PROFILBARU.COM

Бой при Бешбунар
	Бой при Бешбунар
Илинденско-Преображенско въстание
Информация
Период	25 септември 1903 година
Място	Паяк, Османска империя
Резултат	Оттегляне на четите на ВМОРО
Страни в конфликта
ВМОРО	Османска империя
Командири и лидери
	Сава Михайлов; Аргир Манасиев
	Сава Михайлов; Аргир Манасиев
Сили
180 души	300 души
Жертви и загуби
1 човек	15 души

Боят при Бешбунар или Беш бунар^[1] или Баш бунар^[2] е бой между сдружените чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Апостол войвода и Иванчо Карасулията срещу османски аскер, станал в планината Паяк на 25 септември 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание.^[3]

Бой

След сражението на обединените чети на Сава Михайлов и Аргир Манасиев при Клисура на 24 август 1903 година, двете чети от 100 четници са в Паяк, като към тях се присъединява и Кукушката чета от 80 души.^[2] След сражението на Гъндач на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Гоце Нисторов от 12 септември 1903 година, само няколко дена, след като войската се е прибрала, войводата Манасиев кара секретаря на четата Кочо Колищърков^[4] да напише писмо до командира на войските в Ливада, с което го кани да дойде с войска към Бешбунар за сражение. Гарнизонът от 300 души редовна войска авджи табур пристига в Бешбунар, където са заели позиции четниците. Въстаниците имат заповед да чакат приближаване на десет крачки и чак тогава да откриват огън. Заповедта е спазена и първата османска атака е отблъсната със залпов огън. След това се завързва сражение от далечно разстояние. Войската започва да бави сражението и да се опитва да задържи въстаниците по-дълго време, докато дойде покрепление. Войводите Манасиев и Михайлов преценяват, че забавянето ще е гибелно, тъй като четата няма да може да си набави патрони и след 6-часово сражение заповядват пробив, който е успешен и четата се оттегля.^[1]

В сражението загиват 15 османски войници^[1]^[2] и 1 четник.^[2] Според Ангел Динев:

„

то бе един сполучлив удар за респектиране на войниците и една мощна демонстрация против робството и тиранията.^[1]

“

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 355.
↑ ^а ^б ^в ^г Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 348.
↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 354 - 355.
↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 354.