Òшени (на гръцки: Οινόη, Инои, до 1927 година Όσιανη, Осяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център Костур, на 720 m надморска височина в подножието на хребета Флацата.[2]
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ошани със 105 християнски семейства.[3] В края на XIX век Ошени е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осени (Osseni) живеят 900 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ошени (Ochéni) е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители българи и 140 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошени има 120 жители българи християни и 550 души българи мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ошени е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[7]
В началото на XX век християнските жители на Ошени са под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 80 жители гърци и 750 жители турци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи,[10] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[11]
По време на Балканската война един човек от Ошени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ошани е обозначено като българо-турско селище.[13]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[14]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошени има 5 къщи славяни християни и 154 къщи славяни мохамедани.[15] През 20-те години мюсюлманското население на Ошени се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, 572 души[2][16] или според други данни 153 семейства и 565 души.[17] Турското население на селото е заселено в Нигде, Невшехир, Йозгат, Йолова, Бурса, Силиврия и околните села през 1924 година, съгласно Споразумението за обмен на население между Гърция и Турция.
В 1926 година селото е прекръстено на Инои – гръцката форма на понтийското градче Юне.[18] След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.[9]
През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[19]
По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много.[2] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[9] От жителите с български произход остават 60 – 70 души.[2] Част от понтийските жители на Ошени се заселват в напуснатото българско преспанско село Щърково (Плати).[2]