Испания прави своя международен футболен дебют на олимпийските игри през 1920 г. в Антверпен, печелейки сребърен медал. Изиграва своя първи домакински международен мач през 1921 г., побеждавайки Белгия с 2:0 в Билбао. Става първият небритански отбор, който побеждава Англия – в приятелска среща с 4:3, играна в Мадрид през 1929 г. Испания обаче не участва на първото Световно първенство през 1930 г. Четири години по-късно се класира за Световното първенство в Италия и стига до четвъртфиналите, където губи от домакините с 0:1 в преиграване, след 1:1 в първия мач. Испанската гражданска война и Втората световна война не позволяват на Испания да играе официален мач до 1950 г.
Четвърта в света и Европейски шампион (1950 – 1966)
На Световното първенство в Бразилия през 1950 г. отборът достига до финалната четворка, състояща се от победителите от четирите групи. Другите класирали се отбора са Бразилия, Уругвай и Швеция. Испанците се задоволяват с четвъртото място след като постигат само една точка – след реми с Уругвай 2:2, тежка загуба от Бразилия с 1:6 и загуба от Швеция в решаващия мач за бронзовите медали с 1:3. Едва ли обаче и най-големите песимисти по това време в Испания предполагат, че оттук-нататък за да премине четвъртфиналите на световно първенство на отбора ще бъдат необходими 60 години.
След относителния успех в Бразилия, въпреки тоталното надмощие на Реал Мадрид на клубно ниво през втората половина на 50-те години националният отбор попада в период на криза, като пропуска световните първенства в Швейцария’54 и Швеция’58. В осминафиналите на първото европейско първенство от 1958 – 60 г. стига до четвъртфиналите след като побеждава Полша с 4:2 и 3:0. След отказ да играе в Москва срещу СССР обаче, заради личната забрана на диктатора Франсиско Франко националният отбор да пътува до съветската столица, Испания е дисквалифицирана от състезанието.
През 1962 г. под ръководството на френско-аржентинския треньор Еленио Ерера, Испания участва на световното първенство в Чили, включвайки в състава си емигриралия след събитията в Унгария през 1956 г. Ференц Пушкаш и звездата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано, който обаче контузен не може да вземе участие в нито един мач. Отборът се представя разочароващо, губейки в първия мач от Чехословакия и побеждавайки трудно Мексико във втория. В третия испанците най-накрая демонстрират очакваното от тях, но противникът е устремилата се към втората си световна титла Бразилия. Отпадането в предварителната група е отчетено от ръководителите на испанската федерация като провал и води до уволняването на Ерера, който е заместен от Хосе Луис Вилялонга.
На европейското първенство от 1962 – 64 г. с Вилялонга на кормилото Испания печели първата си престижна титла. След леки победи над Румъния в осминафинал и Ейре в четвъртфинал, на страната е поверено домакинството на финалния кръг на турнира. На полуфинала в Мадрид с 2:1 е победена Унгария. На финала на стадион „Сантяго Бернабеу“ отборът, воден от лидера си Луис Суарес, с голове на Переда и Марселино побеждава с 2:1 СССР и става за пръв път европейски шампион.
Следва нов период на неуспехи – последователно отборът не успява да се класира за ЕП’68, СП’70 в Мексико (трети в групата след Белгия и Югославия), ЕП’72, СП’74 в Германия (губейки в допълнителен мач от Югославия с 0:1) и ЕП’76.
Епохата на Гордильо (1978 – 1986)
Испанците отново се връщат на световната сцена през 1978 г. в Аржентина, където като повторение на Чили’62 загубата им в първия мач от един от най-силните европейски отбори по това време – Австрия, става фатална за по-нататъшното им продължаване на борбата. На европейското първенство в Италия’80 Испания се нарежда между осемте най-силни отбора на континента, записвайки равенство 0:0 с домакините и минимални загуби с 1:2 от Белгия и Англия.
Идва дванадесетото световно първенство, на което Испания е домакин. По думите на един от тогавашните журналисти „единственият футболен аргумент на испанския национален отбор е домакинството“. Активът на отбора от предварителната група е: измъчено равенство 1:1 след гол от спорна дузпа в първия мач срещу Хондурас, победа с 2:1 над Югославия във втория (след несъществуваща дузпа, която освен всичко друго съдията нарежда да се изпълни отново след като е пропусната веднъж) и конфузна загуба с 0:1 срещу скромния отбор на Северна Ирландия. В четвъртфиналната група (по тогавашния регламент) след загуба от ФРГ с 1:2 Испания е вън от надпреварата, като в последния си без значение мач, в духа на феър-плея след 0:0 елиминира от по-нататъшно участие отбора на Англия.
Това което испанският отбор не успява да направи под домашните стени, му се удава две години по-късно на европейското първенство в съседна Франция. Но за да стигне до финалите е необходимо „футболно чудо“. Преди последния квалификационен мач – домакинството срещу аутсайдера Малта, Испания изостава на две точки от Холандия и има с 11 гола по-лоша голова разлика от прекия си конкурент. Крайният резултатът в този странен мач е 12:1 и Испания се класира с повече отбелязани голове – 24:8 срещу 22:6 за Холандия. Вече на самото европейско първенство след 1:1 с Румъния и 1:1 с Португалия, в последния мач от групата испанците, въпреки че се класират и с равенство, поднасят подарък на своите португалски „братовчеди“, елиминирайки ФРГ с гол на Антонио Маседа в 90-а минута. Отново след 1:1 след редовното време и продълженията, на полуфинала след дузпи е елиминиран „датския динамит“. На финала срещу Франция груба грешка на вратаря Арконада при изпълнение на пряк свободен удар от Платини в 57-тата минута довежда до 0:1 и разстройва психически отбора. След още един гол – на Белон и 0:2, Испания трябва да се задоволи с второто място.
Епохата на Субисарета (1986 – 1998)
На световното първенство в Мексико’86 Испания дебютира със загуба с 0:1 срещу Бразилия, след като не е зачетен редовен неин гол (нито главният, нито страничният съдия забелязват, че след удар в напречната греда топката преминава голлинията). Все пак испанците нямат проблеми по-нататък в групата и след 2:1 срещу Северна Ирландия и 3:0 срещу Алжир продължават на осминафиналите. Там в повторение от Франция’84 отново е елиминирана Дания – този път с 5:1 като четири гола отбелязва Емилио Бутрагеньо. На четвъртфиналите обаче след 1:1 в редовното време и продълженията испанците са принудени след дузпи да дадат път на Белгия.
На СП в САЩ’94 Испания започва изненадващо с равенство 2:2 с Южна Корея, но след 1:1 с Германия и 3:1 срещу Боливия прекрачва в осминафиналите. Там лесно е преодоляна Швейцария с 3:0. И отново четвъртфиналите са непреодолима бариера – в рядко оспорван мач испанците губят от Италия 1:2 след гол на Роберто Баджо в последните минути.
Златната епоха „тики-таки“. Световни и двукратни европейски шампиони (2008 – 2013)
Истински празник за отбора на Испания става победата на Европейския шампионат 2008 г., когато „Ла Фурия рьоха“ на финала побеждава Германия с 1:0. Победния гол вкарва Фернандо Торес след спечелено единоборство и технично изпълнение. Това е повторение на най-големия успех – европейската титла от 1964 г.
В стартовия мач от груповия етап на Световното първенство през 2010 г. против Швейцария испанците сензационно отстъпват с резултат 0:1, макар че по време на цялата игра владеят преимуществото, нанасяйки 23 удара към вратата на швейцарците. Швейцария насочва топката към вратата на испанците 8 пъти, една от които Икер Касияс е принуден да извади от мрежата. След тази засечка отборът започва да играе по-добре от мач на мач. Побеждава Хондурас с 2:0 (голове на Давид Вия), Чили с 2:1 (Вия и Иниеста) и печели първото място в групата.
В етапа на елиминациите след тактична игра постига минимални победи с 1:0:
Така Испания достига до финала на шампионата. Там в оспорван мач от най-високо качество след продължения побеждава отново с резултат 1:0 Холандия с гол на Андрес Иниеста в 116-а минута. Така Испания за пръв път в своята история става световен шампион по футбол.
Испания – Европейски шампион за 2008. На преден план Касияс, Албиол и Торес.Испания – Европейски шампион за 2012. С купата Торес, Мата и Рамос.Парад на шампионите със световната купа пред сградата на ВВС в Мадрид – 2010 г.
Испания изключително издига репутацията си в световния футбол, заема 1-во място в света в класацията на ФИФА и през периода 2008 – 2013 г. отборът се счита за един от най-силните в историята за всички времена.[2]
Понижение на формата (2014 – 2022)
Отборът без трудности се класира за финалния турнир на световния шампионат през 2014 г., където попада в „групата на смъртта“ B при финалиста от миналото световно първенство Нидерландия, испаноговорещите чилийци, с които също се срещат на шампионата в ЮАР и австралийците.
Преди Мундиал 2014 отборът на Испания е установил нов рекорд на световните първенства. На 31 юли 2013 г. старши треньорът Висенте дел Боске обявява окончателната заявка за състава на отбора. От 23 футболисти, заявени за СП-2014, 16 са взели участие в миналия шампионат от 2010 година. Дотогава рекордът е принадлежал на отборите на САЩ (14 участници от миналото първенство през 1998) и Франция (14 участници от миналото първенство през 2002). В стартовия мач от груповия етап на световния шампионат през 2014 г. против отбора на Нидерландия действащите световни и европейски шампиони сензационно са разгромени с резултат 1:5, като 4 гола във вратата на испанците са вкарани през второто полувреме всичко за 27 минути. До тази среща отборът на Испания не е допускал 5 гола в един мач цели 51 години – от 13 юни 1963 г., когато отстъпва в приятелски мач на Шотландия с 2:6. Във втория мач от групата срещу Чили, испанците отново претърпяват поражение с 0:2 и окончателно изгубват всички шансове за класиране на 1/8 финала. Испания става първият в историята световен шампион, който на следващия Мундиал изгубва първите две срещи.[3] В тези два загубени мача Испания вкарва всичко един гол и то от дузпа. В последния групов мач испанците разгромяват отбора на Австралия с резултат 3:0 и напускат шампионата, отпадайки в групата.
На Европейското първенство през 2016 г. отборът вече е в променен състав – без Алонсо, Шави, Вийя и Торес. В първите две срещи от групата Испания побеждава и си осигурява класирането за следващия етап. В третия мач на испанците е достатъчен равен резултат, за да останат първи в групата и да избегнат ранни срещи с другите фаворити за титлата в стадия на директните елиминации. Те не играят с пълни сили и отстъпват с 1:2 на отлично представилия се отбор на Хърватия, който заема първото място в групата. Така Испания остава втора и на осминафинала среща отбора на Италия, амбициран за реванш за голямата загуба на финала на Евро 2012. Капитанът Рамос извършва ненужен фаул и след изпълнението на прекия свободен удар италианците повеждат. През второто полувреме Испания установява трайно надмощие и води играта почти изцяло в половината на съперника. Сгъстената италианска отбрана обаче показва класата си, и най-вече вратарят Буфон, който спасява трудни положения. В добавеното време при контраатака срещу разредената испанска защита италианците отбелязват втори гол и след резултат 0:2 Испания губи право да защитава титлата си.
За нов главен треньор на Испания е назначен Хулен Лопетеги. Той извежда националния отбор до финалите за Световната купа през 2018 г. Въпреки това, малко преди старта на турнира става известно, че след края на първенството Лопетеги ще стане главен треньор на Реал Мадрид, а на 13 юни 2018 г., преди старта на шампионата, Лопетеги е уволнен от националния отбор. Начело на отбора застава Фернандо Йеро. Испанският национален отбор играе в група Б с Португалия (3:3), Иран (1:0) и Мароко (2:2) и завършва на първо място в групата. Съперник на испанците на 1/8 финалите е отборът на домакина на първенството Русия. Редовното време и продълженията завършват с равенство (1:1), а при дузпите испанските национални играчи Кочо и Яго Аспас не реализират. В резултат на това Испания загубва мача с дузпите и отпада от турнира.
Фернандо Йеро подава оставка на 8 юли 2018 г. На 9 юли испанската футболна федерация подписва двугодишен договор с Луис Енрике за назначаването му за главен треньор на националния отбор. Той изгражда силен състав на основата на част от суперотбора от 2008 – 2012 г. като запазва печелившия стил „тики-така“ с много подавания и продължително владеене на топката. Договорът му е продължен и той води отбора на Европейското първенство през 2021 г. Там Испания е един от фаворитите, на полуфинала срещу Италия играе по-добре, но завършва 1:1 след продължения и отстъпва след изпълнение на дузпи.
Луис Енрике постепенно привлича изявени млади футболисти в отбора. В състава от 26 души за СП 2022 г. в Катар той включва 8 играчи на възраст до 22 години. Изненадващо не са повикани опитните Серхио Рамос, Тиаго Алкантара и Давид де Хеа, както и Жерар Пике, обявил че прекратява футболната си кариера 8 дни преди обявяването на състава.[4] В първия мач Испания постига най-голямата си победа на световен финален турнир със 7:0 срещу Коста Рика, а головете вкарват шестима футболисти. Тя обаче остава единствена. След равенство с Германия и загуба от Япония испанският отбор остава втори в групата. На осминафинала завършва 0:0 с Мароко след продължения, не успява да реализира и трите дузпи, които изпълнява и отпада от борбата.
Шампион на Европа и Лигата на нациите (2023 – 2024)
От 8 декември 2022 г. старши треньор на отбора е Луис де ла Фуенте. Под негово ръководство Испания печели за първи път турнира Лига на нациите през 2023 г. с победа над Хърватия на финала след 0:0 в редовното време и продълженията и 5:4 от дузпи.
На Европейското първенство през 2024 г. Испания е единственият отбор с максимален актив от групите с 3 победи, 9 точки, 5 отбелязани гола и без допуснат гол. На осминафинала убедително побеждава Грузия с 4:1. Следват три победи с по 2:1 над последните и най-силни конкуренти за титлата. В мача на най-високо ниво от турнира на четвъртфинала Испания завършва 1:1 с домакина Германия в редовното време и побеждава след продължения с 2:1 с гол на Микел Мерино в 119-та минута. На полуфинала в оспорван мач надделява над друг фаворит за титлата, Франция също с 2:1. На финала на Евро 2024 испанците излизат като фаворити срещу Англия, но през първото полувреме играта е предпазлива и равностойна. В 47-та минута при бърза атака Нико Уилямс получава удобен пас и след пробив по левия фланг с диагонален удар по тревата изпраща топката в далечния ъгъл на испанската врата за 1:0. В 73-та минута при контраатака на англичаните топката е върната назад към свободния Коул Палмър, който със силен нисък удар от далеч между няколко играчи намира долния ляв ъгъл на вратата и изравнява резултата – 1:1. В 86-та минута влезлият като смяна резервен централен нападател Микел Оярсабал изпреварва английската защита и от близо фронтално вкарва победния гол. Испания отново побеждава с 2:1 и става единственият отбор, европейски шампион за четвърти път. Поставя още два рекорда на европейски първенства – 7 победи и 15 гола. Във всички мачове надиграва противниците си тактически, технически и игрово, а на финала владее топката в 2/3 от времето. Полузащитникът Родри получава наградата за най-добър играч на турнира. Нападателят Ламин Ямал, който преди финала навършва 17 години и се отличава с гол и 4 голови асистенции е удостоен с наградата за най-добър млад играч.
1 Не приема поканата по финансови причини, когато турнирът се провежда в Южна Америка. 2 Оттегля се от квалификационната фаза поради Гражданската война в Испания. 3 Аржентина, Уругвай и Парагвай също ще бъдат домакини на турнира и на така наречения „празничен мач“.
5 Само шампионите на Южна Америка, Северна Америка и Африка участват заедно с домакина. 6 Отборът не приема поканата, която му е предложена след отказа на други отбори.
Лига на нациите на УЕФА
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Съставът на Испания от 2007 – 2013 г., който печели всички големи шампионски титли – 1 световна (2010) и 2 европейски (2008 и 2012), е считан от много футболни специалисти, журналисти и фенове за най-силния отбор в цялата история на футбола. Той е основата на идеалния състав на Испания за всички времена.[2]
Най-успешният треньор на Испания Висенте дел Боске – световен шампион за 2010 и европейски шампион за 2012 г., с най-много мачове и победи.Луис Арагонес – европейски шампион от 2008 г. като треньор на ИспанияВисенте Миера – треньор на отбора на Испания, олимпийски шампион от 1992 г.Луис де ла Фуенте – настоящият треньор на испанския национален отбор, спечелил турнира Лига на нациите на УЕФА 2022/23 и европейски шампион от 2024 г.
1 Националният отбор на олимпийските игри може да включва играчи на възраст до 23 години, с изключение на трима играчи, които могат да бъдат над тази възраст. В миналото е бил съставен от възрастни играчи или футболисти, които са любители. 2 Националният отбор на Универсиада включва само футболисти, които са студенти.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
_crowned.svg){kind=small}
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
_(Villa_crop).jpg)
.jpg)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.jpg)
.jpg)
.jpg)
