Гулес

Гулес Γούλες
— село —
Гулес 40.16, 21.912778 Гулес Гулес
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Сервия
Надм. височина	290 m
Население	122 души (2021 г.)

Гулес (на гръцки: Γούλες, катаревуса Γούλαι, Гуле) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

География

Авлес е разположено на 290 m надморска височина,^[1] на 6 km западно от Сервия на десния бряг на язовира Полифитос на река Бистрица (Алиакмонас).^[2]

История

В Османската империя

В 1528 година Гулес има 126 домакинства с 567 жители.^[3]

Църквата в селото „Свети Николай“ е построена в началото на XIX век.^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Авле (Avlai) живеят 180 гърци.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гулес е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Гулес (Γούλαις), Серфидженска каза, живеят 130 гърци елинофони християни.^[7]

В Гърция

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Гулес остава в Гърция. В 1923 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Гулес е чисто бежанско селище с 40 бежански семейства и 122 жители бежанци.^[8]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	78[1]	76[1]	236[1]	314[1]	323[1]	445[1]	354[1]	299[1]	250[1]	226	185	122

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 308. (на македонска литературна норма)
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 95. (на гръцки)
4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012