Националният отбор по футбол на Англия представлява Англия в международните футболни състезания. Контролиран е от Футболната асоциация, управляващия футболен орган в Англия.
Въпреки че е част от Обединеното кралство, Англия (както Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) има отделна футболна федерация и съответно – самостоятелен национален отбор по футбол, участващ във всички големи международни турнири, освен Олимпийските игри, тъй като Международният олимпийски комитет допуска участието само на отбори на самостоятелни държави.
История
Англия и Шотландия притежават най-старите национални отбори в света. Между 1870 и 1872 г. Чарлз Алкок организира 5 международни мача между Англия и Шотландия. Първият от тях е на 5 март 1870 г. под ръководството на Футболната асоциация на Англия.[2] Ответният мач, организиран от шотландците, се провежда на 30 ноември1872 г. в Патрик, Шотландия. Той се счита за първия в историята официален международен футболен мач, тъй като всеки отбор се управлява независимо от другия, за разлика от първия мач през 1870 година, когато Футболната асоциация на Англия контролирала и двата отбора.[3]
Организаторът на първите международни мачове Чарлз АлкокИлюстрация от първия официален международен футболен мач Шотландия – Англия на 30.11.1872 г.Английският отбор преди поредния мач с Шотландия в Ричмънд, 1893 г.
През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови – Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат(British Home Championship), който се провежда до 1984 година.
До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, където да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.
През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1962 година.
Апогей – златни световни и бронзови европейски медали
Реферът Крайтляйн отстранява Раттин (№ 10, вляво) на мача Англия – Аржентина 1:0 от СП – 1966 г. Вдясно с № 10 е голмайсторът Джеф Хърст.
Под ръководството на Алф Рамзи английският национален отбор постига най-големите успехи в историята си. Като домакин Англия спечелва Световното първенство през 1966. Отборът е победител в първа група след 0:0 с Уругвай, 2:0 с Франция и 2:0 с Мексико. На четвъртфинала срещу Аржентина немският арбитър Рудолф Крайтляйн отстранява капитана на аржентинския отбор Антонио Ратин за „груби изказвания“,[4] независимо от това че реферът не знае испански. Ратин не разбира причината за своето отстраняване поради езиковата бариера и е извънредно възмутен от решението на съдията. Бидейки убеден в преднамерено отсъждане в полза на домакините, отказва да напусне полето. За да покаже своето презрение, той сяда на червената килимена пътека,[4] предназначена изключително за кралица Елизабет II. След като избърсва ръцете си в ъгловия флаг, представляващ британското знаме, той насилствено е изгонен от терена с усилията на двама полицаи. Инцидентът заедно с други събития и емоции в мача става причина за принципно футболно противостоене между Аржентина и Англия. Освен това в резултат на този инцидент във футбола са замислени и въведени жълти и червени картони. След като в мача Аржентина остава с човек по-малко, Джеф Хърст вкарва гол. Англия побеждава с 1:0 и се класира за полуфинал без допуснат гол в изиграните 5 срещи.
Съставите на финала на СП 1966 Англия – ГФР 4:2Капитанът на английския отбор Боби Мур приема световната купа от английската кралица Елизабет II след спечеления финал на стадион „Уембли“, 30.7.1966 г.
От тук нататък английският отбор навлиза във върхова форма и в последните два решаващи мача надделява над останалите най-силни противници. На полуфинала побеждава хита на шампионата Португалия, водена от Еузебио с 2:1 (голове на Боби Чарлтън), а на финала – Федерална Република Германия с 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). Джеф Хърст има най-голяма заслуга с трите си гола. Капитанът на отбора Боби Мур приема купата от английската кралица и я вдига, аплодиран от препълнения стадион Уембли. Важна роля за успеха изиграват вратарят Гордън Бенкс, защитниците Боби Мур и Джеки Чарлтън, халфовете Боби Чарлтън и Питърс, нападателите Джеф Хърст, Джими Грийвс и Роджър Хънт.
През 1968 г. отборът на Англия спечелва първите медали на европейски първенства – трето място след Италия и Югославия.
Четвърти в света и в Европа
През 1970 г. на световното първенство в Мексико Англия не успява да защити титлата си. В предварителната група губи от бъдещия шампион Бразилия с 0:1, а на четвъртфинала срещу ФРГ повежда с 2:0. Считайки мача за спечелен, старши треньорът Рамзи сменя основните играчи Боби Чарлтън и Питърс. Германците изравняват резултата, а след продълженията Англия губи с 2:3 и отпада от борбата. Футболните специалисти и фенове коментират случая като най-голямата треньорска грешка на шампионата.
След 1970 г. следва период на неуспехи като Англия пропуска световните първенства през 1974 и 1978 г. и финалната фаза на европейските първенства през 1972 и 1976 г. Отборът се реабилитира донякъде с участието си на ЕП Италия 1980 и преди всичко с това на СП Испания 1982, където отпада в четвъртфиналната фаза (в резултат и на недостатъците на регламента), допускайки само един гол в пет изиграни мача. На СП Мексико 1986 Англия достига отново четвъртфиналите, където е елиминирана от Аржентина с 1:2 (гол на Гари Линекер) – донякъде и заради скандалния първи гол на Диего Марадона. На Световното първенство през 1990, под ръководството на Боби Робсън отборът се завръща сред най-силните в света, завършвайки на четвърто място. Тогава на полуфинала е елиминиран едва след изпълнение на дузпи от бъдещия шампион ФРГ, а в мача за третото място губи от Италия с 1:2.
През 1992 г. Англия се класира за финалите на Европейското първенство в Швеция. Там обаче след загуба в решаващия мач срещу домакините с 1:2 отпада още в групата. Следва още един неуспех – изненадата Норвегия и Нидерландия я елиминират в квалификациите за СП 1994 в САЩ, като то е първото след три поредни участия, което Англия пропуска. На Европейското първенство по футбол през 1996 Англия е домакин. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал. Отново Германия се оказва непреодолимото препятствие и отново както и през 1990 – след изпълнение на дузпи. С това Англия повтаря постижението си от 1968 г. – трето място и бронзови медали. Като цяло в края на 20. и началото на 21. век националният отбор на Англия е винаги сред най-силните футболни отбори в света, но без да успее да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир.
На ЕП 2012 в Полша и Украйна отборът достига четвъртфиналите, където е елиминиран от Италия след изпълнение на дузпи. На СП 2014 в Бразилия приключва участието си в предварителната група след разочароващо представяне.
През 2016 г. отборът е поет от треньора Гарет Саутгейт. Той изгражда силен състав, който се представя отлично на следващите големи първенства, където е един от четирите първи отбора. На СП 2018 в Русия на полуфинала отстъпва на Белгия с 0:2, капитанът Хари Кейн печели Златната обувка за голмайстор на шампионата, а защитниците Кирън Трипиър и Ашли Йънг са избрани в идеалния символичен отбор на първенството.
На първия турнир Лига на нациите на УЕФА 2018/2019 г. Англия стартира в най-високата Лига А, заема трето място и печели бронзовите медали. На втория турнир 2020/2021 г. заема трето място в групата си, не се класира и остава в Лига А. В третия турнир 2022/2023 г. отборът без спечелен мач остава последен в група А3 и отпада в Лига В.
През 2021 г. отборът се представя много силно на ЕП 2020 със стабилна игра и серия от победи, като играе в Англия 6 от седемте мача на стадион Уембли. На осминафинала надиграва Германия с 2:0, а на четвъртфинала в Рим – Украйна с 4:0. Допуска първия гол едва на полуфинала от твърдия и равностоен отбор на Дания, но обръща мача и в продълженията се налага с 2:1. На финала завършва 1:1 с Италия, а при дузпите загубва с 2:3. Така постига най-големия си успех на европейски първенства – второ място и сребърни медали.
На Световното първенство през 2022 г. в Катар Англия стартира силно с убедителна победа над Иран с 6:2. Става победител в група В и най-резултатният отбор в групите заедно с Испания с 9 гола. На осминафинала следва отново убедителна победа с 3:0 срещу Сенегал. В оспорван мач на четвъртфинала отстъпва на един от фаворитите, световния шампион Франция с 1:2.
Сър Алф Рамзи, световен шампион 1966 г. и бронзов медалист от ЕП 1968 г.Сегашният треньор Гарет Саутгейт, европейски вицешампион 2021 г. и бронзов медалист от ЛН 2019 г.Тери Венейбълс (като футболист, в средата), треньор на отбора бронзов медалист от ЕП 1996 г.
Георги Аспарухов е третият българин (и последен), вкарал гол на Англия на Уембли (след Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения през 1956 г.)
.svg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
_2018-6-69_Gareth_Southgate.jpg)
