PROFILBARU.COM

Бент Ларсен
	Бент Ларсен
Bent Larsen
	Бент Ларсен (1998)
Информация
Държава	Дания
Роден	4 март 1935 г. Тистед, Дания
Починал	9 септември 2010 г. (на 75 г.) Буенос Айрес, Аржентина
Звание	гросмайстор
ЕЛО	2415 (юли 2009)
Най-високо ЕЛО	2660 (началото на 1971)
	Бент Ларсен в Общомедия

Бент Ларсен е датски шахматист, гросмайстор. Той е шесткратен шампион на Дания и кандидат за световната титла в четири цикъла: 1965, 1968, 1971 и 1977. Победител е в три междузонални турнира: Амстердам (1964), Сус (1967) и Бил (1976). Ларсен спечелва дузина престижни шахматни турнири и е награден с първия „Шахматен Оскар“ през 1967.

Бент е смятан за най-силния шахматист, роден в Дания, и за най-силния в Скандинавия до появата на норвежеца Магнус Карлсен. От ранните 1970-те живее през част от годината в Лас Палмас и в Буенос Айрес, с родената си в Аржентина съпруга.

Кариера

Ранни години

Ларсен представя на два пъти Дания в Световното първенство за юноши – през 1991 в Бирмингам (5 място) и през 1953 в Копенхаген (8 място). Не успява да завърши строително инженерство, но решава да стане професионален шахматист. През 1954 на 19-годишна възраст става международен майстор, след като спечелва бронзов медал на дъска от шахматната олимпиада в Амстердам. Същата година спечелва първия от неговите шест първенства на Дания, повтаряйки постижението си през 1955, 1956, 1959, 1963 и 1964.

През 1955 Ларсен побеждава Фридрик Оулафсон в демонстрационен мач в Осло с 4,5:3,5. На следващата година спечелва в Копенхаген с 8:9.

Млад гросмайстор

Той става международен гросмайстор през 1956 с представянето си и златния медал на първа дъска на олимпиадата в Москва. Заема 1 – 2 място в Хейстингс (1956 – 57) със Светозар Глигорич и резултат 6,5/9 т. През 1957 в Далас поделя 3 – 4 позиция с резултат 7,5/14 т.; победители са Глигорич и Самуел Решевски.

През 1957 на зоналния в Вагенинген заема 3 – 4 място с Ян Хайн Донер и резултат 12,5/17 т.; по правило само първите трима се класират за следващия етап, което налага двамата шахматисти да изиграят плейофен мач. На следващата година Ларсен побеждава с 3:1 Донер в Хага и се класира за първия си междузонален турнир – Порторож (1958). Там постига 8,5/20 т. и заема 16 място, което не му дава право да продължи по-напред. Същата година постига първия си голям индивидуален международен успех, спечелвайки турнира в Мар дел Плата с 12/15 т. пред Уилям Ломбарди, Ерик Елисказес, Оскар Пано и Херман Пилник.

Претендент за световната титла

В този период Ларсен разнообразява стила си на игра, използвайки рисковани и необикновени дебюти в част от игрите си, за да опита да извади от баланс противника си; това довежда до възстановяване на формата му и по-нататъшно развитие на шахматната му игра. Завършва втори на зоналния турнир в Хале с 13/19 т. зад победителя Лайош Портиш, класирайки се за междузоналния турнир на следващата година. През 1964 г. в Белград поделя 5 – 6 място с 10/17 т. (победител е Борис Спаски). Поделя 5 – 7 място в Бевервайк (1964) с 9,5/15 т. Ларсен използва активно необичайни дебюти на междузоналния турнир в Амстердам (1964), където поделя 1 – 4 място с Борис Спаски, Михаил Тал и Василий Смислов, продължавайки напред като кандидат.

През 1965 г. в мачовете на претедентите, Ларсен побеждава Борислав Ивков в Блед с 5,5:2,5, но губи на полуфинала, също в Блед с 4,5:5,5 от Михаил Тал, бивш световен шампион. Спечелва плейофен мач за третото място при кандидатите срещу Ефим Гелер с резултат 5:4 в Копенхаген през 1966 г. През 1967 г. спечелва междузоналния турнир в Сус след оттеглянето на Фишер. Същата година става първият шахматист, удостоен с най-високата годишна награда – Шахматен Оскар. През 1968 г. печели четвъртфиналния мач на претендентите за световната титла срещу Лайош Портиш с 5,5:4,5 Порец. В Малмьо, обаче, губи на полуфинала от Борис Спаски, който впоследствие спечелва световната корона.

През 1970 г. в Белград се играе историческият „мач на века“ между отборите на СССР и останалия свят. На 1-ва дъска отначало е предвиден Боби Фишер, но за нея претендира и Ларсен. Той заявява, че е пристигнал в Белград като наблюдател и отказва да играе на друга дъска освен на първата. Фишер учудващо отстъпва, но Ларсен губи на първа дъска от световния шампион Спаски, като в една от партиите е разгромен за 17 хода. Същата година поделя второ място на междузоналния турнир в Палма де Майорка с резултат 15/23 т., зад Боби Фишер. Постига най-високия си рейтинг 2660 според системата ЕЛО в началото на 1971 г., поделяйки третото място в света с Виктор Корчной, след Фишер и Спаски. Тогава участва в мачове на претендентите за световната титла. На полуфинала губи катастрофално с 0:6 от бъдещия световен шампион Боби Фишер.

През 1973 г. не успява да се класира за следващата фаза при участието си в междузоналния турнир в Ленинград; заема 5 – 6 място с резултат 10/17 т., а победители са Анатолий Карпов и Корчной. През 1976 г. спечелва междузоналния турнир в Бил, но на следващата година губи мача си при кандидатите от Лайош Портиш с резултат 3,5:6,5 в Ротердам. На междузоналния турнир в Рига през 1979 г., Ларсен събира 10 от 17 възможни точки и не продължава в следващата фаза.

Превъзходство в турнирите (1965 – 1973)

Започвайки в средата на 60^-те години на XX в., Ларсен се радва на много успешно представяне в основните турнири в света, като той и Фишер стават двамата най-силни състезатели извън Съветския съюз. Участва в много силни турнири и многократно завършва пред най-силните съветски състезатели. Победител е в Хавър (1966) с 9/11 т. пред Лев Полугаевски. В Санта Моника (1966) завършва на трето място с 10/18 т. зад Спаски и Фишер. Спечелва в Хавана (1967) със силния резултат 15/19 т., оставяйки зад себе си Марк Тайманов, Смислов, Полугаевски, Глигорич и Мирослав Филип. Поделя 2 – 3 място в Дънди (1967) с 5,5/8 т. зад Глигорич. В Бевервайк (1967) е четвърти с 8,5/15 т. (Спаски побеждава).

Участия на шахматни олимпиади

Ларсен представя Дания на шест олимпиади винаги на първа дъска. Постига общ резултат 75 от 109 възможни точки (61 победи, 28 ремита, 20 загуби) и средна успеваемост от 68,8 процента според olimpbase.org. Винаги играе голям брой партии, участва в почти всички кръгове и спечелва три медала на дъска – златен и два бронзови.

Година	Организатор	Отбор	Класиране (отборно)	Дъска	Индивидуален резултат	Медал
1954	Амстердам	Дания	16	Първа	13,5 от 19 т. (11 победи, 5 ремита, 3 загуби)	Бронз (на дъска)
1956	Москва	Дания	10	Първа	14 от 18 т. (11 победи, 6 ремита, 1 загуба)	Златен (на дъска)
1958	Мюнхен	Дания	18	Първа	13 от 19 т. (11 победи, 4 ремита, 4 загуби)
1966	Хавана	Дания	10	Първа	11 от 18 т. (9 победи, 4 ремита, 5 загуби)
1968	Лугано	Дания	12	Първа	10,5 от 18 т. (8 победи, 5 ремита, 5 загуби)
1970	Зиген	Дания	19	Първа	13 от 17 т. (11 победи, 4 ремита, 2 загуби)	Бронз (на дъска)

Късна кариера

През 1988 губи партия срещу Deep Thought, ставайки първия гросмайстор и състезател с най-високия ЕЛО рейтинг (по това време 2560) победен от компютър в турнирна игра.

Ларсен продължава понякога да участва в турнири към днешна дата. През 1999 завършва седми от десет места в датското първенство, но през 2000 е принуден да се оттегли от същото събитие, защото сериозно се разболява от оток, което изисква операция на мозъка. Оттогава участва само в няколко турнира в Буенос Айрес. През 2002 става четвърти на мемориалния нокаут турнир „Мигел Найдорф“.

Външни препратки

((en)) Профил във ФИДЕ
((en)) Партии на Ларсен на chessgames.com
((en)) Ларсен на olimpbase.org

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bent Larsen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.