Роден е като Буко Данон в бедно еврейско семейство през 1899 година в Русе, но от 1907 година живее в София. През 1919 – 1921 г. следва инженерство и музика в Милано. При завръщането си в България, Дановски се сближава с литературните кръгове около Гео Милев, Людмил Стоянов, Николай Хрелков, Христо Ясенов и през 1921 г. става редовен сътрудник на списание „Везни“, където печата собствени творби и преводи от италиански. След закриването му сътрудничи на „Хиперион“.
Революционна дейност
В началото на 20-те години на XX век е вербуван от Наум Томалевски и Георги Баждаров за каузата на ВМРО. Изпълнява секретна мисия в Тирана, Албания, където проучва съмнителното поведение на секретаря на Българската легация Лазар Поповски, подготвя освобождаването на македонски българи от корчанския затвор и прави опит да разговаря в качеството си на журналист с Ахмед Зогу. След това се прехвърля в Рим и получава висока оценка за дейността си от ръководителите на организацията като е назначен за резидент на ВМРО в Албания. Дейността му включва да приема и изпраща комити на територията на страната, да събира информация и да организира канали за доставка на оръжие и литература от Италия. Сръбските тайни служби обаче разкриват дейността му и след подадена протестна нота е екстрадиран обратно в Италия. Повторно се връща в Албания с фалшив паспорт и нова самоличност, но след убийството на генерал Александър Протогеров от 7 юли 1928 година прекратява контактите си с ВМРО на Иван Михайлов.[1]
Театрална дейност
Впоследствие Дановски окончателно се преориентира към театъра, като първите си постановки „Процесът на Мери Дюган“ – Баярд Вайлър и „Унижените и оскърбените“ – по Фьодор Достоевски, прави на сцената на Плевенския драматичен театър през 1928 година. Учи режисура в Германия, работи като асистент режисьор на Густав Хартунг в Дармщатския драматичен театър, чрез Златан Дудов се запознава с Бертолд Брехт и присъства на негови репетиции. Дудов го въвежда в света на съветското кино и променя възгледите му за изкуството в духа на социалистическата естетика.[3] През 1932 г. се завръща в България. Заедно с Борис Михайлов създава и ръководи самодейните работнически театри „Трибуна“ и „Народна сцена“, където поставя „Балът на манекените“ – Бруно Ясенски и „Генерална репетиция“ – Кръстьо Мирски (Вл. Йорданов).
През 1934 година Боян Дановски прекарва 4 месеца в Москва, запознава се с режисьорската методология на Константин Станиславски, Всеволод Мейерхолд, Александър Таиров и други. След завръщането си работи в Русенския театър, дебютира през 1935 година на сцената на Народния театър със спектакъла „Кредитори“ по Оноре дьо Балзак, основава своя Театър „Студия“ в София (1936 – 37). Продължава да поставя спектакли в Народния театър, сътрудничи с театрални статии и критика на вестник „Литературен глас“, списанията „Български театър“, „Златорог“ и други, превежда пиеси, преподава актьорско майсторство и режисура в Държавното театрално училище (ДВТУ), сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
1960 – „Фейлетон в пет картини“ (в съавторство с Петър Славински),
1969 – „От двете страни на завесата“.
Признание и награди
Боян Дановски е двукратен носител на Димитровска награда: през 1950 и 1962 година. Обявен е за народен артист през 1959 година. Отличен с орден „Георги Димитров“ през 1969 и 1970 година.
↑Анкова, Биляна и Йордан Симов. Две писма на Златан Дудов до Боян Дановски от 1946 г., В: Дългото незавръщане. 120 години от рождението на Златан Дудов (1903-1963). Сборник статии, интервюта, документи. Съставител и езиков редактор Донка Стоянова Николова, Цариброд/Димитровград, 2023, с. 112-113.
