.

Полковник Велико Кърджиев умира на 12 януари 1953 година в София.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (1 октомври 1883)
• Капитан (9 септември 1885)
• Майор (1898)
• Подполковник (2 май 1902)
• Полковник (30 септември 1906)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен

Бележки

1. Никифоров, стр. 66
2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 165.
3. Танчев, стр. 132
4. Христов, стр. 140
5. Димитров
6. Христов, стр. 365 – 366.

Източници

• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 132
• Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
• Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.