Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια; на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
Градът е разположен на 430 m надморска височина,[2] в западното подножие на Шапка (Титарос) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[3]
В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.[4]
В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[5]
Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,[6] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,[7] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.[8]
В 1528 година Сервия има 1075 домакинства с 4838 жители.[9]
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.[11]
„Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.“[12]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).[13]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сервия (Σέρβια) живеят 1000 гърци елинофони, 250 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се,[14] и 2000 турци.[15]
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.
В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.[16]
Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.