Новачани (на македонска литературна норма: Новачани) е село в община Велес на Северна Македония.
География
Селото е разположено в равнината на левия бряг на Вардар в северния дял на Велешката община близо до язовира Младост. Отдалечено е на 9 км от административния център Велес. Землището му е с големина от 13,3 км2, като преобладават пасищата, които са 736 ха. Обработваемите земи са 426 ха, а горите 36 ха.[1]
История
Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1845 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Новачани е посочено като село с 48 домакинства с 206 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Новочани е чисто българско село с 340 жители българи християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Новачане има 520 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Новачани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Новачани (Novačani) като българо-помашко село.[7]
Според преброяването от 2002 г. в селото живеят 5 души, които се определят като македонци.[8]
Манастирът „Свети Георги“ в селото е нов и изписан.[2]
Личности
- Родени в Новачани
Йордан Лазаров Димков, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[9]- Спас Ефтимов (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[10]
- Други
Бележки
- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ а б Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 232.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
