Леда Тасева (родена Виолета Цветкова Тасева) е българска актриса, заслужил артист, носител на орден „Кирил и Методий“ I степен, една от основоположничките на новото българско кино, известна със своята елегантна и изтънчена ексцентричност.[1]
Биография
Родена е на 22 август 1926 г. във Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1956 година в класа на Боян Дановски.
Работила е в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора (1956 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1957 – 1958), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1958 – 1960), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1961), Театър на Народната армия (1961 – 1963), Драматично-куклен театър (Враца) (1964 – 1973), Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1975 – 1977), Драматичен театър „София“ (1977).
От 1960 г. многократно се снима в телевизията. Участвала е в много постановки на телевизионния театър. Член е на СБФД (1983).
Участва в джазова формация „Бели, зелени и червени“ (1978).
Нейни съпрузи са били режисьорът Стефан Сърчаджиев и актьорът и режисьор Иван Андонов. С Иван Андонов имат дъщеря.[2]
Само 10 дни преди да почине от рак е все още на сцената.[3] Умира на 4 юли 1989 г. в София.
Библиография
- „Изповеди“ (стихотворения) (1994).
Награди и отличия
- Заслужил артист (1987).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1986).
- Наградата „за най-добра женска роля“ на СБФД за ролята на Венера от филма „Прозорецът“ (1980).
- Наградата „за най-добра женска роля“ на САБ за ролята на Аномалия от пиесата „Човекоядката“ (1980).
Театрални роли
Звукороли и участия в звукозаписи
- Повестта "Мамино детенце" от Л. Каравелов - играе Неновица (1980 г., Учтехпром)
Телевизионен театър
- „Обратно към небето“ (1989) (от Цветана Нинова по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, реж. Павел Павлов) – хотелиерката
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – г-ца Ортанс
- „Гарвани“ (1987) (Анри Бек)
- „Затворникът от Второ авеню“ (1986) (Нийл Саймън)
- „Самодива“ (1986) (П. Ю. Тодоров)
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Смъртта на търговския пътник“ (1984) (от Артър Милър, реж. Магда Каменова) – Линда
- „Вратите хлопат“ (1983) (Мишел Фермо)
- „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини), реж. Павел Павлов
- „Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1982) (Макс Фриш)
- „Женски игри“ (1980) (Кшищоф Зануси и Едвар Жебровски)
- „Юни, началото на лятото“ (1980) (Юлиус Ядлис)
- „Роял „Безендорфер““ (1980)
- „Игра с диаманти“ (1979) (Е Мане) 2 части – Елиан
- „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) (Дончо Цончев)
- „Коктейл“ (1978) (Алдо Николай)
- „Незавършена симфония“ (1978) (Божидар Божилов)
- „Моите непознати“ (1978) (Михаил Величков)
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – Мод
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
- „Тойфеловата кула“ (1974) Богомил Герасимов, реж. Нина Минкова
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)
- „Смуглата лейди от сонетите“ (1964) Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) Уилям Шекспир, реж. Павел Павлов
- „Вечери в Антимовския хан“ (1962) Йордан Йовков, реж. Павел Павлов
Филмография
Източници
- Павел Павлов, „Пленени от спомена“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005
- Павел Павлов, „Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър“. ИК „СЕМА РШ“, София, 2005
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
